По Стъпките На Великия Лекар

Крайности в начина на хранене

” Кротостта ви да бъде позната на всички човеци.”

Не всички, които изповядват, че вярват в дадената реформа на храненето, са истински реформатори. При повечето тя се състои само в това, че се отказват от някои нездравословни храни. Те не осъзнават ясно принципите на здравето. Трапезите им, отрупани с вредни лакомства, са далеч от образеца на християнско въздържание и умереност. СВЛ 139.1

Други пък, изпълнени с желание да дадат пример, се увличат и прекаляват. Вместо да се хранят с неща, които най-добре биха им компенсирали липсата на месо и други неподходящи храни, прибягват към крайно оскъдна диета. Организмът им престава да получава хранителните вещества, необходими за образуването на добра кръв. Здравето им се влошава, работоспособността им намалява и примерът им говори повече против, отколкото в полза на реформата на храненето. СВЛ 139.2

Според някои човек може и да не обръща внимание на избора или на приготвянето на храните, тъй като здравето изисква съвсем проста храна. Трети се ограничават със съвсем оскъдна или твърде еднообразна храна, от което здравето само би пострадало. СВЛ 139.3

Тъкмо онези, които се пристрастяват само към отделни принципи на реформата, обикновено ги натрапват грубо на своите семейства и съседи. Последиците, естествено, са неприятни за собственото им здраве, а заобикалящите ги едва ли някога ще ги последват. Така, без да искат, отблъскват много хора от реформата. СВЛ 139.4

Хората, осмислили здравните закони и ръководещи се от съответните принципи, ще избягват крайностите както в угаждането, така и в ограничението. Тяхното хранене е насочено не към задоволяване на апетита, а към изграждането на нов начин на живот. Те се стремят да поддържат всичките си сили в най-добро състояние, за да могат да служат най-добре на Бога и хората. Апетитът им се контролира от разума и волята. Наградата е здраве на тялото и духа. Макар да не натрапват насилствено своите разбирания в полза на правилните принципи, такива хора имат огромно положително влияние. СВЛ 139.5

Истинската реформа в начина на хранене е разумна. Нейната същност трябва да бъде основно и подробно изучавана и никой не бива да критикува друг за това, че начинът му на действие не във всичко съответства на неговия. Невъзможно е да има едно неизменно правило, според което да се формират навиците на всички. И никой не бива да мисли, че всички трябва да се съобразяват с него. Храни, които за един са вкусни и полезни, за друг може да са съвсем неприятни и дори ­ вредни. Някои не могат да пият мляко, а за други то е много здравословно. Някои организми не могат да смилат грах и боб, а други ги понасят много добре. За някои по-грубите пшенични храни са добри, други не могат да ги ядат. СВЛ 139.6

Там, където плодовете и ядките са недостъпни, не бива от храната да се изключват млякото и яйцата. Вярно е, че хора, на които не липсват килограми и у които ниските страсти са силни, трябва да избягват употребата на пикантни храни. Особено в семейства с деца, предразположени към еротични възбуди, не бива да се употребяват яйца. Но при хора, чиито кръвообразуващи органи са слаби, особено когато други храни за заместване на необходимите елементи не могат да се набавят, млякото и яйцата не бива да се изключват напълно. Но трябва да се полагат големи грижи за доставянето на мляко от здрави крави и яйца ­ от здрави кокошки, добре хранени и гледани; яйцата трябва да са сварени така, че да са най-лесно смилаеми. СВЛ 139.7

Реформата в храненето трябва да се провежда постоянно. Тъй като болестите по животните постоянно се увеличават, употребата на мляко и яйца става все по-рискована. Трябва да се стараем заместителите им да са здравословни и евтини. Хората трябва да бъдат поучавани да приготвят храната си без мляко и яйца, но да е и полезна, и вкусна. СВЛ 140.1

Навикът да се яде два пъти дневно е много добър за здравето; но при известни обстоятелства може да има нужда и от трето хранене. То обаче (ако го има) трябва да бъде съвсем леко и от лесно смилаема храна. Сухи бисквити или сухар и плодове, или житно кафе са много подходящи за вечеря. СВЛ 140.2

Някои са в постоянна тревога, че храната им, колкото и проста и здравословна да е, би могла да бъде вредна за тях. На такива хора бих искала да кажа: Не мислете, че храната ще ви навреди, изобщо не мислете за нея. Яжте онова, което смятате, че е най-добро за вас, и когато сте помолили Господа да я благослови за подкрепа на тялото ви, вярвайте, че е чул молбата ви и бъдете спокойни. СВЛ 140.3

От друга страна, понеже здравните принципи изискват от нас да се откажем от неща, които дразнят стомаха и подкопават здравето, не бива да забравяме, че твърде оскъдната храна уврежда кръвта. Организмът не се храни достатъчно и в резултат се получава лошо храносмилане и обща слабост. СВЛ 140.4

Не винаги онези, които ядат малко, го правят от бедност, но често ­ от невежество или небрежност, или поради погрешни разбирания за реформата в храненето. СВЛ 140.5

Не прославяме Бога, като занемаряваме своя организъм или го увреждаме така, че да стане неспособен да Му служи. Грижата за тялото чрез приготвянето на вкусна и питателна храна е едно от първите задължения на домакинята. Много по-добре е да се задоволяваме с по-евтино облекло и мебели, отколкото да ограничаваме храната си. СВЛ 140.6

Някои домакини ограничават семейната трапеза, за да могат да си позволят по-добро посрещане на гостите. Това не е разумно. Посрещането на гостите трябва да става с простота и естественост. Нека на нуждите на семейството да бъде съсредоточено най-голямото внимание. Неразумната пестеливост и неестествените нрави и обичаи често ни пречат да показваме гостоприемство там, където то би било необходимо и благословено. Обикновеният запас от храни за трапезата ни трябва да бъде такъв, че да можем винаги добре да посрещнем някой неочакван гост, без да става нужда от специално приготовление. СВЛ 140.7

Всички трябва да се научат какво да ядат и как да си го приготвят. И мъжете, както и жените, трябва да умеят да си приготвят проста, но здравословна храна. Понякога обстоятелствата ще ги отвеждат там, където няма да могат да я получат. Навсякъде умението да се готви добре е преимущество. СВЛ 140.8

Обръщайте голямо внимание на храната си! Изследвайте всичко, свързано с нея ­ от причина до следствие. Култивирайте у себе си и упражнявайте въздържание, дръжте апетита си под контрола на разума. Никога не измъчвайте стомаха си с преяждане, но не го и лишавайте от здравословна и вкусна храна, която е необходима за здравето. СВЛ 140.9

Ограничените схващания на някои мними здравни реформатори са нанасяли големи вреди на здравеопазването. Онези, които искат да живеят природосъобразно, трябва да помнят, че за реформата в храненето обикновено се съди според ястията на трапезата. Поведението и примерът трябва да демонстрират принципите така, че здравият разум да може да ги приема. Много хора се противопоставят на всеки опит за промяна, колкото и разумна да е тя, щом трябва да ограничат яденето. Предпочитат да се съветват с вкуса си, вместо с разума или със законите на здравето. За тях всички, напуснали широкия път на общоприетите навици, са екстремисти, колкото и прав да е пътят им. За да нямат подобни личности никакви основания за критикуване, хората, които живеят природосъобразно, не трябва да се изтъкват, а да се сближават с тях, без да жертват принципите си. СВЛ 140.10

Не е чудно, че стигащия до крайности защитник на реформата много често действа отблъскващо на хората. Те го смятат за представител на здравните принципи и поради това отхвърлят цялата реформа. Такива крайности обикновено нанасят за кратко време огромна вреда и разрушават постигнатото чрез дългогодишен разумен начин на живот. СВЛ 141.1

Хигиената на хранене почива върху широкообхватни принципи и не бива да я омаловажаваме чрез тесногръди възгледи и постъпки. Но и никой не бива да допуска противопоставянето, подигравките, желанието да се угоди или повлияе на другите да го отклонят от природосъобразните принципи или да ги омаловажат в очите му. Който се ръководи от принципи, ще стои твърдо и решително за правото и все пак винаги ще проявява благороден, Христоподобен дух и истинска умереност. СВЛ 141.2