Поглед Нагоре

Обещание За Божествена Помощ, 15-ти август

Ис. 58:9 ПН 240.1

Миналата нощ преживях една чудесна опитност. Нощното видение ме отведе в някакво събрание, където се задаваха въпроси и се даваха отговори. Събудих се в 1 часа и станах. Известно време вървях из стаята, молех се горещо да ми се даде бис-трота на ума, сила за прозрение и сила, за да напиша нещата, които трябваше да бъ-дат написани. Умолявах Господа да ми помогне да дам свидетелство, което би съ-будило Неговия народ, преди да е станало много късно. Радвах се, че в стаята под моята нямаше никой. Обикновено в тая стая стоят Маги и Сара, но през лятото те спят в палатка, опъната под големия дъб до къщата... ПН 240.2

Приближаваме края на световната история и различните видове Божия работа трябва да се извършват и придвижват напред с много по-голяма жертвоготовност, отколкото е било до сега. Работата за последното време е мисионерска. Настоящата истина - от нейната първа буква до последната, означава усилия и работа в мисионирането. Работата, която трябва да се извърши, зове към пожертвователност на всяка крачка, на всеки етап от развитието си. Работниците трябва да излязат от изпитанието пречистени като “злато, изпитано в огън”... ПН 240.3

Сега не мога да напиша всичките наставления, които ми бяха дадени. Казаха ми се следните думи: “Някои са безразсъдни, безчувствени спрямо резултатите от греха и не обръщат внимание на предупрежденията. Много скоро написаното на стената, което сега за тях е неразбираемо, ще се прочете, но също като Валтасар, те, изглежда не могат да видят страшната опасност, в която се намират. На нашите църкви трябва да се даде едно прямо свидетелство, за да се събудят спящите...” ПН 240.4

Това, което преживях миналата нощ, ме впечатли изключително дълбоко. Сякаш Христос бе непосредствено до мен. Бях изпълнена с надежда, насърчение, вяра и любов към скъпите души. Помолих се на Бога да ме подкрепи и Той ме повдигна и ми даде да бъда до Него в победителното Му шествие. Знам, че Господ ще работи за Своите чада, когато те осветят душите си чрез послушание на истината. Тогава цялото същество - тяло, дух и душа, ще бъде в пълна хармония с Бога. Като обичаме Бога от цялото си сърце и ближния като себе си, ще имаме свободата, увенчана с небесната слава. “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят” (1 Кор. 2:9). ПН 240.5

(Писмо No 130 от 15.08.1902 г. - до Едсън Вайт.) ПН 240.6