Поглед Нагоре

Има Само Една Светлина, Която Свети По Пътя Към Небето, 7-ми август

Притчи 4:18 ПН 232.1

Христовата любов в сърцето, чиято сила се разкрива чрез делата на живота - ето това е най-великото чудо, което може да се извърши пред един паднал и бунтовен свят. Нека се опитваме да правим това чудо - не с нашата собствена сила, а в името на Исуса Христа, на Когото служим и чието тяло сме. Нека се облечем с Христа, и тогава чудодейната сила на Неговата благодат ще се разкрие така явно в преобразяването на характера, че светът да се убеди в Божия промисъл да изпрати Своя Син на земята, за да направи хората като ангели по характер и начин на живот. ПН 232.2

Тези, които вярват истински в Христа, седят заедно с Него в небесните места. Нека да приемем знака на християнството. Това не е външен знак, нито се изразява в носене на кръст или корона, а нещо, което разкрива единството на човека с Бога. Нека съблечем “... стария човек с делата му”, и да се облечем в “новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал” (Кол. 3:9,10). Красотата на светостта се разкрива, когато християните се сближават и стават едно в Христовата любов. ПН 232.3

“И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава” (Евр. 10:19-25). ПН 232.4

Има само една истинска религия, само един път към небето и само една светлина, която да го осветява пред тръгналите за небето поклонници. Когато постоянстваме в опознаването на Господа, ние ще признаваме на всяка крачка, че Христос е светлината на света, че Той е Пътят и Истината и Живота. Тогава ще разберем, че пътеката, по която Той ни приканва да поемем, е “като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден” (Пр. 4:18). ПН 232.5

Велик и достохвален е Господ... Колко благословен, колко двойно благословен е домът, в който майката, бащата и децата са посветени в служене на Христа. ПН 232.6

(Писмо No 127 от 07.08.1902 - до евангелист от Ню Йорк.) ПН 232.7