Желанието На Вековете

5/88

4. “Роди ви се Спасител”

Тази глава е основана на Лука 2:1-20.

Царят на славата се сниши, за да приеме човешки образ. Грубо и негостоприемно бе земното обкръжение на Исус. Славата Му бе покрита, така че величието на Неговата външност да не стане предмет на внимание. Той избягна всяка показност. Богатства, светски почести и човешко величие никога не могат да спасят душата от смърт. Исус нямаше намерение да привлича хората със земното си естество. Само красотата на небесната истина трябваше да привлече тези, които щяха да Го последват. Характерът на Месия бе отдавна предсказан в пророчество и Той желаеше хората да Го приемат чрез свидетелството на Словото Божие. ЖВ 11.1

Ангелите се чудеха на славния план за изкуплението. Те наблюдаваха, за да видят как Божият народ ще приеме Сина, облечен в човешко естество. Ангели слязоха в земята на избрания народ. Другите народи се занимаваха с басни и се покланяха на фалшиви богове. Ангелите слязоха в земята, където бе разкрита Божията слава и бе изгряла светлината на истината. Другите народи се занимаваха с басни и се покланяха на фалшиви богове. Ангелите дойдоха невидими в Ерусалим при тези, които бяха определени да излагат Святото слово, и при свещениците в Божия дом. Вече на свещеник Захария по време на служба пред олтара бе съобщено за близостта на Христовото идване. Предвестникът бе вече роден, мисията му бе засвидетелствана чрез чудеса и пророчества. Новините за раждането и за чудното значение на мисията Му бяха познати дори извън пределите на страната. Но Ерусалим не се готвеше да посрещне своя Изкупител. ЖВ 11.2

С удивление небесните вестители наблюдаваха безразличието на народа, който Бог бе призовал да разнесе по света светлината на свещената истина. Еврейският народ бе запазен, за да свидетелства, че Христос ще се роди от семето на Авраам и от Давидовия род; но той не позна колко е близко идването Му. В храма всяка сутрин и всяка вечер се принасяше жертва, която бе символ на Божия Агнец; но въпреки това дори и тук никой не се приготви да Го посрещне. Свещениците и учителите на народа не знаеха, че най-великото събитие на вековете предстои съвсем скоро. Те повтаряха своите изгубили смисъл молитви, изпълняваха ритуалите на богослу-жението, за да ги видят хората, но в борбата си за богатство и светска чест не се приготвиха за откровението на Месия. В същото безразличие тънеше и Израилевата земя. Сърцата, изпълнени с егоизъм и светска суета, не бяха докоснати от радостта, която вълнуваше цялото Небе. Само малцина копнееха да видят Невидимия. При тях бяха изпратени небесни посланици. ЖВ 11.3

Ангели придружиха Йосиф и Мария в пътуването им от техния дом в Назарет до Давидовия град. Заповедта на римския император за преброяване на народите в огромната му империя стигна и до обитателите на Галилейските хълмове. Както Кир в древността бе призован на трона на световната империя, за да освободи Господните пленници, така и Цезар Август бе инструмент за изпълнението на Божията цел — майката на Исус да бъде доведена във Витлеем. Тя бе от Давидовия род, а Синът на Давид трябваше да се роди в Давидовия град. От Витлеем, каза пророкът, “ще излезе... Един, Който ще бъде Владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността” (Михей 5:2). Но в града на царския си род Йосиф и Мария не бяха познати и почетени. Уморени и бездомни, те прекосиха надлъж и шир тясната улица от градската порта до източния изход на града, напразно търсейки място за почивка през нощта. За тях нямаше място в претъпканата страноприемница. Най-накрая намериха подслон в една груба постройка, където държаха добитъка. И тук се роди Спасителят на света. ЖВ 11.4

Хората не знаеха за това, но небето се изпълни с радост. С още по-дълбок интерес и нежност святите същества от света на светлината бяха привлечени към земята. Целият свят бе станал по-светъл от Неговото присъствие. Над Витлеемските хълмове се събра неизброимо множество ангели. Те очакваха сигнал да изявят на света добрите вести. Ако израилевите водачи бяха верни на своя пост, биха споделили радостта да прогласят раждането на Исус. Но сега те бяха отминати. ЖВ 11.5

Бог заявява: “...ще изливам вода над жадната земя и реки на сухата почва.” “Виделина изгрява в тъмнината за праведните” (Исая 44:3; Пс. 112:4). Блестящи лъчи от Божия трон ще изгреят за тези, които търсят светлина и я приемат с радост. ЖВ 11.6

По полетата, където някога момчето Давид беше пасло своето стадо, пастири все още бдяха на нощна стража. В тихите часове те разговаряха за обещания Спасител и се молеха Царят да дойде на Давидовия трон. “И ангел от Господа застана пред тях и славата на Господа ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ.” ЖВ 11.7

При тези думи славни видения изпълниха умовете на слушащите пастири. Дошъл Освободител на Израил! Власт, въздигане, триумф се свързваха с Неговото идване. Но ангелът трябваше да ги приготви да разпознаят своя Спасител в бедност и смирение: “И това ще ви бъде знакът — каза той, — ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.” ЖВ 11.8

Небесният вестител успокои страховете на овчарите. Той им каза как да намерят Исус. Погледна с милост на човешката им слабост и им даде време да свикнат с Божественото му излъчване. Тогава радостта и славата не можаха повече да бъдат скривани. Цялата равнина се освети от светлината, излъчвана от Божиите множества. Земята бе утихнала, а небето се бе свело да слуша песента: ЖВ 11.9

“Слава на Бога във висините.
И на земята мир между човеците... ”
ЖВ 12.1

О, ако можеше днес човечеството да вникне в тази песен! Думите и музиката й ще отекват до края на времето и ще звучат до края на земята. Когато се вдигне Слънцето на правдата с изцеление в крилете Си, тази песен ще отекне с гласовете на голямо множество като глас от много води: “Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, всемогъщият, царува” (Откр. 19:6). ЖВ 12.2

Когато ангелите изчезнаха, светлината угасна и сенките на нощта паднаха над Витлеемските хълмове. Но най-ярката картина, видяна някога от човешки очи, остана в паметта на пастирите. “Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо, и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслите.” ЖВ 12.3

Тръгвайки с голяма радост, те разказаха какво бяха видели и чули. “И всички, като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им разказаха. Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога... ” ЖВ 12.4

Небето и земята днес не са по-далеч едно от друго, както в оная нощ, когато овчарите чуха песента на ангелите. И днес човечеството е все още обект на небесна защита, както и тогава, когато обикновени хора с обикновени занятия се срещаха с ангели посред бял ден и разговаряха с небесни вестители по лозя и ниви. И в нашия ежедневен живот Небето може да бъде много близко. Ангели от небесните дворове ще придружават стъпките на тези, които изпълняват Божиите заповеди. ЖВ 12.5

Историята на Витлеем е неизчерпаема тема. В нея е скрита “дълбочината на богатството на премъдростта и знанието за Бога” (Римл. 11:33). Удивлява ни жертвата на Спасителя, който замени небесния трон с ясли и близостта на обожаващите Го ангели с животните в обора. Човешката гордост и себедоволство са порицавани в Негово присъствие. Но това бе само началото на Неговото чудно снизхождение. Би било голямо унижение за Божия Син да приеме човешко естество даже тогава, когато Адам бе още невинен в Едем. Но Исус прие да стане човек в момент, когато расата бе отслабнала от четири хиляди години грях. Като всяко дете на Адам Той прие последиците от действието на великия закон за наследствеността. Тези резултати се виждат в историята на земните Му праотци. С такава наследственост Христос дойде да сподели нашите скърби и изкушения и да ни даде пример за безгрешен живот. ЖВ 12.6

В небесата Сатана бе мразил Христос за поста Му в Божиите дворове. Намрази Го още повече, когато той самият бе детрониран. Мразеше Този, Който се закле да изкупи расата на грешниците. Но Бог позволи на Своя Син да дойде точно в света, който Сатана претендираше, че владее, като безпомощно бебе, подчинено на слабостта на човечеството. Господ Му позволи да срещне опасностите, присъщи на живота на всеки човек, да се бори, както всяко човешко дете с риск да падне и да изгуби вечността. ЖВ 12.7

Сърцето на един земен баща копнее за своя син. Той гледа лицето на малкото си дете и трепери при мисълта за смъртна опасност. Силно желае да защитава скъпото си дете от силата на Сатана, да го държи настрана от изпитания и конфликти. Но за да е сигурен пътя на живота на нашите малки, Бог преживя още по-ожесточен конфликт и се изправи пред още по-страхотен риск, като даде Своя единороден Син. “Това е любов”. Чудете се, небеса, и удивлявай се, о, земя! ЖВ 12.8