По Стъпките На Великия Лекар

Източникът на изцелението

В чудесата Си Спасителят разкрива постоянно действащата за доброто на хората сила, която ги подкрепя и лекува. Бог действа ден след ден, час след час, всеки момент чрез силите на природата, за да опази живота ни, да ни съгражда и възстановява. Когато някой орган бъде увреден, веднага започва възстановителен процес. Природните механизми, възвръщащи здравето, се задействат. Но действащата чрез тях сила е Божия. Всяка животворна мощ идва от Него. Когато някой оздравее, Бог е, Който го е възстановил. Болестта, страданията и смъртта са дело на силите на злото. Сатана е разрушителят, а Бог ­ Възстановителят. СВЛ 40.3

Казаните на Израил думи и днес се отнасят за всички, чието физическо или душевно здраве бива възстановено. Божието желание за всяко човешко същество е изразено в думите: “Аз съм Господ, Който те изцелявам!” (Изх. 15:26). СВЛ 40.4

“Възлюбени, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (3 Йоаново 2). “Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести. Изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости” (Пс. 103:3,4). СВЛ 40.5

Грехът е причина за болестта
Когато лекуваше болести, Христос предупреждаваше много от излекуваните: “Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо!” (Йоан 5:14). По този начин ги поучаваше, че са си навлекли болестта чрез престъпването на Божия закон и че здравето им може да се запази само чрез послушание. СВЛ 40.6

Лекарят трябва да учи своите пациенти, да им посочва, че трябва да съдействат на Бога при възстановителното дело. Трябва непрекъснато да се придържа към факта, че болестта е последица от греха. Той знае, че природните закони са Божествени както и предписанията на Десетте заповеди и че здравето може да бъде възстановено или запазено само когато те се спазват. Вижда много страдащи, които са болни вследствие на вредни навици и които биха могли да оздравеят, стига да са готови за това. Те трябва да бъдат поучавани, че всеки навик, разрушаващ телесните, умствените или душевните структури, е грях и че бихме могли да се радваме на здравето, ако спазваме Божиите закони, установени за добруването на цялото човечество. СВЛ 40.7

Когато лекарят забележи, че дадено заболяване е причинено от неправилно хранене, от пиене или от други лоши навици и не му каже това, той постъпва нечестно спрямо пациента си. Пияници, умопобъркани, жертви на разюздани страсти ­ всички те трябва да му дават повод да заяви открито и ясно, че грехът е виновникът за страданията им. Човекът, който знае принципите на живота, трябва да положи сериозни старания за премахване на причините за болестта ­ така чрез постоянство сам ще облекчава страданието си. Лекарят трябва да препоръчва строго въздържание като предпазно средство срещу заболяване. СВЛ 40.8

Божии закони на живота
Трябва ясно да се посочи, че пътят на Божиите заповеди е път на живота. Бог е установил природните закони. Неговите заповеди не са произволни изисквания. Всяка забрана в здравния или в моралния закон включва в себе си обещание. Бъдем ли послушни, стъпките ни ще бъдат благословени. Бог никога не ни кара насила да вършим добро. Той се старае да ни избави от злото и да ни подтиква към доброто. СВЛ 41.1

Нека обърнем внимание върху законите, дадени на Израил. Бог им даде известни наставления относно всекидневния живот. Запозна ги със законите за тяхното физическо и духовно благополучие и ги увери: “Господ ще отстрани от тебе всяка болест” (Втор. 7:15). От тях искаше само да бъдат послушни. СВЛ 41.2

“Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заповядвам;... защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята...” (Втор. 32:46, 47). “Защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага” (Пр. 4:22). СВЛ 41.3

Бог желае да достигнем нивото на съвършенството. Прави го възможно за нас, подарявайки ни Христос. Кани ни да тръгнем по верния път, да се съюзим с небесните сили и да приемем принципите, които ще възстановят Божия образ в нас. Открил ни е принципите на живота в писаното Слово и в голямата книга на природата. Наша задача е да ги изучим и, спазвайки ги, да бъдем Негови сътрудници за възстановяване както на телесното, така и на душевното си здраве. СВЛ 41.4

Евангелието на здравето
Хората трябва да знаят, че благословението на послушанието може да им бъде дадено в цялата му пълнота само когато приемат Христовата благодат. Тя изпълва човека със сила за спазване на Божиите закони. Помага му да се освободи от оковите на лошите си навици. Тя единствена може да го направи устойчив и да го придържа в правия път. СВЛ 41.5

Когато бъде прието в неговата чистота и мощ, евангелието става изцелител на всяка болест, произхождаща от греха. Слънцето на правдата изгрява “с изцеление в крилете си” (Малахия 4:2). Нищо, което този свят предлага, не може да излекува едно съкрушено сърце и да му даде мир, или да премахне грижите или болестта. Слава, пари, таланти ­ всички те са безпомощни да възрадват опечаленото сърце или да възстановят опустошения живот. Едничката надежда за човека е Божият Дух в Него. СВЛ 41.6

Любовта, която Христос излива от Себе Си, е животворяща сила. Тя изпълва всичко ­ мозъка, сърцето, нервите ­ и задейства най-благородните сили на човешките помисли. Освобождава душата от чувството на вина и болка, на страх и грижи, които изтощават жизнените сили. Въдворява спокойствие и мир. Събужда радост, която нищо земно не може да отнеме ­ радостта от Светия Дух. Думите на Спасителя: “Елате при Мене... и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28) са Божественото предписание за лекуване на всякакви телесни, умствени и душевни страдания. Макар човеците сами да са си навлекли страданията чрез своите прегрешения, Бог се отнася към тях със състрадание и е готов да им помогне. Той ще извърши велики дела за онези, които Му се доверяват. СВЛ 41.7

Макар грехът да се е вкоренил от векове в човешкия род и Сатана чрез измама и хитрост да е хвърлил черната сянка на своето тълкувание върху Словото Божие и да е допринесъл твърде много човеците да се съмняват в Божията доброта, Божията милост и любов не са престанали да се изливат към земята. Ако човешките същества отворят душите си към Небето и оценят Божиите дарове, биха се изпълнили с целебната Му сила. СВЛ 41.8

Стойността на всестранната подготовка
Лекарят, който би имал намерение да работи в името на Христос, трябва да го изявява в цялостната си дейност: усърдно да трупа знание, за да отговаря на изискванията на своята професия; постоянно да се стреми да усъвършенства нивото си, да развива уменията и проницателността си. Всеки лекар трябва да съзнава, че ако изпълнява половинчато и недостатъчно задълбочено задълженията си, не само че ще навреди на болните, но и на колегите си. Задоволява ли се с посредствени умения и познания, не само петни лекарската професия, но и обезславя Христос, най-великия Лекар. СВЛ 41.9

Онези, на които лекарското призвание е чуждо, трябва да променят професията си. Други, чието образование и професионална подготовка не са достатъчни, но се чувстват призвани да гледат болни, ще направят добре, ако приемат по-скромната работа на болногледачи. Чрез търпелива служба при способни лекари винаги могат да увеличат познанията си, като използват всеки случай, та с времето да станат пълноценни лекари. По-младите специалисти, “като съдействат на Бога, да не приемат напразно Божията благодат... В нищо да не дават никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служене... като Божии служители” (2Кор. 6:1-4). СВЛ 42.1

Бог желае винаги да се стремим нагоре. Истинският лекар мисионер винаги ще крачи напред, отворен за нови практически знания и умения. Талантливите лекари християни, изтъкнатите професионалисти, трябва да се забелязват и насърчават за Божия служба в места, където ще могат да обучават и възпитават и други като здравни мисионери. СВЛ 42.2

Лекарят трябва да приема светлината на Божието слово в душата си. Необходимо е постоянно да израства в благодатта. За него религията трябва да бъде не само насока, а насока първостепенна. Трябва да се ръководи от възвишени, свети подбуди, които са мощни, тъй като произлизат от Онзи, Който отдаде живота Си, за да ни завещае силата да побеждаваме злото. СВЛ 42.3

Когато лекарят се стреми искрено и целенасочено да израсне професионално, когато се посвещава в служба на Христос и отделя време да изследва и собственото си сърце, ще се научи да разгадава тайните на святото си призвание. Може сам така да се усъвършенства, че всички край него да се убедят в превъзходството на човека, свързан с Бога на мъдростта и силата. СВЛ 42.4

Божи помощник на болния
Никоя работа не изисква толкова тясно общение с Христос, както тази на лекаря. Който иска стриктно да изпълнява професионалните си задължения, трябва всекидневно и всекичасно да води християнски начин на живот. Пациентът е в ръцете на лекаря. Една погрешна диагноза, едно погрешно предписано лекарство в критичен случай, едно несръчно движение при операция могат да се окажат фатални за болния и човешка душа да бъде изпратена във вечността. Колко важно е да се помни това! Колко важно е лекарят винаги да се оставя на ръководството на Главния Лекар! СВЛ 42.5

Спасителят желае да помага на всички, които Го молят за мъдрост и бистър ум. А кой има нужда от тях повече, отколкото лекарят, от чието решение зависи толкова много? Опитващият се да продължи живота, трябва да поглежда с вяра към Христос, Той да ръководи всяко негово движение. Спасителят ще му подсказва Своето виждане и Своето умение при всеки тежък случай. СВЛ 42.6

Чудни възможности се предлагат на болногледачите. Те трябва да осъзнаят, че призванието им е да бъдат Божии сътрудници за побеждаването на болестта и за възстановяване здравето на болния. Лекарят християнин трябва да им помогне да почувстват, че всяко начинание, което е в хармония с Божиите закони, е подкрепяно от Божията сила. СВЛ 42.7

Болните и страдащите ще имат много по-голямо доверие и сигурност в ръцете на лекар, за когото са убедени, че обича Бога и се бои от Него. СВЛ 42.8

Предимството на такъв лекар е, че познава Всевишния и чрез усърдна молитва може да измоли присъствието Му в болничната стая и помощта Му при всеки сериозен случай. Той трябва да внушава увереност на болните, че Господ може да ги преведе през това изпитание, че и в критични моменти, в най-тежки времена Той е сигурно прибежище за уповаващите се на Него. Лекар, който не се уповава на Бога, може да има неприятни резултати в много случаи, които страдащите биха могли да бъдат спасени. Ако може да внуши вяра в състрадателния Спасител, Който чува всяка уплашена въздишка, и ако представи в молитва пред Бога нуждите на душата, кризата ще премине успешно в много повече случаи. СВЛ 42.9

Само Познавачът на сърцето знае с колко страх мнозинството от пациентите се съгласяват да се подложат на операция. Те осъзнават опасността, на която се излагат. Колкото и да са убедени в сръчността на лекаря, все пак знаят, че той не е безпогрешен. Но когато видят, че хирургът се прекланя в молитва за помощ от Бога, доверието им многократно се увеличава. Благодарността и упованието разтварят сърцето за Божията целебна мощ, силите на цялото същество се съживяват и животът побеждава. СВЛ 43.1

Присъствието на Спасителя е източник на сила и за лекаря. Често добрият изход от дейността зависи от душевното му състояние. Явната несигурност и страхът правят ръката несръчна, докато увереността, че Великият Лекар е край него, за да помага и напътства, му вдъхва жизнена сила, спокойствие и сигурност. След като критичният момент е минал и има изгледи за добър резултат, той и пациентът трябва да прекарат няколко минути в молитва ­ да изразят благодарността си за запазения живот. На болния трябва да се обясни, че животът му е бил съхранен, защото го е оставил под закрилата на небесния Лекар. Когато пациентът изказва думи на благодарност към лекаря, отдавайте благодарността и славата на Бога. СВЛ 43.2

По този начин лекуващият насочва пациентите си към Онзи, от Когото зависи животът им и Който винаги може да избави отиващите при Него. СВЛ 43.3

Грижи за душата
В лекарската мисионерска работа трябва да е залегнало дълбоко желание за спасение на души. И на лекаря, както и на проповедника, е поверено най-висшето, което някога е било поверявано на хора ­ спасението на души ­ без разлика дали се осъзнава, или не. СВЛ 43.4

Медикът има работа с болести и смърт, а много често от вниманието му убягва бъдещият живот. В усърдието му да избегне опасността за тялото може да се забрави опасността за душата. Така лекуваният може да изгуби опората си в живота и да му се изплъзнат и последните възможности. Лекарят трябва да срещне тази душа пред съдния престол на Христос. СВЛ 43.5

Често пропускаме ценни благословения само заради една неказана навреме дума. Необходимо е да се напомни, че пред болния не бива да се засяга темата за различните вероизповедания или да се спори по верски въпроси. Насочвайте вниманието на страдащите към Онзи, Който помага на всички, отиващи с вяра при Него. Усърдно и с нежност трябва да се помага на душата, която се люшка между живота и смъртта. СВЛ 43.6

Съзнава ли лекарят, че Христос е неговият личен Спасител, тъй като самият той е намерил прибежище при Него, ще знае и как да постъпва със страдащите. Душата, която се чувства виновна, болна от грях, се е обърнала към него за помощ. Той ще може да отговори на въпроса й: “Какво да правя, за да се спася?”, като разкаже за любовта на Изкупителя, за силата на покаянието и на вярата на базата на личния си опит. Може простичко да представи в молитва пред Бога нуждите на душата и да насърчи болния също да се моли и да приеме благодатта на състрадателния Спасител. При подобно отношение, при такива думи за помощ и утеха Господ ще му съдейства и ще работи чрез него. Когато душата на страдащия бъде обърната към Спасителя, Христовият мир ще изпълни сърцето и духовното оздравяване, което ще получи с Божията помощ, ще послужи за възстановяване и на физическото здраве. СВЛ 43.7

При посещенията си при пациентите лекарят често ще има възможност да служи и на близките им. Често роднини или приятели бдят над болничното легло и се чувстват безпомощни да облекчат болките или да премахнат страха. Сърцата им са свити. Те изплакват на лекаря мъката си, която прикриват от другите. Това е удобен случай да се насочи вниманието на тези страдащи души към Онзи, Който е поканил всички отрудени и изстрадали да отидат при Него. Лечителят би могъл да се моли за тях и с тях и да представи нуждите им на Великия Целител, Който облекчава всяка болка, всяко страдание. СВЛ 43.8