По Стъпките На Великия Лекар

Изпитание на характера

“... сиромасите всякога се намират между вас ­ казва Христос ­ и когато искате, можете да им сторите добро” (Марк 14:7). “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето щоe: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27). СВЛ 85.7

Христос изпитва онези, които претендират, че са Негови последователи, като поставя сред тях безпомощни и бедни, за да бъдат зависими от грижите им. В любовта и в служенето ни за Божиите нуждаещи се чеда се изпитва верността на нашата любов. Когато ги пренебрегваме, се изявяваме като лицемерни ученици, чужди на Христос и на Неговата любов. СВЛ 86.1

Сиропиталища
Дори да бъде направено всичко възможно, за да се настанят сирачетата в семейства като в свои домове, все пак ще останат твърде много такива деца, нуждаещи се от грижи. Немалко от тях са получили лошо наследство. Не са многообещаващи, не са привлекателни, но са изкупени с Христовата кръв и в Божиите очи са също толкова ценни, колкото и собствените ни деца. Ако не им се протегне ръка за помощ, те ще отраснат в невежество и ще бъдат тласнати към пороците и престъпността. Много от тях биха могли да бъдат спасени чрез дейността на сиропиталищата. СВЛ 86.2

За да дават добър резултат, тези заведения трябва да бъдат уредени, доколкото е възможно, по образеца на един християнски дом. Вместо да се градят големи здания, които да побират голям брой деца, трябва да се издигат малки заведения на различни места. Вместо да бъдат в големи градове или близо до тях, по-добре е да са в провинцията, да са заобиколени с достатъчно земя за обработване, така че децата да контактуват с природата и да имат възможност да получат добра подготовка за различни професии. СВЛ 86.3

Ръководителите на подобни заведения трябва да бъдат хора с любвеобилни сърца, образовани, самопожертвувателни, да вършат това дело с любов и да възпитават децата за Христос. При такива грижи много бездомни и безпризорни биха могли да станат полезни членове на човешкото общество за слава на Христос и после сами да помогнат на други. СВЛ 86.4

Пестеливост и себеотрицание
Мнозина презират пестеливостта, като я бъркат със скъперничеството и дребнавостта. Но икономисването е тясно свързано с най-голямата щедрост. Не може да има истинска щедрост без пестеливост. Трябва да пестим, за да има какво да даваме. СВЛ 86.5

Никой не може да върши истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез простота, себеотрицание и най-строга пестеливост ще ни бъде възможно да вършим онова, което ни е възложено като на Христови представители. Гордостта и светските амбиции трябва да изчезнат от нашите сърца. Във всичко, което вършим, трябва да се проявяват принципите на несебелюбието, познати ни от Христовия начин на живот. По стените на домовете ни, по картините и мебелите трябва да се чете: “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7). В нашите гардероби трябва да се вижда написано като че с Божия пръст: “Когато видиш голия, да го обличаш.” Бюфетът за храна и отрупаната с ядене маса трябва да ни напомнят: “Да разделяш хляба си с гладния” (Исая 58:7). СВЛ 86.6

Пред нас стоят хиляди възможности да бъдем полезни и да вършим добро. Често се оплакваме от оскъдните средства, с които разполагаме. Но ако бихме се захванали с искрено усърдие, бихме могли да ги увеличим хилядократно. Сребролюбието и чревоугодничеството са пороците, които пречат на добротворството. СВЛ 86.7

“Събирайте остатъците от хляба, за да не се прахоса нищо”
Колко средства се дават за неща, които са само идоли, неща, ангажиращи време, мисли и сили, които биха могли да бъдат посветени на по-висши цели! Колко пари се прахосват за великолепни къщи и автомобили, за задоволяващи самолюбието удоволствия, за скъпа и нездравословна храна и за какви ли не вредни прищевки! Колко способности се пропиляват за напълно безполезни приумици! Мнозина, наричащи себе си християни, харчат за безполезни и дори за вредни неща много повече, отколкото дават за спасението на души от изкусителя. СВЛ 86.8

Други, които също претендират, че са християни, хвърлят луди пари за тоалети и не им остава нищо за нуждите на другите. Смятат, че трябва да са окичени със скъпоценни украшения, да са облечени със скъпи дрехи, без да се съобразяват, че заобикалящите ги не могат да си купят и най-скромно облекло. СВЛ 87.1

Сестри мои, ако съобразявахте своя начин на обличане с библейските нареждания, бихте имали в изобилие с какво да помагате на вашите по-бедни сестри. Бихте имали не само средства, но и време; а често това е най-нужното. Има много хора, на които бихте могли да помогнете със съветите и способностите си. Показвайте им как да се обличат ­ простичко и с вкус. Някои жени не се осмеляват да посещават Божия дом, защото техните неугледни и неподходящи дрехи са в ярък контраст с облеклото на останалите. Много чувствителни души изпитват неудобство поради този контраст. А мнозина стигат и дотам, че се усъмняват в истинността на религията и се настройват срещу евангелието. СВЛ 87.2

Христос ни заповядва: “Съберете останалите къшеи, за да не пропадне нищо!” Докато всеки ден хиляди умират от глад, от кръвопролития, от пожари и други бедствия, всеки, който обича ближния си, трябва да внимава да не се прахосва нищо, да не се харчи без нужда нищо, с което би могло да се помогне на някое човешко същество. СВЛ 87.3

Грешно е да прахосваме времето и мислите си. Всеки момент, който посвещаваме на собственото “аз”, е изгубен. Ако ценяхме и правилно използвахме мига, щяхме да имаме време за всичко необходимо за самите нас и за света. В харченето на пари, в използването на времето, силите и случаите нека всеки християнин да търси ръководство от Бога. “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5). СВЛ 87.4