Поглед Нагоре

Посветете На Бога Дарбата Да Говорите, 15-ти юли

Мат. 12:37 ПН 208.1

Всички знаем какво може да стори пакостният и груб език, ако бъде оставен да говори без задръжки. Всички, които са влезли в обединеното църковно семейство, са се обвързали в усилията си да не допускат злословието между себе си. Дълг на заемащите отговорни постове в църквата е да бдят отблизо над тази работа, за да има ред и съгласие в нея. ПН 208.2

Никога не бива да се нападате един друг, защото така вършите работа в полза на Сатана. Трябва да си помагате всеки ден, за да израснете в пълнотата на Христови братя и сестри. С това вие затваряте врата за врага. Силата на езика е или голям талант за благословение на другите или страшно проклятие, което докарва недоволство и борби. ПН 208.3

Този, който се е отдал на търсене на грешки в тази или онази душа, занемарява своята собствена, а всички, които допускат такъв човек да продължава своята противна на Христа дейност без да бъде смъмрен, сами ще носят отговорност пред Бога за увреждане живота на техните братя... ПН 208.4

Можем ли да очакваме Божиите благословения да се излеят над църквата, когато нейните членове хранят в сърцата си язвителност и взаимна ненавист?... Тези, чиито сърца Христос е направил Свое обиталище, ще изявят чрез живота си плодовете на Духа - любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, доброта. Другите, които са управлявани от властта на врага, ще бъдат пълни със завист, противене, злоба и зломислие... ПН 208.5

Ако някой от хората, за които се изричат тези жестоки наскърбителни думи, умре през нощта, тогава колко различно ще говорят за него на другия ден. Колко често става точно така: Докато човек е жив и може да бъде благославян с добри и любезни думи, той слуша само ядовити слова, но когато работата му приключи и ръцете му се сключат в мъртвешки сън, тогава започват да се говорят думи на любов и признателност. Само че тези слова влизат в уши, които вече не чуват. Твърде късно е. Те не могат да утешат сърцата, които вече не чувстват. О, колко по-добре би било, ако тези любезни думи бяха изговаряни, докато е имало кой да ги приеме... ПН 208.6

Бог желае от Своя народ да занесе в домовете си целия мир, радост и любов, които вярващите изпитват, защото любовта, която имат в дома те ще пренесат и в църквата. Мои скъпи братя и сестри, вие можете да принесете на Бога дарбата да говорите. ПН 208.7

(Ръкопис No 26 от 15.07.1886г.“Злоезичието” - проповед изнесена в Осло, Норвегия.) ПН 208.8