Поглед Нагоре

Бог Изисква Цялото Сърце, 10-ти юни

Bmop. 30:16 ПН 171.1

Когато хората са истински обърнати в Христа, техния морален вкус се променя. Във всички свои разходи те ще имат едничката цел: да не изпускат от погледа си Божията слава и да оказват благотворно влияние в църквата, като във всяко действие ще свидетелстват на светските и невярващите хора, че те са Божии чада, че чрез вяра са станали съучастници на Христовото себеотрицание и неизмеримата Му любов към погиващите души. Истинските християни непрекъснато ще се боят да не би да носят и издигат знамето на световността вместо пряпореца на Исуса Христа. ПН 171.2

Каква сметка ще трябва да дават тези от нас, които имат за ръководство Библията, по отношение на духа и действията, които трябва да предприемат, за да поведат скъпи души от мрака и да ги доведат в пътеката на изкупените от Господа. Колко пари се изразходват, за да се удовлетворяват прищевките на плътското сърце, да се угажда на себични желания. Колко средства може да потекат към Господната съкровищница, а сега се пилеят за себелюбиви цели. В съдния ден тези окаяни, изкушени души, които са живели според желанията си, ще видят нещата така, както Бог ги преценява. Тогава ще видят как биха могли да помагат и спасяват, ако не са били толкова погълнати със себе си. Всеки който има познание за истината, трябва да извърши определена работа, за да дойде и до познанието на Христовото съчувствие. “Вие сте съработници с Бога.” Спасението на душата е над всеки друг интерес, а колко по-голям е той от всичко останало, можем да видим единствено чрез мярката на кръста от Голгота... ПН 171.3

Бог е предвидил работа за всеки. Никой не бива да стои бездеен. Никой не трябва да тъне в егоизъм и себелюбие. Много е лесно да станем такива, а Сатана работи непрекъснато за всаждането на егоистичен дух, който да се прояви впослед-ствие в характера на християните по име. ПН 171.4

Бих искала да накарам църквата да разбере колко опасно е да казваме, че сме християни, докато в същото време вместо да вървим към небето, ние мислим и действаме по начин, който удовлетворява плановете на Сатана, защото той може да използва такива хора като примамка за отклоняването на другите от истинското благочестие и християнско дело. Ако солта обезсолее, тя вече не става за нищо и затова я изхвърлят навън да бъде тъпкана... ПН 171.5

Кой носи всеоръжието Христово? Кои са свикани под знамената, за да работят като верни и дисциплинирани войни? Бог ни е направил настойници, а от нас-тойниците се очаква да се намерят верни. Затова Бог изисква цялото сърце. ПН 171.6

(Ръкопис No 10 от 10.06.1892 г. - “Свидетелство за църквата в Батъл Крийк “.) ПН 171.7