Поглед Нагоре

Постоянни В Любовта Към Истината, 2-ри май

2 Тим. 2:22 ПН 131.1

Нашите младежи трябва да са обградени от здрава, възвисяваща духа атмосфера на влияние. Те трябва да живеят постоянно в любов към истината, а стандартът, поставен пред тях да бъде висок. Някои чувстват желание да бъдат оставени без контрол, така че да могат да вършат каквото си пожелаят... Родителите в църквата са под святото задължение да бдят за душите на своите деца, като хора които ще отговарят пред Господа за това. Нека никой, нито родители, нито младежи - не бъ ПН 131.2

де склонен да вярва, че развлеченията са от съществена важност, че небрежното пренебрегване на Святия Дух в часовете на себично удоволствие трябва да се счита като нещо маловажно. Бог не е за подиграване. Нека всеки младеж и девойка се замислят: “Готов (а) ли съм днес да посрещна края на живота си? Имам ли сърдечното желание и подготвеност, които ме правят готов (а) да върша това, което Бог ми е възложил...?” ПН 131.3

Всеки млад човек трябва да превърне Божието слово в свое ръководство и да взема ежедневно от Библията поуките, които тя съдържа. Ако някои откажат да се ръководят от наставленията на словото, нека знаят че засяват семена, които врагът е вложил в ръцете им, че вършат това в безотговорност спрямо плодовете, които ще пожънат. ПН 131.4

Има много неща, които сами по себе си са добри, но те, изопачени и изкривени от Сатана се оказват истинска примамка за невнимателните. Събирането на нашите младежи за спявки (упражнения в пеене на песни) изглежда съвсем безобидно, но от моя опит в продължение на 50 години, съм се убедила, че тези репетиции често пъти се оказват източници на вреда за душите. Ако сърцата на всички събиращи се бяха прави пред Господа; ако всички обичаха Бога и желаеха да гледат само Неговата слава; ако всички се стремяха да вършат угодни Нему дела - тогава тези събирания нямаше да носят вреда. Обикновено обаче, на такива събирания присъстват мнозина, които не разбират, че стават все повече и повече безразлични по отношение на задълженията им към Бога. Душите им се изпълват с безразличие. Така започват да влияят един на друг и безразличието проявено към духовните неща, започва да расте. Божието слово не се изучава прилежно ден след ден, а от липсата на духовна храна, нравствената сила на всички започва да линее... ПН 131.5

О, ако можеше всеки църковен член, всеки работник да разбере, че този живот е школа, в която да се приготвим за изпита пред небесния Бог по отно-шение на непорочност, чистота на помислите и безкористността в делата. Всяка дума и действие, всяка мисъл биват записвани в небесните книги. ПН 131.6

(Писмо No 144 от 2.05.1906 г. до църквата в Маунтин Вю, Калифорния.) ПН 131.7