Поглед Нагоре

Християнското Наследство, 5-ти май

Притчи 3:1 ПН 134.1

Не допускай обезсърчение. Не си позволявай да бъдеш предизвикан. Нека умът и разумът да направляват твоите действия. Запитай се има ли някаква полза от това да си нетърпелив. Подобно нещо би угодило на врага и потвърдило мнението на онези, които мислят лошо за тебе. Ти можеш чрез едно спокойно поведение да докажеш, че думите на злонамерените спрямо теб хора са неверни. Не се опитвай да се защитаваш, а отмини покрай тях като вършиш своето задължение с постоянство. ПН 134.2

Нека Бог да ти помогне, сине, да работиш в сигурното дело за вечността. Никой не може да извърши този твой дял вместо теб. Уповавай изцяло на ПН 134.3

Бога. Нашият небесен Баща знае твоите немощи. Благодарна съм, че Той познава всички наши слабости и изкушения. Той знае как да ни жали и как да ни укрепи ако прибегнем за помощ към Него - могъщата Крепост. Никога не постъпвай безразсъдно, когато вярата ти бъде изпитвана. Просто изчакай и спокойно подчини мислите, волята и пътя си, и пожелай да бъдеш ръководен. ПН 134.4

Няма друг път на спасение, освен този, който е промислил нашият Изкупител. Път, за който Той ни даде пример на дело в Своя живот на себеотрицание и саможертва. Ти знаеш как Той се покори дотам, че бе оскърбяван, презиран, подиг-раван без да отвърне с нищо. Когато Го хулеха Той никого не похули. “Не дойдох” - казва Исус - “Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил” (Йоан 6:38). Ние трябва да имаме Христовия ум и да следваме Неговите стъпки. ПН 134.5

Всички, които са живели заради доброто на другите и са гледали единствено на Христовата слава, ще спечелят вечен живот. Другите, които не искат да направят усилие, но се носят с течението, живеят за себе си. Те никога няма да чуят за себе си “Хубаво, добри и верни слуго”... Трябва да се спасяват скъпи души, а на нас е възложена работата да ги спечелим за Христа. Не забравяй, че трудностите и изпитанията са част от наследството на християнина. Христос, величието на небесата, дойде в нашия свят за да ни покаже как да понесем укорите и ударите на света без да отпадаме и без да им отвръщаме. Всяко изпитание, понесено с мъдрост, ще се превърне в благословение за тези, които са го издържали. Те ще се изправят и няма да паднат. Онези, които непрекъснато се стремят да избягват мъчните, каменисти места и търсят по-лесна пътека или по-приятен път, винаги ще срещат разочарования и премеждия. Но ако те приготвят душата си за изпитания и изпълнение на дълга и тръгнат напред дръзновени в Бога, тогава ще намерят пътеката на себеотрицанието и саможертвата, която води до почитта и небесните съкровища, а в бъдещето - до вечния живот... Моли се много и упражнявай живата вяра, тогава със сигурност ще пееш песента на победата. ПН 134.6

(Писмо No 24 от 5.05.1874 г. до Едсън Вайт.) ПН 134.7