Поглед Нагоре

Днес, 15-ти юни

Eвp. 3:13 ПН 176.1

Скъпа сестро, вярата, която имаме, е за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана свещеник до века според Мелхиседековия чин. ПН 176.2

Имаме всички основания да уповаваме в Бога и да оставим всички наши при-теснения и безпокойства в нозете на Христа, а с това и да опознаем още по-отблизо с нашия Спасител. Няма да ни затрудни много, ако помним, че Господ Исус желае да Му изказваме своите смущения и тревоги. ” Отнесете ги до Господа в молитва” и след това оставете товара на вашите тегоби при Него. Колко по-щастливи щяхме да бъдем, ако постъпвахме така. Можеш да пристъпиш към Христа така, както детето идва при своите родители, и да Му кажеш: “Ето Господи, аз носих товарите си така, сякаш мога да се спася сама в тази трудност. Но моето бреме е твърде тежко да го нося сама нататък. Ти можеш да поемеш тежестта му вместо мен”. На това Исус отговаря: “Аз ще взема твоето бреме. и ще те обкръжа с вечна милост.” ПН 176.3

Божията любов е толкова крепка, колкото и нежна. Любовта на Исус е по-силна от смъртта, защото Той умря, за да спечели твоята обич, за да можеш да се опреш на Него напълно и всецяло, и за ПН 176.4

да станеш едно с Него завинаги. Любовта на Исус е изключителна; тя е по-нежна от майчината любов. Най-нежното чувство, което хората познават, е любовта на майката към нейната рожба, но Христовата любов я превишава по нежност. Майката може да промени чувствата си, да бъде понякога и недобра, но Исус никога. Той никога няма да бъде невнимателен, груб или жесток към чадата Си. ПН 176.5

Следователно не бива никога да показваме неверие или липса на вяра. Божията любов е така силна, че държи подчинени всички чувства на святото Му естество и задейства Неговите неизчерпаеми ресурси за доброто на Неговия народ. Любовта на Бога е непроменима и без сянка на отклонение. Нека никога не безчестим Божието име, като упорито гледаме своите интереси и непрекъснато считаме себе си за най-важни. ПН 176.6

Погледни на Исус - Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра. Нека вече не постъпваме по същия начин както досега, и да се отчайваме от възможните бъдещи теготи. Носете с радост днешните си длъжности. Днес трябва да вярваме в Христа. Днес трябва да уповаваме на Него. Днес мога да погледна на Него и да живея. Днес ще положа упованието си в любовта Му към мен. Днес ще се облека с мира и покоя, които Божията сила ми дава. Кажи си така: “Господ ще бъде прославен от моята радост и щастие от това, че Той ме обича. Днес! Сега!” ПН 176.7

С много обич, Елена Г. Вайт. ПН 176.8

(Писмо No 48 oт 15.06.1896 г. до сестра, нуждаеща се от насърчение.) ПН 176.9