Поглед Нагоре

Май

Хитростите На Сатана, 1-ви май

2 Kop. 11:3 ПН 130.1

Във всички наши взаимоотношения ние трябва да разкриваме Христа. По този начин ще покажем, че имаме истинска връзка със Спасителя. На Бога принадлежи цялата слава и чест. Когато Христос дойде, Той ще разпознае всички, които са свързани с Него чрез жива вяра. Господ няма да се срамува да ги нарече братя... ПН 130.2

Господ, Той е Бог и освен Него няма друг. Когато Сатана замае с изкусните си тънкости човешките умове, тогава измамните влияния се приемат като че ли са дошли от небето. Ако на тези измами бъде позволено да навлязат, много души ще се окажат в примката им, преди да стане явно, че те не са от Бога, а от врага на всяка правда. ПН 130.3

Уверявам ви, че една от смущаващите трудности ще бъде да се разграничи истинското от фалшивото. Измамата се прокрадва незабелязано, така както стана в небесните дворове. Сатана се стремеше да подрони доверието на ангелите в Божието управление. Той пожела мястото на Христа. Той майсторски завоалира своите внушения пред небесните жители и мнозина от тях приеха доводите му. Той постепенно печелеше доверието им, неговите намеци зрееха в умовете на усъмнилите се ангели. Тогава те, не толкова предпазливи като своя лидер, започнаха да разменят помежду си своите нови теории. Сатана бе породил съмненията, които те изразяваха, но той ги представяше като мнения на голям брой ангели, т. е. като нещо, на което трябваше да се обърне внимание. ПН 130.4

Днес Сатана работи с измама и коварство, за да направи човешките души свои пленници. Предупреждението да не му позволяваме да навлезе в ума ни звучи от библейските времена до наши дни. ПН 130.5

Нека никой не допуска, че щом е бил използван от Бога като инструмент, това е достатъчна гаранция за неговата (нейната) безопасност. Господ си служи с чо-вешките посредници, като им дава свята мъдрост, дотогава докато са Му верни и не търсят слава за себе си. Онези, които съзнателно излизат извън Божиите ръце и се считат за способни да се справят с работата, не се ръководят от Божия Дух, а “от друг дух”. Сатана се намесва и те избират неговото ръководство. Тогава идва извратеността и коварството на лукавата змия. ПН 130.6

(Ръкопис No 37 от 1.05.1903 г.) ПН 130.7