Поглед Нагоре

Бог Има Свой Избран Народ, 27-ми април

1 Пет. 2:9 ПН 125.1

Бог дава на хората светлината, но мнозина са изпълнени със самодоволен гос-подарски дух и всички те се стремят като изпълняват собствените си идеи да постигнат висоти, където да бъдат подобни на Всевишния. Тяхната нагласа е такава, сякаш Бог е длъжен да служи според измисленото от ума им. Тук е скрита опасността и докато Бог по някакъв начин не накара тези хора да разберат, че Той е Бог и че те трябва да Му служат, човешките измишления могат да се вмъкнат и да заблудят мнозина в пътища не водещи до библейската истина, въпреки всички дадени предупреждения. ПН 125.2

Господ Исус винаги има свой верен народ в служенето. Когато евреите отхвър-лиха Христа, Князът на живота, Той отне от тях Божието царство и го даде на езичниците. Бог ще продължи да работи по този принцип във всеки клон на делото. Когато дадена църква се намери невярна спрямо Божието дело, Господ няма повече да работи с нея, независимо от нейното положение или висотата и све-тостта на нейното призвание. На нейно място биват избирани други и върху тях се възлагат важните отговорности. Но ако и те от своя страна не очистят живота си от всяко погрешно действие, ако не постановят чисти и святи принципи по всичките си граници, тогава Бог ще ги смири с мъчително страдание и ако не се покаят, ще ги премахне от мястото им и ще ги превърне в укор... ПН 125.3

На Бог “не му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо” (Деян. 17:25). Никакво външно великолепие не е угодно на Бога, когато в същото време сърцето служи на идоли, а ръцете са омърсени с беззаконие. Светият Дух ще обедини онези от църквата, които със съкрушено сърце са готови да ходят смирено с Бога. На всички, които гледат към Него и вървят по стъпките н Христа, Той дава освещение, успокоение и победа над света. Божият народ, Неговото избрано царство не са като водоем, в който няма приток на вода. Те, Божиите люде, са като река, която тече непрекъснато и колкото отива по-далеч, толкова повече се задълбочава и разширява, докато нейните животодаващи води накрая се разпрострат по цялата земя. Всеки път, когато се приеме Божието благословение, неговата благодат изцелява болестите и страданията, които грехът е породил. Слънцето на правдата изгрява с целебните си лъчи; от Господа идват светлина, сила и обновление, а роденият от тях добър плод свидетелства за едно праведно дело. ПН 125.4

(Ръкопис No 33 от 27.04.1902 г. - “Божието намерение на Неговата църква”.) ПН 125.5