Поглед Нагоре

Посвещаване Всеки Ден, 11-ти август

Ефес. 4:29 ПН 236.1

Посвещението е нещо много просто. Когато то стане ежедневна част от нашия практически живот, ние ще знаем много повече чрез него, отколкото да уповаваме на личния си опит. Нека всеки ден, всеки час сърцето да търси Бога: “Ето ме, Господи, аз съм твоя собственост, затова, послужи си с мен днес. Полагам всичките си планове в Твоите нозе и искам да следвам пътищата, посочени от Тебе. Моето време е Твое и целият мой живот принадлежи на Теб.” Нека сърцето непрекъснато търси Бога за сила, укрепление и благодат. ПН 236.2

Нека от устата ни да не излиза нито една зла дума, защото нашите думи, нашият глас, са Божие притежание и затова трябва да бъдат посветени на Господа и Неговата служба. Тези устни не бива да позорят Исус, защото принадлежат на Него. Той ги е откупил, затова аз не трябва да говоря неща, които Го наскърбяват. Ушите ми трябва да са затворени за слушане на злото. Така, ден след ден, можем да посвещаваме себе си на Бога. Слухът не бива да се осквернява със слушане на клюките, които критикуващите биха искали да споделят с нас, защото така аз не само ставам причина те /критикарите/ да грешат, като им позволявам да говорят за слабостите на другите, но и самият аз върша грях, като слушам подобни неща. Мога да предотвратя много злословия, ако посветя слуха си на Бога по такъв начин. Преди още да е сторено злото, мога да кажа: “Нека се помолим”, и след това да попрося от Бога да просвети ума на този, който иска да критикува, както и моя ум, за да разберем истинското си взаимоотношение, а също и връзката си с Бога. ПН 236.3

Затова нека отворим пред Исус сърцата си така, както малките дечица биха сторили, изповядвайки пред родителите си всички свои притеснения и тревоги. По такъв начин можем да въздържим злото не само в себе си, но и в другите. Посвещавайте се на Бога всеки ден, тогава не ще има опасност в живота, отдаден в служба на Отца. Всички имаме нужда да изразяваме признателността си в нашия живот, в нашите думи и дела. Всяка дума или мисъл, която подхранва недоволство и дух на оплакване, е една сянка върху Бога и опозоряване на името Му. Нужно е сърцата ни да са настроени с музиката на Неговото хваление, да са изпълнени с благодарност, говорещи за Неговата любов. В тях трябва да цари нежността, поро-дена от облагородяващата сила на Христовата благодат, да са пълни със сладост, мир и благоухание. Тогава ще бъдем търпеливи, любезни, нежни, съчувствителни, почтителни дори и към тези, които не са съгласни с нас. О, колко много скъпоценни благословения губим, само защото тъй много ценим себе си, а толкова малко другите... ПН 236.4

Не бива да се самоподценяваме и да гледаме повърхностно на дадените ни от Бога способности, но от друга страна, не трябва да надценяваме личната си значимост и да уповаваме на човешките си възможности. ПН 236.5

(Писмо No 7А от 11.08.1886 г. - до мъж и жена, работещи в Англия.) ПН 236.6