Поглед Нагоре

Противете Се На Дявола, 18-ти януари

Яков 4:7 ПН 23.1

За Ева сигурно е изглеждало нещо незначително да откъсне забраненият плод - той е бил толкова красив на вид, с чудесен вкус, а и първата жена така силно желае да стане мъдра. Но какви ужасни последици имаше това деяние! Никак не беше маловажно да се откажеш по такъв начин от верността си пред Бога. Това отприщи пороите на горчивината и болката в света. Колко много зло от само една постъпка! Нашите погледи не трябва да бъдат приковани към земята, а към небето. ПН 23.2

Трябва да преминем през опасности и трудности, да напредваме със всяка стъпка и печелим победа при всеки конфликт, като се издигаме все по-нагоре и по-нагоре. ПН 23.3

Атмосферата става по-чиста когато душата се приближава към небето. Земята вече не съдържа нищо привлекателно. Пред погледа ни се разкрива небесният пейзаж със своята чистота и красота. Християнинът вижда венецът, бялата дреха, арфата, палмовото клонче на победата, безсмъртието е вече съвсем близо. Сега земята изчезва от погледа... ПН 23.4

Ако изгубим всичко друго, трябва да пазим съвестта чиста и чувствителна. Когато ви поканят да отидете на място, където има най-малка опасност от пресъпване на Божиите изисквания и ви кажат да извърште неща, които не бихте извършили с чиста съвест, тогава не се бойте и не се колебайте. Погледнете изкусителя твърдо в очите и кажете: “Не, аз няма да изложа на опасност душата си за каквото и да било светско развлечение. Аз обичам Бога и се боя от Него. Не бих дръзнал да безчестя името Му, нито да пристъпя Неговите заповеди, заради богатствата на света или заради любовта и благоразположението на моите светски роднини. Обичам Исус, Който умря заради мен. Той ме е изкупил и аз съм цената на Неговата кръв. Ще Му бъда верен и моят пример никога няма да бъде извинение или повод за някой да се отклони от правия път на дълга. Няма да бъда слуга на сатана или греха. Ще живея така, че да оставя ярка диря по посока на небето... ПН 23.5

Една дума изречена за Бога, дори твърдото, безмълвно противопоставяне би спасило не само вашите собствени души, но и стотици други... ПН 23.6

Дошло е времето, когато всяка душа трябвя да се изправи или да падне, според това, което заслужава. Няколко праведни дела, няколко добродетелни подбуди могат да изглеждат за ума като свидетелство за праведност, но Бог изисква цялото сърце. Той няма да приеме раздвоени чувства. Трябва да Му отдадем цялото същество, иначе Той няма да преме нашето приношение. Сега трябва да учим уроците на вярата, ако искаме да устоим по време на големите скърби, което настъпва на този свят, за да изпита всички, които обитават по лицето но земята. Трябва да притежаваме смелостта на герои и вярата на мъченици. ПН 23.7

/Из писмо No 14 от 18.01.1894 г. до брат и сестра Нютън - миряни/ ПН 23.8