Желанието На Вековете

61. Закхей

Тази глава е основана на Лука 19:1-10.

На път за Ерусалим “Исус влезе в Ерихон и минаваше през града”. На няколко мили от река Йордан, в западната част на долината, която на това място се простираше като равнина, лежеше сред тропическа зеленина и богата красота град Ерихон. Със своите палмови дървета и плодородни градини, напоявани от живи източници, той блестеше като изумруд, поставен в рамка от хълмове и долини, които се намираха между Ерусалим и града на равнината. ЖВ 176.2

Много кервани минаваха през Ерихон на път за празника. Пристигането им бе винаги тържествено, но този път народът се вълнуваше още по-силно. Разбра се, че сред прииждащите тълпи беше и галилейският Равин, който неотдавна бе възкресил Лазар. И макар че се бе пръснала мълва за заговора на свещениците, множеството бе готово да Му отдаде почест. ЖВ 176.3

Ерихон бе един от градовете, определени в древността за свещениците, и затова по онова време в него живееха много от тях. Имаше и смесено население. Градът бе важен търговски център и оживено кръстовище. И тук имаше римски служители и войници, както и чужденци от различни страни, а поради разните данъци и мита, които трябваше да се събират, живееха и голям брой бирници. ЖВ 176.4

“Закхей, който беше началникът на бирниците”, бе евреин и силно ненавиждан от съотечествениците си. Чинът и богатството се дължаха на службата му, която евреите мразеха и която смятаха за синоним на несправедливост и изнудвачество. И все пак този богат финансов служител не бе толкова закоравял, колкото изглеждаше. Зад светския и горделив външен вид се криеше податливо на Божествено влияние сърце. Закхей бе чувал за Исус. Мълвата за Човека, Който се държеше любезно и учтиво и към обявените извън закона класи, се бе пръснала надлъж и шир. В сърцето на този началник на бирниците се бе събудило желание за по-добър живот. Само на няколко мили от Ерихон, по бреговете на Йордан, бе проповядвал Йоан Кръстител и Закхей бе чул призива за покаяние. Неговото наставление към бирниците: “Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено”(Лука 3:13), макар да не го спазваше външно, му бе направило силно впечатление. Закхей познаваше Писанията и бе убеден, че това, което върши, не е редно. Но сега, когато му предадоха думите на великия Учител, се почувства грешник в очите на Бога. И все пак чутото за Исус запали надежда в сърцето му. Значи покаяние, обновяване на живота бяха възможни дори и за него. Та нали един от най-доверените ученици на новия Учител бе също бирник? Закхей се хвана за все по-завладяващото го убеждение и веднага започна да дава обезщетение на онеправданите. ЖВ 176.5

Така той вече бе започнал да се връща по обратния път, когато в Ерихон се пръсна новината, че Исус влиза в града. Закхей реши да се види с Него. Започваше да разбира колко горчиви са плодовете на греха и колко труден е пътят на желаещия да се върне от лошия си начин на живот. Измъчваше го обстоятелството, че хората не го разбираха и че гледаха с подозрение и неверие на старанието да поправи грешките си. Началникът на бирниците закопня да види лицето на Този, Чиито думи бяха внесли надежда в сърцето му. ЖВ 176.6

Улиците бяха претъпкани с народ, а Закхей, който бе нисък на ръст, не можеше да види нищо над главите на хората. Никой не му отваряше път. Затова изтича малко напред от тълпата към едно широко разклонено смокиново дърво, растящо встрани и простиращо клони над пътя. Богатият бирник се покатери и седна сред клоните, откъдето би могъл да наблюдава минаването на шествието. Тълпата вече приближаваше, още малко и щеше да отмине, а жадният поглед на Закхей не можеше да различи лицето, което толкова копнееше да види. ЖВ 176.7

Сред шума от гласовете на свещеници и равини и радостните приветствени викове на народа Исусовото сърце долови неизказаното желание на началника на бирниците. Внезапно и точно под смокинята се спря една група. Хората отпред и отзад също спряха, а Един от тях, Чийто поглед сякаш четеше в душата на Закхей, погледна нагоре. Почти невярващ на сетивата си, човекът на дървото чу думите: “Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.” ЖВ 176.8

Множеството му направи път и той, движейки се като насън, поведе тълпата към собствения си дом. А равините гледаха с намръщени лица и мърмореха с недоволство и презрение, че “при грешен човек влезе да преседи”. ЖВ 176.9

Закхей бе съкрушен, изумен и онемял пред любовта и снизхождението на Христос, Който се бе снишил и заинтересувал от него, недостойния. Но любовта и верността към новонамерения Учител разпечата устните му. Той пожела публично да се изповяда и покае. ЖВ 176.10

“В присъствието на голямото множество, което стоеше наоколо, Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно. А Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.” ЖВ 176.11

Когато богатият млад управник се отдръпна от Исус, учениците се бяха учудили на думите на своя Учител: “Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които се уповават на богатството!” И те бяха възкликнали един към друг: “Тогава кой може да се спаси?” Сега имаха жив пример, който потвърждаваше истинността на Христовите думи: “Невъзможното за човеците, за Бога е възможно” (Марко 10:24,26; Лука 18:27). Тогава разбраха как чрез Божията благодат един богат човек може да влезе в царството. ЖВ 177.1

Преди още да бе видял лицето на Христос, Закхей бе започнал да върши неща, свидетелстващи, че е истински каещ се. Преди да бъде обвинен от човеци, той вече бе изповядал своя грях. Бе се поддал на убеждаванията на Светия Дух и бе започнал да прилага на дело думите, записани както за древния Израил, така и за нас: “Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.” “Да не се онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог” (Левит 25:35-37,17). Тези думи бяха изговорени от самия Христос, когато бе обгърнат от облачния стълб, и първият отзвук на Христовата любов у Закхей бе проявата на съчувствие към бедни и страдащи. ЖВ 177.2

Сред бирниците съществуваше уговорката да потискат и изнудват народа и да се поддържат един-друг в нечестните си сделки. Начините за изнудвания бяха станали всеобща практика. Даже и свещениците, и равините, които ги презираха, се провиняваха в обогатяване по нечестен начин под прикритието на свещеното си призвание. ЖВ 177.3

Не е истинско покаянието, което не предизвиква поправяне. Христовата правда не е мантия за покриване неизповядани и неизоставени грехове; тя е принцип на живот, който преобразява характера и контролира поведението. Светостта означава пълно предаване на Бога, пълно посвещаване на сърцето и живота на живеещите вътре в човека небесни принципи. ЖВ 177.4

В своя делови живот християнинът трябва да представя пред света начина, по който Господ би водил деловите работи. Във всяка сделка той трябва да изявява, че Бог е неговият Учител. “Свят на Господа” — трябва да стои написано върху дневници и счетоводни книги, върху документи, разписки, квитанции и чекове. Тези, които изповядват, че са последователи на Христос, а постъпват несправедливо, дават фалшива представа за характера на святия, милостив и справедлив Бог. Всяка повярвала душа, както Закхей, показва, че Христос е влязъл в сърцето -, като е повлиял да се изоставят характерните дотогава нечестни постъпки. Както постъпи началникът на бирниците. Такъв човек ще докаже своята искреност чрез даването на обезщетение. Господ казва: “Ако нечестивият върне залога, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда-, ни един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него-, непременно ще живее” (Езекиил 33:15,16). ЖВ 177.5

Ако сме навредили на други чрез някоя нечестна сделка, ако сме надлъгали някого в търговията си или сме измамили, дори това да е било в границите на закона, трябва да изповядаме неправдата си и доколкото е в нашата власт, да върнем обезщетение. Справедливо е да възстановим не само взетото, но и всичко, което би могло да бъде придобито при правилно и разумно използване, докато е било наше притежание. ЖВ 177.6

Спасителят каза на Закхей: “Днес стана спасение на този дом.” Не само Закхей бе благословен, но заедно с него и целият му дом. Христос отиде в дома му, за да предаде уроци върху истината и за да поучи всички там за много неща относно царството. Презрението на равини и поклонници ги бе отлъчило от синагогите, но сега това най-привилегировано семейство в цял Ерихон се събра в собствения си дом около Божествения Учител и слушаше думите на живота. ЖВ 177.7

Спасението идва в душата само когато Христос бъде приет като личен Спасител. Закхей прие Исус не само като желан гост, но Той щеше да остане в храма на душата му. Книжниците и фарисеите го обвиняваха, че е грешник, роптаеха, че Христос му е станал гост, но Господ го призна за син на Авраам. Защото, “които упражняват вяра, те са Авраамови чада” (Гал. 3:7). ЖВ 177.8