Поглед Нагоре

Дом На Вечна Светлина, 13-ти юни

Eвp. 11:16 ПН 174.1

Боя се, че ние изобщо не водим настъпателна борба срещу светското, плътта и дявола. Ако имаме за дълг да изявим примера на Христа, тогава не бива да се радваме от полуживото си християнство, от себелюбивия, користен дух на света, от споделянето на неговото безбожие или от присмеха срещу неговите лъжи и фалш. Не! С Божията благодат ние трябва да останем здраво привързани към принципите на истината, държащи твърдо до край, начинанието на нашето упование. Трябва да не бъдем небрежни в работата, а с пламенен дух да служим на Господа. Един е нашият Господар - Христос. На Него трябва да гледаме, от Него трябва да черпим мъдрост. Чрез Неговата благодат да опазваме единството си, като приемем мярката на Божието слово и застанем пред Господа с кротост и смирение и съкрушено сърце. ПН 174.2

Толкова силно копнея да видя дълбокото раздвижване предизвикано от Господния Дух. Дали ще дойде Той сред нас така, както дойде в църквата на първите вярващи? “Защото така казва Господ Всевишният и ПН 174.3

Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените, и да съживявам сърцето на съкрушилите се” (Исая 57:15). ПН 174.4

Господното слово никога не подтиска човешката дейност. То поощрява нейната полезност, като я насочва в правилна посока. Бог не оставя човека без цел, към която да се стреми . Той поставя пред него вечността, с всичките сериозни реалности, дава му разбиране за безсмъртните, нетленни теми. Бог предоставя истински ценната, облагородяваща истина, за да може човекът да върви по сигурна и безопасна пътека към цел, която е достойна за пълното посвещаване на всички негови способности. ПН 174.5

Човекът ще расте в сила, когато следва непрекъснато познанието на Бога. Когато той се стреми да достигне най-висшите стандарти, Библията ще бъде за него светлина, която го води в пътя му към небето. В нейното слово човек ще открие, че може да бъде дете на Бога, член на царското семейство и сънаследник с Христа на едно вечно наследство. ПН 174.6

Пътеводната книга го насочва към небесните селения и техните неизчерпаеми богатства и съкровища. Чрез непрестанно опознаване на Господа човек си оси-гурява вечно щастие. Всеки ден негова награда ще бъде Божия мир, чрез вяра ще гледа към дома на вечната светлина, освободен от всякакви скърби и разочарования. Бог направлява стъпките му, пази го от падане, като освещава и възвисява неговите сили. ПН 174.7

(Писмо No 45 oт 13.06.1901 г. до брат и сеатра Дж. А. Бърдън.) ПН 174.8