Поглед Нагоре

Съвет Към Жените, 13- ти май

1 Тим. 2:15 ПН 142.1

Ние трябва да достигнем една по-висока мярка. Не вървим напред така, както изисква нашия дълг и дадената ни привилегия. Как е възможно да използваме таланта, който Господ ни е поверил, за временни неща, а не в служене за Него? Не трябва ли да проявим далеч по-голям интерес към вечните неща отколкото към тези, засягащи нашите временни нужди. ПН 142.2

Чуваме да се изразява желанието на нашите съпрузи и семействата ни да влезят в истината. Това е правилно и трябва да бъде най-важното ни желание. Но изпълняваме ли нашия дълг докрай? Вършим ли всичко за този напредък, както би трябвало да бъде? Не се ли отказваме много рано от изискването на този дълг, да работим за напредъка на делото? Не бъдете духовни джуджета. Обичаме да се радваме на бебетата, на тяхното гукане и махане с ръчички и крачета, но подобни движения няма да ни радват, ако и на две години останат без промяна в поведението си. И тъй, християнинът трябва да расте. С други думи характерът му да бъде формиран от Христа, а не деформиран. Чувствайте се като кораби, привързани до пристана на мира, който е Христос. Нека самотните сестри имат солидно поведение. Избягвайте лекомислието и постоянно бдете. ПН 142.3

Щедрите небесни благословения са готови да се излеят над нас. Не бъдете егоисти. При твърде много сестри цялата религия се затваря в кръга “Аз и моето семейство”. Такива не се отбиват от пътя си, за да помогнат и благославят другите. Но така Бог не може да ги благослови. Само когато излезем извън личните си интереси, Господ ще ни даде Своето благословение. Неговата воля е да надмогнем егоизма си, защото каквото посеем, това ще и да пожънем. Ако посеем себелюбие, ще пожънем себелюбие, т. е. ще бъдем вързани в него. Затова нека скъсаме със самолюбието и да говорим за Господните милости и благословения. ПН 142.4

Нека всички сестри почувстват и осъзнаят, че ако нямат съпруг, на който да се облегнат, те могат да се опрат още по-здраво на Божията десница. Всяка наша сестра може да стане жив мисионер и да внася светлина във всяко наше събрание. Дали действаме като призовани от мрака във великолепието на Божията светлина или като едва влачещи се под товара си същества? Трябва да говорим и се молим със светлината и тогава тя ще влезе в нас. Ако жените в църквата само пожелаеха да покажат как Бог може да работи чрез тях! Помнете, че Мария бе първата, която проповядваше възкръсналия Исус... ПН 142.5

За онези, които преживяват по-тежък конфликт, има още по-богати благословения, защото Христос е настояща, истинска помощ в беда. Трябва обаче да свалим от себе си егоизма, да се запознаем с Божия Агнец, който отнема греховете на света и така ща растем все повече и повече в Христово подобие, докато ни се даде венеца на безсмъртието. ПН 142.6

(Ръкопис No 2 от 13.05.1884 г. - “Проповед от Е. Г. Вайт”.) ПН 142.7