Поглед Нагоре

Светлината На Света, 3-ти юли

1Йоан.1:5 ПН 196.1

Преди грехопадението на Адам, умът на нашите прародители не бе затъмнен от никаква сянка, и те виждаха и възприемаха съвсем ясно божествения характер на Бога. Те бяха в съвършено единение с Неговата воля. Обграждаше ги прекрасна светлина - светлината на Бога. Природата бе техния учебник. Господ ги учеше по отношение на всичко, което природните картини представяха; после оставяше тази великолепна книга отворена пред техния взор, за да виждат красотата на всяко творение. Господ посещаваше святата двойка и лично поучаваше Адам и Ева с делата на Своите ръце. ПН 196.2

Природните красоти са израз на Божията любов към човешките същества, в райската градина Божието присъствие бе изявено от прекрасните творения, които заобикаляха нашите първи родители. Всяко засадено в Едем дърво им говореше и казваше, че невидимите Божии неща се виждат ясно, като се разбират посредством сътворените неща. Чрез тях можеше да се достигне до проникновено познание дори за самата сила на Бога и Неговата божественост. ПН 196.3

Но докато Бог може да бъде видян в природните неща, то съвършеното познаване на Неговата личност не е възможно за потомството на Адам след грехопадението по същия начин, както бе възможно за нашия прародител, когато той беше безгрешен пред Бога. Природата би могла да предава уроците си на човека в неговата непорочност и невинност, но грехът и престъплението сложиха проклятието си върху природната чистота и вмъкнаха покварата между Бога и създадената от Него природа. Ако човекът не бе проявил непослушание спрямо своя Творец, ако бе останал в състоянието си на съвършена праведност, тогава би могъл да разбере и познае Бога. Но когато човекът съгреши, той даде доказателство, че е повярвал на отстъпника повече, отколкото на Божиите думи... ПН 196.4

Адам и Ева послушаха гласа на изкусителя, и съгрешиха против Бога. Светлината, одеждите и небесната непорочност се оттеглиха от тези изпитани и измамени души. В замяна на това човекът се облече с мрачната дреха на невежеството и незнанието за Бога. Съвършената, ясна светлина на невинността, която до този момент бе осветявала всичко, до което се приближаваха, вече я нямаше и лишено от нея, потомството на Адам не можеше по-нататък да проследи истинския характер на Бога, разкрит в Неговите творения. ПН 196.5

Затова след грехопадението природата не остана като единствен учител за човека. За да не остане света в мрак и вечна духовна нощ, Бог, Който бе Творецът на природата, трябваше да запознае човека с онова, което бе изгубил в личността на Исус Христос. Божият Син дойде на света като откровение за Отца. Той бе истинската светлина, която осветява всеки човек, който идва на света. ПН 196.6

(Ръкопис No 86 от 3.07.1898 г. - “Бележки за молитвена седмица “.) ПН 196.7