По Стъпките На Великия Лекар

Разочарования и опасности

Някои работещи за падналите ще се разочароват при много от случаите, които са обещавали надежда. Мнозина ще допуснат в живота и в навиците си само повърхностна промяна. Те се поддават на моментни импулси и подбуди и известно време може да изглежда, че са се променили, но в сърцето да не е настанала истинска промяна. Ще продължават да подхранват същото себелюбие, ще имат същото влечение към глупави удоволствия и същата жажда за самоугаждане. Те нямат никакво понятие от облагородяване на характера и човек не може да им се довери като на хора с принципи. Умствените и физическите им сили са отслабнали поради безогледно угаждане на апетита и страстите. Това ги прави слаби, колебливи и нестабилни. Склонни са към плътски страсти. Такива личности често са опасни за околните, които ги смятат за поправили се, и им възлагат отговорности и им предлагат места, създаващи възможност за лошо влияние и поквара на невинни хора около тях. СВЛ 73.1

Дори хора, които полагат най-искрени усилия да се поправят, не са вън от опасността да паднат. Те трябва да бъдат обграждани със също толкова големи грижи и мъдрост. Склонността обаче да се ласкаят онези, които са били избавени от най-големи дълбочини, и да се превъзнасят, има понякога гибелни последици. Обичаят те да се канят да разказват публично опитността на греховния си живот е много опасна както за тях, така и за слушателите им. Да се представят сцени на злото е гибелно за ума и душата. А известността, която се дава на така избавените, е вредна и за самите тях. По такъв начин мнозина биват подведени да мислят, че греховният им начин на живот е някакво предимство. Така у тях се събужда дух на самодоволство и самонадеяност, които може да се окажат фатални за душата. Те ще могат да устоят само като се уповават не на себе си, а на Христовата благодат. СВЛ 73.2

Избавените трябва да помагат на други
Всички, които дават доказателство за истинско покаяние, трябва да бъдат насърчавани да работят и за други. Никой не бива да отблъсква една душа, която е заменила служенето на Сатана със служене на Христос. Когато някой дава доказателство, че в него работи Божият Дух, насърчете го всячески да служи на Господа и към такива, “които са в съмнение, бивайте милостиви” (Юда 22). Мъдрите с мъдростта, идеща от Бога, ще виждат души, които се нуждаят от помощ и искрено се разкайват, но без да бъдат насърчени, едва ли биха се осмелили да се хванат за надеждата. Господ ще задвижи сърцата на Своите служители да посрещнат с радост каещите се души. Каквито и да са били любимите им грехове, колкото и дълбоко да са паднали, дойдат ли при Христос с искрено разкаяние, Той ще ги приеме. И тогава им дайте нещо да вършат. Ако те пожелаят да работят за други, като ги извличат от ямата на гибелта, от която самите те са били избавени, дайте им случай за това. Свържете ги с опитни християни, за да заякнат духовно. Ангажирайте сърцата и ръцете им с работа за Спасителя. СВЛ 73.3

Когато в душата изгрее светлината, хора, които сякаш са били най-много отдадени на греха, ще помагат успешно на също такива грешници, каквито са били самите те. Чрез вяра в Христос някои ще се издигнат до високи служебни постове и ще могат да поемат големи отговорности в делото за спасение на души. Те знаят къде е била тяхната най-голяма слабост, познават немощта и греховността на природата си, познават силата на греха, властта на лошите навици. Познават човешката неспособност за победа без по-мощта на Христос и техният постоянен зов е: “Безпомощен, Господи, прибягвам при Тебе!” СВЛ 73.4

Такива хора могат да помагат на други. Душата, която е била изкушавана и изпитвана и чиято надежда е почти изчезвала, но е била избавена, като е чула и приела вестта на Любовта, може да разбере науката за спасението на души. Човек, чието сърце е изпълнено с любов към Христос, защото сам е бил потърсен от Спасителя и е бил възвърнат в стадото, знае как трябва да се търсят изгубените. Той може да посочва на грешниците Божия Агнец, защото сам безрезервно се е отдал на Бога и е бил приет от Възлюбения Му син. Ръката, която в немощ е била протегната за помощ, е била поета. Чрез работата на такива души много блудни синове ще бъдат върнати обратно при Отца. СВЛ 73.5

Христос ­ надеждата на изкушаваните
За всяка душа, която се бори да се издигне от греховен живот в живот на чистота, силата се заключава в единственото име, “дадено между човеци, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). “Който е жаден” за мир и надежда, за избавление от греховни склонности, на такъв Христос казва: “Да дойде и да пие!” (Йоан 7:37). Единственото целебно средство срещу порока са благодатта и силата Христови. СВЛ 74.1

Добрите решения, които някой взема, разчитайки само на своята сила, не помагат. Всичките обещания на този свят не ще сломят лошите навици. Никога човеци не ще постигнат въздържание във всичко, докато сърцата им не бъдат обновени чрез Божествената благодат. Сами не можем нито миг да се опазим от греха. Всеки момент сме зависими от Бога. СВЛ 74.2

Истинското преобразяване започва с очистването на душата. Нашата работа за падналите ще има истински успех само тогава, когато Христовата благодат преобрази характера и душата бъде доведена до жива връзка с Бога. СВЛ 74.3

Христос живя в пълно послушание към Божия закон и с това даде пример на всяко човешко същество. Трябва чрез Неговата сила и под Неговото ръководство да водим живот, подобен на Неговия. СВЛ 74.4

Като работим за падналите, трябва да внушаваме в ума и сърцата им изискванията на Божия закон и необходимостта да му бъдат верни. Никога не пропускайте да им покажете, че има голяма разлика между този, който служи на Бога, и който не Му служи. Бог е любов, но не може да извини умишленото незачитане на заповедите. Законът на Неговото управление е такъв, че хората не могат да избегнат последиците от непослушанието си. Той може да почете само онези, които Го почитат. Поведението на човека в този свят решава вечната му съдба. Той ще пожъне онова, което е посял. Причината има своето следствие. СВЛ 74.5

Божиите изисквания могат да бъдат удовлетворени само с пълно послушание. Той не ги е дал произволно. Не е заповядал нищо, което да не е необходимо, за да доведе човека в хармония със Себе Си. Трябва да посочваме на грешниците Божия идеал за характер и да ги напътстваме към Христос, чрез Чиято благодат този идеал единствено може да бъде постигнат. СВЛ 74.6

Спасителят пое върху Себе Си недъзите на хората и живя безгрешен живот, за да не се опасяват те, че поради слабостта на човешкото си естество не биха могли да победят. Христос дойде, за да ни направи “съучастници на Божественото естество” и Неговият живот показва, че когато човек се свърже с Бога, не греши. СВЛ 74.7

Спасителят победи, за да покаже на човека как и той може да побеждава. Всички изкушения на Сатана Исус отблъсна със Словото Божие. Като се уповаваше на Божиите обещания, Той получаваше сила за послушание на Божиите заповеди и изкусителят не можеше да Го надвие. Неговият отговор на всяко изкушение беше: “Писано е!” Бог ни е дал Своето Слово, за да противостоим чрез него на злото. Най-ценните и големи обещания са ни дадени, за да станем “... чрез тях участници на Божественото естество, като сме избягали от произлязлото от страстите разтление в света” (2Петрово 1:4). СВЛ 74.8

Казвайте на изкушаваните да гледат не на обстоятелствата, нито на собствената си слабост или на силата на изкушението, а на силата на Словото Божие. Защото всяка Негова сила е и наша. Псалмистът казва: “В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам” (Пс. 119:11). “...чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците” (Пс. 17:4). СВЛ 74.9

Вдъхвайте на хората кураж; издигайте ги в молитва към Бога. Мнозина, победени от изкушението, са сломени и мислят, че ще е напразно за тях да се приближават към Бога. Но тази мисъл е внушение на врага. Когато са съгрешили и чувстват, че не могат да се молят, кажете им, че тъкмо тогава е време за молитва. Колкото и дълбоко да са посрамени и съкрушени, ако изповядат греховете си, Онзи, Който е верен и праведен, ще им прости греховете и ще ги очисти от всяка неправда. СВЛ 75.1

Нищо не е на вид по-безпомощно, а в действителност ­ по-непобедимо от душата, която чувства своята нищожност и напълно се уповава на заслугите на Спасителя. Най-слабото човешко същество може чрез молитва, чрез изследване на Словото Му, чрез вяра в Неговото постоянно присъствие да живее във връзка с живия Христос и Той ще държи здраво душата му с ръка, която никога не ще го остави. СВЛ 75.2

Ценни обещания
Всяка душа, която пребъдва в Христос, може да приеме за себе си тези ценни думи и може да каже: СВЛ 75.3

“Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си. Бог мой ще ме послуша. Не злорадствай заради мене, неприятелко моя! Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина... Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни. И ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. Ще покажеш верност към Якова, и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни” (Михей 7:7, 8, 19). СВЛ 75.4

Бог е обещал:
“Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, да, хората да са по-скъпи от офирското злато” (Исая 13:12). СВЛ 75.5

“Щете ли да лежите всред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, й перата и с жълто злато?” (Псалм 68:13) СВЛ 75.6

Онези, на които Христос е простил най-много, ще Го обичат най-много. Те ще са тези, които в последния ден ще застанат най-близко до Неговия трон. СВЛ 75.7

“Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). СВЛ 75.8