По Стъпките На Великия Лекар

Лекарят и въздържанието

Към лекарска помощ прибягват много хора, които погубват тялото и душата си чрез употребата на тютюн и спиртни напитки. Ако лекарят е достатъчно отговорен, ще обяснява на такива пациенти причината за страданието им. Но ако самият той пуши и пие, каква тежест могат да имат думите му? Няма ли да му е неудобно, съзнавайки собствените си слабости, да ги посочва на пациентите си и да ги убеждава в гибелните им последици? СВЛ 49.4

Как може лекарят да служи за пример на чистота и себевладеене, как може да бъде радетел на трезвеността, ако самият той пие? Как може да служи на Господа край леглото на болни и умиращи, когато от него лъха на алкохол или тютюн? СВЛ 49.5

Как може да оправдае доверието, което му се възлага като на способен лекар, ако сам руши нервите си и упоява разсъдъка си с наркотични отрови? Такъв лекар не е в състояние да взима бързи решения или да работи точно! СВЛ 49.6

Ако той не спазва законите, управляващи собственото му същество, ако предпочита да задоволява прищевките, без да се грижи за телесното и духовното си здраве, как може да се смята за способен и достоен да му се доверява отговорност за друг човешки живот? СВЛ 49.7

Обезсърчения в лекарската работа
Колкото и способен и верен християнин да е един лекар, не може в неговия живот да няма случаи на временно обезсърчаване и пораженчески мисли. Понякога в работата си не постига онова, което би искал. Макар здравето на пациентите му да е възвърнато, то може да не е от съществено значение нито за тях, нито за околните им. Мнозина оздравяват само за да повторят разпътствата, причинили болестта им. Те наново се хвърлят с предишната страст във водовъртежа на прищевките и безумствата си. Лекарят сякаш е полагал напразно усилия за тях. СВЛ 49.8

И Христос имаше подобни случаи, но Той не спираше да работи, макар и само за една страдаща душа. От десетимата прокажени, които бяха очистени, само един оцени стореното за него; и той беше чужденец ­ самарянин. Заради него Христос излекува и десетимата. Когато лекарят има успех, сходен с този на Спасителя, нека се поучи от Великия Пример. За Христос е писано: “Няма да отслабне, нито да се съкруши” и “Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити” (Исая 42:4; 53:11). СВЛ 49.9

Дори само една душа да би приела евангелието на Божията благодат, за да спаси само тази единствена душа, Той би приел същия живот на къртовска работа, на смирение и позорната смърт. Ако чрез нашия труд бъде възвърната, облагородена и приготвена да се яви пред Господа в небето макар и само една душа, нямаме ли и тогава причина да се радваме? СВЛ 49.10

Лични нужди и опасности
Задълженията на лекаря са тежки и изтощителни. За да може да ги изпълнява успешно, той се нуждае от здраво тяло и здрав дух. Човек, който е слаб или болнав, не може да понесе изтощителната натовареност на лекарската професия. Онзи, комуто липсва способността да се владее напълно, не би могъл да се справя с най-различните болести. СВЛ 50.1

Лекарят често се лишава от сън, дори от храна, от удоволствието да прекара приятни мигове по време на религиозни служби и събрания и животът му сякаш затъва в дълбока сянка. Страданията, които гледа, нещастните умиращи, които търсят помощта му, допирът му с болката съкрушават сърцето му и рушат вярата му в човечеството. СВЛ 50.2

В борбата с болестта и смъртта нервите се напрягат до крайност. Реакцията след такова страшно напрежение поставя характера на най-голямо изпитание. Тъкмо тогава изкушението е най-силно. Лекарят повече от всеки друг се нуждае от самообладание, душевна чистота и от онази вяра, която се държи за Господа. Заради пациентите и заради себе си той не бива да пренебрегва здравните закони. Проявената небрежност в здравните навици е в тясна връзка с небрежността по отношение на морала. СВЛ 50.3

Единствената сигурност
Сигурността на лекаря при всички случаи се крие единствено в това да постъпва според принципи, опиращи се на стриктно следваната цел, поставена от Бога. Той трябва да притежава моралната сила на Божия характер. Всеки ден, всеки час, всеки миг да живее като пред лицето на невидимия свят, като Мойсей да се държи за невидимото, сякаш го вижда. СВЛ 50.4

Правдата се корени в благочестието. Човек не може постоянно да води пред себеподобните си чист, истински живот, изпълнен с добри дела, ако не е в съгласие с Бога. Колкото по-широка е дейността му, толкова по-тясна трябва да бъде връзката на сърцето му с Господа. СВЛ 50.5

Колкото по-належащи са задълженията и по-голяма ­ отговорността му, толкова по-голяма е нуждата му от Божествена сила. Лекарят трябва да отделя време да се вдълбочава във вечните неща. Трябва да противостои на вражески сили, които всячески се стремят да го отделят от Източника на силата. Трябва главно чрез молитва и изучаване на Писанието да се поставя под Божията закрила, да живее в непрекъсната връзка, в искрено общение с принципите на истината, правдата и милостта, които изявяват Божиите качества в душата. СВЛ 50.6

В каквато степен е било възприето Божието слово, в такава то ще повлияе със силата си на всяка постъпка в живота, на всяко развитие на характера, ще очиства всяка мисъл, ще регулира всяко желание. Онези, които се облягат с доверие на Божието слово, ще бъдат мъжествени и силни. Ще се издигнат високо над всякакви низости в свободна и чиста атмосфера. СВЛ 50.7

Когато човек е в общение с Бога, преобразяващата решителност, запазила Йосиф и Даниил от гибелното влияние в езическите палати, ще запази и неговия живот в неопетнена чистота. Одеждата на неговия характер ще бъде без петно. Христовата светлина не ще бъде затъмнена в живота му. Светлата утринна звезда ще го огрява непрекъснато с непроменима слава. СВЛ 50.8

Такъв живот ще бъде източник на сила в обществото. Ще бъде преграда срещу злото, прибежище за изкушаваните. Ще бъде светлина, сочеща пътя на всички, които в трудности и обезсърчения търсят верния път. СВЛ 50.9