Желанието На Вековете

26. В Капернаум

В Капернаум Исус прекарваше интервалите между Своите пътувания из страната и този град бе известен като “Неговия град”. Бе разположен на брега на Галилейското езеро, до красивата Генисаретска долина. ЖВ 76.3

Ниското разположение на езерото придава на равнината, която обкръжава неговите брегове, мек южен климат. Тук в дните на Христос имаше палмови и маслинени дървета, овощни градини и лозя, зелени ниви и ярки цветя в богато разнообразие, всички напоявани от живителните потоци, извиращи от скалите. Бреговете на езерото и близките хълмове, които го заобикаляха, бяха осеяни с градове и села. Езерото бе изпълнено с рибарски лодки. Навсякъде кипеше труд и оживление. ЖВ 76.4

Самият Капернаум бе удобен център за делото на Спасителя. Разположен на пътя от Дамаск за Ерусалим и Египет и към Средиземно море, той бе голям кръстопът. Хора от много земи минаваха през него и отсядаха да починат в странноприемниците му. Тук Исус можеше да срещне лица от всеки народ и ранг, богати и високопоставени, както и бедни и смирени, и уроците Му щяха да бъдат разнесени в други страни, в много домове. Щеше да бъде предизвикано изследването на пророците, вниманието щеше да бъде насочено към Спасителя и мисията Му щеше да се изяви на света. ЖВ 76.5

Независимо от противодействието на Синедриона, народът с готовност очакваше развитието на Исусовата мисия. Цялото Небе бе развълнувано от интерес. Ангели приготвяха пътя за Неговата служба, раздвижвайки човешките сърца и притегляйки ги към Спасителя. ЖВ 76.6

В Капернаум за Христовата сила бе свидетелствал синът на благородника, който бе излекуван. Високопоставеният служител и неговото домочадие с радост говореха за вярата си. Когато се разбра, че самият Учител бе сред тях, целият град се развълнува. Множества се тълпяха при Исус. В събота хората се струпаха в синагогата, като много от тях трябваше да се върнат, защото не можаха да влязат вътре. ЖВ 76.7

Всички, които чуха Спасителя, “учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт”. “Защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници” (Лука 4:32; Матей 7:29). Учението на книжниците и старейшините бе студено и формално като урок, научен наизуст. За тях Божието слово нямаше жизнена сила. Собствените им идеи и традиции бяха заместили Неговото учение. В обичайния цикъл от служби те претендираха, че обясняват закона, но никакво вдъхновение от Бога не вълнуваше сърцата им или сърцата на техните слушатели. ЖВ 76.8

Исус не се занима с различните спорни въпроси между евреите. Неговата работа бе да представи истината. Думите Му хвърляха поток от светлина върху ученията на патриарсите и пророците и писанията се разкриваха на хората в нова светлина. Никога преди слушателите не бяха прониквали така дълбоко в значението на Божието слово. ЖВ 76.9

Исус посрещаше хората на тяхната собствена почва като човек, който познава трудностите им. Той изявяваше красотата на истината, като я представяше по най-пряк и прост начин. Учението Му бе чисто и ясно като течащ поток. Гласът Му бе като музика за слушалите монотонните поучения на равините. Но макар учението Му да бе просто, Той говореше с авторитет. Тази черта на Неговото учение бе в контраст с учението на всички други учители. Равините говореха със съмнение и колебливост, сякаш Писанията можеха да бъдат тълкувани, за да обясняват напълно противоположни неща. Слушателите им попадаха всеки ден във все по-голяма несигурност. А Исус поучаваше върху Писанията с безспорен авторитет. За каквото и да говореше, излагаше нещата с властта на човек, на чиито думи не можеше да се противоречи. ЖВ 76.10

И все пак, Той бе по-скоро сериозен, отколкото страстен говорител, който има определена цел пред себе си. Разкриваше действителностите на вечния живот. Във всяка тема разкриваше Бога. Исус се стремеше да премахне заслепението, което държи хората погълнати от земни грижи. Поставяше нещата от живота в тяхната истинска връзка, като подчинени на нещата с вечна стойност. Но не пренебрегваше важността им. Учеше, че небето и земята са свързани и че знанието за Божествената истина подготвя хората да изпълнят по-добре задълженията си във всекидневния живот. Говореше с познаване за Небето, като съзнаваше връзката Си с Бога и признаваше единството Си с всеки член на човешкото семейство. ЖВ 76.11

Неговите вести на милост бяха разбираеми за слушателите. Той знаеше “как да помогне с дума на уморения” (Исая 50:4), защото благодатта се изливаше на устните Му, за да предава на хората по най-привлекателен начин съкровищата на истината. Отнасяше се тактично към изпълнените с предразсъдък умове и ги изненадваше с илюстрациите, които печелеха вниманието им. Достигаше до сърцето чрез нагледни уроци. Примерите Му бяха от всекидневния живот и макар че бяха прости, съдържаха удивителна дълбочина. Птичките във въздуха, кремовете в полето, семената, овчарят и овцете — с тези предмети Христос илюстрира безсмъртни истини. И винаги след това, когато слушателите видеха същите неща в природата, си спомняха думите Му. Христовите илюстрации постоянно повтаряха уроците Му. ЖВ 77.1

Христос никога не ласкаеше хората. Никога не каза нещо, с което да разпали въображението им, нито ги похвали за техните умни изобретения, но задълбочените и без предразсъдъци мислители приеха Неговото учение и откриха, че то поставя мъдростта им на изпит. Чудеха се на духовната истина, изразена с най-прост език. И най-високообразованите бяха очаровани от Исусовите думи, а неуките винаги се възползваха от тях. Той имаше вест и за неграмотния и дори езичниците разбраха, че имаше вест и за тях. ЖВ 77.2

Нежното Му съчувствие докосваше целебно уморените и тревожни сърца. Дори сред буйството на разярените неприятели Той бе обкръжен от атмосфера на мир. Красотата на Неговото изражение, добротата на характера Му и повече от всичко — любовта, изразена в погледа и гласа Му, привличаха всички, които не бяха закоравели в неверие. Ако не бе благият Му и съчувстващ дух, който се излъчваше от всеки Негов поглед и дума, Той не би привличал множествата. Нещастните, които идваха, чувстваха, че Христос свързва Своя интерес с техния като верен и мил приятел и желаеха да знаят повече за истините, които поучаваше. Небето се бе снишило ниско. Хората копнееха да са по-близо до Него, за да може утехата на любовта Му да ги съпътства винаги. ЖВ 77.3

Исус наблюдаваше с дълбоко внимание променящите се лица на Своите слушатели. Лицата, които изразяваха интерес и радост, Го изпълваха с голямо задоволство. Спасителят беше щастлив, когато стрелите на истината проникваха в душата, разрушавайки бариерите на егоизма, пораждайки смирение и най-накрая благодарност. Когато очите Му преминаваха над слушащите Го тълпи и Той познаеше сред тях хората, които бе виждал и преди, лицето Му просветваше от радост. Прозираше в тях надеждни поданици на Своето царство. Когато истината, изговорена ясно, докоснеше някой любим идол, забелязваше промяната на израза, студения отблъскващ поглед, който пречеше на светлината да проникне вътре. Когато виждаше хората да отхвърлят вестта на мир, това пронизваше дълбоко сърцето Му. ЖВ 77.4

В синагогата Исус говори за царството, което бе дошъл да установи, и за Своята мисия да освободи пленниците на Сатана. Но бе прекъснат от вик на ужас. Един безумен се втурна сред хората, крещейки: “Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой Си, Светий Божий!” ЖВ 77.5

Всички се смутиха и разтревожиха. Вниманието на народа бе отвлечено от думите на Христос. С тази цел Сатана доведе жертвата си в синагогата. Но Исус забрани на демона, казвайки: “Млъкни и излез от него! И когато дяволът го хвърли насред, излезе от него, без да го увреди.” ЖВ 77.6

Умът на нещастния страдалец бе помрачен от Сатана, но в присъствието на Спасителя лъч от светлина проникна през тъмата. Копнежът за свобода от властта на Сатана се бе пробудил в него, но демонът се противеше на Христовата сила. Когато човекът се опита да призове Исус на помощ, дяволският дух сложи думи в устата му и той извика в агония от страх. Обхванатият от демони разбираше отчасти, че бе в присъствието на Един, Който би могъл да го освободи, но когато се опита да се досегне до тази могъща ръка, друга воля го задържа, влагайки други думи в устата му. Конфликтът между силата на Сатана и желанието на безумния за свобода бе ужасен. ЖВ 77.7

Този, Който победи Сатана в пустинята на изкушението, застана лице срещу лице със Своя неприятел. Демонът употреби цялата си сила, за да запази властта върху жертвата. Да загуби позиция тук, означаваше да отстъпи победата на Христос. Изглеждаше, че измъчваният човек ще изгуби живота си в битката с неприятеля, който бе сломил мъжеството му. Но Спасителят проговори с власт и освободи пленника. И обхванатият от демони човек застана пред учудения народ щастлив в свободата си, владеещ себе си. Дори демонът бе засвидетелствал Божествената сила на Спасителя. ЖВ 77.8

Човекът възхвали Бога за своето освобождение. Очите, които толкова време бяха блестели с безумен огън, сега грееха с интелигентност, облени с благодарни сълзи. Хората онемяха от почуда. Веднага щом можаха отново да проговорят, възкликнаха, казвайки си един на друг: “Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!” (Марко 1:27). ЖВ 77.9

Тайната причина за бедата, която бе направила този човек страшна гледка за приятелите му и бреме за самия него, бе в собствения му живот. Той бе пленен от удоволствията на греха и бе решил да превърне живота си в един голям карнавал. Не бе и сънувал, че ще стане ужас за хората и укор за семейството си. Смяташе, че може да прекарва времето си в невинни лудории. Но веднъж тръгнали по пътя надолу, стъпките му започнаха бързо да се ускоряват. Невъздържание и излишества преобразиха благородните черти на естеството му и Сатана го завладя напълно. ЖВ 77.10

Угризенията дойдоха твърде късно. Когато поиска да пожертва и богатство, и удоволствия, за да възстанови отново изгубения си човешки образ, се оказа вече безпомощен в прегръдките на злия. Той бе застанал на територията на неприятеля и Сатана бе обсебил всичките му способности. Изкусителят го бе примамил с много очарователни предложения, но след като нещастният човек бе вече в негова власт, демонът стана безпощаден в своята жестокост и страшен в гневните си атаки. Така ще бъде и с всички, които се поддадат на злото. Привлекателните удоволствия в началото завършват в мрака на отчаянието или в лудостта на една съкрушена душа. ЖВ 78.1

Същият зъл дух, който бе изкушавал Христос в пустинята и бе завладял безумния в Капернаум, държеше във властта си невярващите евреи. Но пред тях той си придаваше вид на благочестие, като се опитваше да ги измами, да им подскаже мотиви, за да отхвърлят Спасителя. Тяхното състояние беше дори по-безнадеждно от това на безумния, защото те не чувстваха нужда от Христос и затова Сатана ги държеше здраво във властта си. ЖВ 78.2

Времето на Христовата служба сред хората беше и време на голяма активност на тъмните сили. В продължение на векове Сатана с неговите ангели се мъчеше да придобие власт над телата и душите на хората, да ги въвлече в грях и в страдание. За всички тези нещастия той обвиняваше Бога. Исус разкриваше на хората Божия характер. Той разбиваше силата на Сатана и освобождаваше пленниците му. Нов живот, любов и сила от небето съживяваха сърцата на хората и Князът на злото бе предизвикан да се пребори с превъзходството на Неговото царство. Сатана събра всички свои сили и пречеше на Христовото дело на всяка стъпка. ЖВ 78.3

Така ще бъде във великата последна борба между правдата и греха. Докато върху учениците на Христос ще се спускат от небето нов живот и светлина, нов живот ще блика и отдолу, даващ сила на последователите на Сатана. Всичко на земята е в напрежение. С хитрост, спечелена през вековете на борба, Князът на злото работи преобразен. Той се явява облечен като ангел на светлината и мнозина “ще слушат измамителни духове и бесовски учения” (1Тимотей 4:1). ЖВ 78.4

В дните на Христос водачите и учителите на Израил бяха безсилни да се противопоставят на делото на Сатана. Те бяха пренебрегнали единствените средства, чрез които можеха да устоят на злите духове. Със Словото Божие Христос надви Лукавия. Водачите на Израил твърдяха, че проповядват Божието слово, но те го бяха изследвали само за да подкрепят своите традиции и човешки наредби. Чрез тълкуването си изразяваха неща, които Бог не бе дал никога. Техният мистицизъм направи неясно изясненото от Бога. Обсъждаха незначителни подробности, а практически отхвърляха най-съществените истини. По този начин неверието бе посято широко. Божието слово бе лишено от силата си и злите духове действаха според волята си. ЖВ 78.5

Историята се повтаря. С отворена Библия и претенции, че зачитат нейното учение, много религиозни водачи в нашето време унищожават вярата в нея като Слово Божие. Те са заети с дисекция на думата и поставят собствените си мнения над най-ясните изявления. В ръцете им Божието слово губи своята животворяща сила. Ето защо неверието избуява и нечестието се разпространява широко. ЖВ 78.6

Когато Сатана подкопае вярата в Библията, той насочва хората към други източници на светлина и сила. Точно по този начин той успява да се вмъкне. Онези, които отхвърлят ясните учения на Писанията и убедителната сила на Светия Божи Дух, поканват демоните да ги овладеят. Критикарството и спекулацията с Писанията, отворили път за спиритизма и теософията — тези модерни форми на древното езичество, се установиха дори в църквите, които се наричат с името на нашия Господ Исус Христос. ЖВ 78.7

Редом с проповядването на евангелието работят и агенти, които са само медиуми на лъжливи духове. Много хора се захващат с тях просто от любопитство, но като виждат доказателства за действието на сила, по-голяма от човешката, се увличат все повече, докато ги обземе воля, по-силна от тяхната. Човек не може да избяга от тази тайна сила. ЖВ 78.8

Защитата на душата беше съкрушена. Изчезва бариерата срещу греха. Когато човек отхвърли веднъж ограниченията на Божието слово и на Неговия дух, никой не знае до каква дълбочина може да стигне деградацията му. Таен грях или силна страст могат да го държат в плен така безпомощен, както бе обхванатият от бесове в Капернаум. Но състоянието му не е безнадеждно. ЖВ 78.9

Средството, с което можем да победим злия, е същото, с което и Христос победи — силата на Словото. Бог не владее умовете ни без наше съгласие. Но ако желаем да знаем и да вършим Неговата воля, за нас се отнасят и обещанията: “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога” (Йоан 8:32, 7:17). Чрез вяра в тези обещания всеки може да бъде освободен от примките на съгрешаването и от властта на греха. ЖВ 78.10

Всеки е свободен да избере коя сила ще го управлява. Никой не е паднал толкова ниско, никой не е толкова долен, че да не може да получи освобождение чрез Христос. Обхванатият от демоните, вместо да се помоли, можа само да изговори думите на Сатана. Но бе чут неизговореният зов на сърцето му. Никой вик на нуждаещата се душа, макар и неизговорен с думи, няма да остане незабелязан. Онези, които ще се съгласят да влязат в заветна връзка с Бога в небето, не са оставени на силата на Сатана или на нечестието на своето собствено естество. Те са поканени от Спасителя: “Или нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене!” (Исая 27:5). Духовете на тъмнината ще се борят за душата, която е още в тяхна власт, но ангели Божии ще оспорват властта им върху нея с побеждаваща сила. Господ казва: “Нима може да се отнеме користта от силния или да се отърват пленените от юнак? Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат и користта ще се отърве от страшния, защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чадата ти” (Исая 49:24,25). ЖВ 78.11

Докато събраните в синагогата още не можеха да проговорят от учудване, Исус се оттегли в дома на Петър за малка почивка. Но тук също бе паднала сянка. Майката на Петровата жена лежеше болна от “силна треска”. Исус отстрани болестта и болната стана да прислужва на Учителя и на Неговите ученици. ЖВ 79.1

Вестите за делото на Христос се разпръснаха бързо из Капернаум. Поради страх от равините хората не се осмеляваха да дойдат, за да се лекуват в събота, но едва залязло слънцето зад хоризонта, настана голямо раздвижване. От домовете, от магазините, от пазарите обитателите на града се стекоха към скромното жилище, където се бе подслонил Исус. Болните бяха носени на носилки, други дойдоха, опиращи се на своите тояжки или подкрепяни от приятели, куцайки и пробивайки си бавно път към Спасителя. ЖВ 79.2

Час след час идваха и си отиваха, защото никой не знаеше дали утре Лечителят щеше да е още сред тях. Никога дотогава Капернаум не бе свидетел на ден като този. Въздухът бе изпълнен с тържествуващи гласове и с викове на освобождение. Спасителят бе щастлив от радостта, която събуждаше. Когато наблюдаваше страданията на дошлите при Него, сърцето Му се вълнуваше от съчувствие и Той се радваше на Своята сила да ги възстанови в здраве и в щастие. ЖВ 79.3

Докато не излекува и последния болен, Исус не престана да работи. Късно през нощта, когато множеството се разотиде, настана тишина и в дома на Симон. Дългият и изпълнен с вълнения ден бе отминал и Исус пожела да си почине. Но докато градът още бе потънал в сън, Спасителят “стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше”. ЖВ 79.4

Така Исус прекарваше дните на земния Си живот. Често разпускаше учениците да посетят домовете си и да отпочинат, но нежно се възпротивяваше на техните усилия да Го откъснат от работата Му. Работеше усилено цял ден, като поучаваше невежите, лекуваше болните, даваше зрение на слепите, нахранваше множеството. Вечер или рано сутрин се уединяваше, отиваше в светилището на природата, за да общува със Своя Отец. Често прекарваше по цяла нощ в молитва и размисъл и се връщаше на разсъмване, за да започне работата Си сред народа. ЖВ 79.5

Рано сутринта Петър и другарите му дойдоха при Исус и казаха, че народът в Капернаум вече Го търси. Учениците бяха горчиво разочаровани от приема, който бяха оказвали на Христос дотогава. Властите в Ерусалим Го търсеха да Го убият. Даже собствените Му съграждани се бяха опитали да отнемат живота Му. Но в Капернаум Той бе посрещнат с радост и ентусиазъм и надеждите на учениците се разпалиха отново. Може би сред тези обичащи свободата галилеяни щяха да се намерят хора, които да подкрепят новото царство. Но с изненада чуха думите на Христос: “Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам, защото за това Съм излязъл.” ЖВ 79.6

Сред възбудата, която тогава бе обхванала Капернаум, имаше опасност да бъде изгубена целта на Христовата мисия. Исус не се стремеше просто да привлече вниманието към Себе Си като чудотворец или като лечител от физически болести. Стараеше се да привлече хората като техен Спасител. Докато те бяха нетърпеливи, вярвайки, че трябва да дойде като цар, за да установи земно царство, Той желаеше да насочи мислите им от земното към духовното. Обикновеният светски успех би попречил на делото Му. ЖВ 79.7

А и удивлението на безгрижната тълпа влияеше неприятно на духа Му. В живота Му нямаше и следа от себеизтъкване. Преклонението, което света отдава на пост, богатство, таланти бе чуждо на Човешкия Син. Исус не употреби нито едно от средствата, с които си служат хората, за да спечелят привързаност или уважение към себе си. Векове преди рождението Му съществуваше пророчеството: “Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси. Ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито да се съкруши, догдето установи правосъдие на земята” (Исая 42:2-4). ЖВ 79.8

Фарисеите се стремяха да се изтъкнат чрез своите съвестно изпълнявани церемонии, чрез показността на своето поклонение и чрез благодеянията си. Доказваха своята ревност към религията, като я правеха тема на обсъждане. Споровете между противопоставящи се секти с различни възгледи ставаха на висок глас и продължаваха дълго. Беше нещо обикновено човек да чуе по улиците яростен спор между учени законници. ЖВ 79.9

Но животът на Исус бе в забележителен контраст с всичко това. Той не участваше нито в шумен спор, нито в богослужение за показ, нито в дело, целящо похвала. Христос беше скрит в Бога и Бог беше разкрит чрез характера на Сина Си. Към това откровение Исус желаеше да насочи умовете на народа и тяхното почитание. ЖВ 79.10

Слънцето на Правдата не изгря на света с блясък, за да заслепи сетивата със славата Си. За Христос е писано: “Той ще се появи сигурно както зората” (Осия 6:3). Бавно и нежно дневната светлина огрява земята, изгонвайки сенките на тъмнината и събуждайки света за живот. Така изгря и Слънцето на правдата “с изцеление в крилата си” (Малахия 4:2). ЖВ 79.11