Поглед Нагоре

Човешката Мъдрост Е Глупост, 18-ти юни

Пc. 144:3 ПН 179.1

Бог е отредил място в Божието дело на всеки мъж и жена, независимо дали са млади, на средна възраст, или стари. Когато те намерят своите места, ще бъде из-вършена работа за Бога, каквато никога преди не е имало. Голямата слабост, която е обзела Божия народ, е причинена от това, че някои са изоставили Господа Христа и са изхвърлили от живота си Неговия Дух, любов и щедра благодат. Въздигнали са душите си до празна суета и са възлагали всичко на човешката мъдрост, като са се надявали на силата на човешкия талант. Така ги е постигнала слабост и обърканост, защото в упованието си на човешкото те са забравили, че хората са ограничени, себелюбиви по естество,, и техните планове без съмнение са носили множество излишни неща. ПН 179.2

Най-надарените от човешкия род, личностите с огромен умствен кръгозор и дълбоко проникновение, най-културните и високо образованите, всички, които са стожери на обществото и водачи на народите по света, изглеждат като малки деца пред Бога, когато сравним техните възможности с мерките на вечността. Точно поради своето ограничено разбиране за Бога, поради малкото си познание за Неговите пътища, за Неговия ум и характер, хората са изложени на опасността да направят себе си богове... ПН 179.3

Всички, които не осъзнават несравнимото величие на Бога, Неговото всемогъщество, ще натрапват себе си като мъдри и велики, когато всъщност са обикновени нищожества. В Божиите очи те са като прохождащи деца, които не могат да оправят стъпките си, но в същото време претендират, че са напълно вещи как да се справят с най-големите проблеми. Според тях човекът може да постигне велики неща, ако човечеството обедини усилията и способностите си. Но колкото повече са участниците в такова обединение, толкова по-голям ще бъде техния неуспех, освен ако не се стремят да познаят и разберат Бога. Множественото обединение в съюзи не ще доведе до съгласие с принципите на небето. ПН 179.4

Много, доста много са хората, които, неопитни и безразсъдни, считат себе си за достатъчно умни, за да вършат всичко, което биха пожелали да правят. Но за Бога тяхната мъдрост е равна на глупост. Те трябва да разберат, че по отношение на мъдростта техните умове са като малки деца, че преди да познаят себе си, трябва да се поучат от Бога. ПН 179.5

Бог е нашият Баща, и Той е готов да научи всички, които идват при Него с разбирането, че човешката мъдрост е глупост пред Бога. Когато човеците се хванат за силната Божия десница и се помирят с Бога, като живеят чрез словото Му, Той ще обедини Своето могъщество с тяхната слабост, Неговото безгранично познание с тяхното невежество и така ще ги укрепи в Себе Си. На всеки Той ще даде необхо-димата грижа и внимание според необходимостта. Всички, които уповават на Него като на техен Учител, няма да се препънат и паднат. ПН 179.6

(Ръкопис No 88 от 18.06.1902 г, - “Работа по целия свят “.) ПН 179.7