По Стъпките На Великия Лекар

Предпазване от болести

Не само в религиозните служби, но и във всички случаи на всекидневието е било необходимо да се прави разлика между чистото и нечисто. Всеки, влязъл в допир със заразна болест, е бивал отлъчван от лагера, без право да се върне в него, докато не бъде основно очистен както тялото, така и дрехите му. В случай на заболяване от заразна болест са се давали следните наставления: СВЛ 122.2

“Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто. Също и който се допре до постелката му, трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта; и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И който се допре до тялото на този, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто. И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо, нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да се умил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта. И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода” (Левит 15:4-12). СВЛ 122.3

Законът за проказата също илюстрира много ясно всеобхватността на мерките, вземани за спазването на тези правила: СВЛ 122.4

“През всичкото време, докогато бъде раната на него, той ще бъде нечист; ще седи отлъчен. Вън от стана да бъде жилището му. Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата. А на седмия ден да прегледа заразата. Ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или в вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ, защото е люта проказа; с огън да се изгори...” (Левит 13:46-52). СВЛ 122.5

Също и къщата, в която се изявявали подобни белези, става небезопасна и трябва да бъде разрушена. Свещеникът е трябвало да нареди тя да бъде съборена, а “камъните и дърветата й, и всичката и мазилка да се изнесат вън от града на нечисто място. При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта. А който спи в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта” (Левит 14:45-47). СВЛ 122.6