Поглед Нагоре

Единство В Христа, 19-ти май

Йоан 17:23 ПН 148.1

Нека известим, че за нашето изкупление е направено всичко необходимо. Христос напусна небесните дворове и дойде в този свят, за да направи умилостивение за нас. Всички, които идват при Него с жива вяра, ще могат да застанат върху добра почва. Докато Божиите слуги прогласяват тези вести, Сатана се приближава до онези, чиито умове вечно търсят нещо друго и им представя своите научни проблеми. Хората ще бъдат изкушени да поставят науката над Бога. Но кой чрез търсене може да намери Бога? Хората може да изказват своите тълкувания и разбирания за Бога, но нито един човешки ум не може да Го обозре и обхване. На нас не е даван такъв проблем за разрешаване. Нека ограниченият човек не се опитва да тълкува съществото на небесния Бог Йехова. Нека никой не се отдава на спекулации и предположения по отношение на Неговото естество. В този случай мълчанието е равно на красноречие. Всезнаещият Бог е над всякакви умозрения. Христос е едно с Отца, но Бог и Христос са две отделни Личности. Прочетете 17 глава от Йоан и ще видите ясното изложение дадено по този въпрос. Как горещо се молеше Спасителят, Неговите ученици да бъдат едно с Него, така както Той бе едно с Отца. Но единството, което съществува между Христос и Неговите последователи не нарушава личността и на двете страни. Те просто трябва да са едно в Него, така както Той е в Отца. Именно чрез това единство те трябва да разкриват пред света, че Бог е изпратил Своя Син да спасява грешниците. Единството между Христос и Неговите последователи трябва да стане великото доказателство за Спасителя и мисията Му да спаси грешните от присъдата на греха. Една сериозна, безотговорна религия ще предизвика само объркване и смущение в света. ПН 148.2

Мои братя и сестри, застанете твърдо върху издигнатата основа и упорито ра-ботете за постигането на единение с Христа. Любовта на Спасителя е с всички Негови последователи, тръгнали да изпълняват Божието намерение в цялата Му пълнота и височина. Те трябва да бъдат едно с Него, въпреки че са пръснати по целия свят. Бог, обаче, не може да ги въведе в това единство, докато не пожелаят да сменят своите лични планове с Неговия. ПН 148.3

Когато се замислим какво изтърпя и понесе Христос за нас, трябва ли да се оплакваме, когато сме призовани да понесем себеотрицание и страдание? Нима Бог няма да се засрами от нас? Нека се възрадваме, че ни е дадена привилегията да бъдем приготвени за наследството на Неговата слава... Нека живеем така, че примерът ни да води грешници при Спасителя. Христос се възнесе с човешкото Си естество в небесните дворове, затова цялото човечество може да твърди, че има свой представител пред Божието лице. В Него можем да постигнем съвършена пълнота. ПН 148.4

(Ръкопис No 58 - “Работата във Вашингтон”.) ПН 148.5