Поглед Нагоре

Учебникът На Природата, 2-ри юни

Мат. 6:28 ПН 163.1

Църквата Христова е изцяло зависима от Него в своето съществуване. Само чрез Исус тя може да придобива непрекъснато живот и сила. Нейните членове трябва да живеят в най-тясна жизнена връзка със Спасителя. Те трябва да вървят по Неговия път на себеотрицание и саможертва. Църковните членове трябва да излязат по пътищата и пътеките на живота, и да печелят души за Него, като правят всичко възможно да представят истината верно пред света. ПН 163.2

Истината трябва да се представя по разнообразни начини. Хората от висшите сфери на живота ще я възприемат по-добре като образи и притчи. Когато вярващите работят за разкриването на истината в цялата е яснота, за да бъдат убедени в нея всички слушащи, тогава сам Господ ще присъства сред тях, както е обещал на Своите ученици... ПН 163.3

В чудесната Си проповед на планината Христос си послужи с примера за полс-ките кремове, за да онагледи чрез естествената им красота една велика истина. Езикът на Исус е приспособен така, че да бъде разбиран от отворения разум и на малкото дете. Великият Учител караше слушателите Си да се докосват до природата, за да чуят по-добре гласа, който говори в цялото творение. Когато сърцата им станаха по-нежни, а умовете им готови да възприемат, Той им помогна да разтълкуват духовните поучения на картините, върху които се простираше погледа им. Притчите, чрез които Той обичаше да предава уроците Си, показват доколко открит е бил Христовият Дух за влиянията на природата и колко е обичал Исус да взема примери за духовните Си поучения от картините на заобикалящото ни ежедневие. ПН 163.4

Небесните птици, полските кремове, сеячът на семето, пастирят и овцете - с такива примери Христос илюстрираше безсмъртната истина. Той черпеше примери от фактите на ежедневието, от случки, които бяха дълбоко познати на слушателите Му - скритото съкровище, скъпоценният бисер, рибарската мрежа, изгубената драхма, блудният син, къщите, построени върху скала и пясък. В Христовите уроци имаше нещо, което пробуждаше всеки ум и трогваше всяко сърце. Така ежедневните работи, вместо да носят белега на най-обичаен труд, лишен от каквато и да било възвишеност, се огряваха от сиянието на постоянното напомняне за духовното и невидимото. ПН 163.5

Господ Исус би искал истинската мъдрост на великия учебник на природата да бъде винаги разкрита пред нас... Нуждаем се от работници, които да придобият ду-шевен простор чрез изучаването на книгата на Божиите творения, отворена пред нас от небесния Владетел. Ангели помагат на тези, които разгласяват истината чрез примери от природата. Тези неща не са самия Бог, а образци на Неговата творческа сила. ПН 163.6

(Писмо No 223 от 2.06.1905 г. до Дж. А. Бърдън.) ПН 163.7