Поглед Нагоре

Намерихте Ли Вярната Посока?, 7-ти юли

1 Йoaн 2:15 ПН 200.1

Съобразяването със света е причина много от хората в църквата да загубят вярната посока. Дълбоко се вълнувам от този въпрос, защото Господ непрестанно го поставя пред мене. Сега е най-подходящото време за онези, които познават истината, да намерят вярната посока. Въпреки че никой не бива да се движи отделен от своите братя, то всеки сам трябва да познае личното си състояние и да определи къде се намира. Въпросът, който всяка душа от църквата трябва да си задава е този: “КАКВА Е МОЯТА ВРЪЗКА С БОГА?” Пак ще кажа: съобразяването със света е причина много от хората в църквата да губят вярната посока. Изкривяването и изопачаването на верните принципи не е настъпило внезапно. Ангелът Господен ми разкри същината на този проблем чрез символи. Видях като че ли крадец, който се промъкваше все по-близо и по-близо, и постепенно, но неумолимо ограбваше истината на Божието дело, като подмамваше нашите братя да се съобразяват със световните тенденции... ПН 200.2

Бог очаква от нас най-енергични усилия, за да се освободим от светския дух, който се е заселил сред църквата... Господ ни зове към реформация. Там, където вярващите са възприели светските принципи, Бог желае да се издигне силен глас. “Извикай силно, не се щади, издигни гласа си като тръба та изяви на людете Ми беззаконието им, и на Якововия дом грехове им” (Исая 58:1). ПН 200.3

Разбирането за времето, в което живеем, отсъства от умовете на братята и сестрите или е толкова далеч, колкото небето отстои от земята. За тези души задължението да се приготвят за посрещането на идващия скоро Спасител сякаш е напълно забравено. Бог иска да се събудим и да дойдем на себе си. Той иска от нас да действаме като разумни същества, които живеят на границите на вечния свят. ПН 200.4

Винаги помнете, че като се подготвяте за небесното царство, вие подготвяте и останалите. Писанието казва: “Направи пътеките пред нозете си прави, да не би онези, които куцат, да се отклонят от пътя.” ПН 200.5

Дотогава, докато работим с Христовите работници и се държим за десницата на Всемогъщия ние сме в безопасност, но веднага щом се отпуснем от спасителната Му опора и започнем да уповаваме на човешки същества, ние изпадаме в голяма опасност. ПН 200.6

Още днес, сега, Господ иска от нас да достигнем една по-висока мярка в израстването - по-висока от всичко, което сме постигнали в миналото. Ден след ден трябва да напредваме нагоре, само нагоре, докато за нас като народ се каже: “Вие се изпълнихте съвършено с Неговата пълнота.” ПН 200.7

(Ръкопис No 96 от 7.07.1902 г. - Разговор в утринна служба пред съвета на медиците - мисионери от тихоокеанския съюз в Сейнт Хелена, щат Калифорния.) ПН 200.8