Желанието На Вековете

56/88

55. Не с външен показ

Тази глава е основана на Лука 17:20-22.

Някои от фарисеите бяха дошли при Исус с въпроса: “Кога ще дойде Божието царство?” Повече от три години бяха минали, откакто Йоан Кръстител разнесе вестта, която бе прозвучала в страната като тръбен зов: “Небесното царство наближи!” (Матей 3:2). Но тези фарисеи не виждаха никакви признаци за установяването на царството. Много от онези, които отблъснаха Йоан и на всяка стъпка се противопоставяха на Исус, внушаваха мнението, че Неговата мисия е пропаднала. ЖВ 162.4

Исус отговори: “Божието царство не иде така, щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или: Там е! , защото ето, Божието царство е всред вас.” Царството Божие започва в сърцето. Не гледайте, не търсете тук или там земна сила да отбележи Неговото идване. ЖВ 162.5

“Ще дойдат дни — каза Той, като се обърна към учениците Си, — когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син и няма да видите.” Тъй като той не се отличава с външна помпозност, има опасност да не различите славата на Моята мисия. Вие не осъзнавате колко велика е вашата сегашна привилегия да имате помежду си, макар и облечен в човешко естество, Този, Който е животът и светлината на хората. Ще дойдат дни, когато ще поглеждате жадно назад за възможностите, на които сега се радвате — да вървите и да разговаряте с Божия Син. ЖВ 162.6

Поради себелюбието и склонността към земното дори учениците на Исус не можаха да различат духовната слава, която Той се стараеше да разкрие пред тях. Чак след Христовото възнесение при Неговия Отец и след изливането на Светия Дух върху вярващите учениците напълно осъзнаха характера на Спасителя и мисията Му. След като бяха получили кръщението от Духа, те започнаха да осъзнават, че са били в самото присъствие на Господа на славата. Спомняйки си думите на Христос, умовете им се отваряха, за да разбират пророчествата и чудесата, които Той бе извършил. Чудесата на Неговия живот минаваха пред очите им и те се чувстваха като хора, събудени от сън. Осъзнаха, че “словото стана плът и пребиваваше между нас и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14). Христос наистина бе дошъл от Бога в грешния свят да спасява падналите синове и дъщери на Адам. Учениците сега разбираха своето нищожество много повече, отколкото преди, когато не осъзнаваха това. Никога не се уморяваха да повтарят Неговите думи и дела. Уроците Му, които съвсем слабо бяха разбрали, сега им се откриха с нова сила. Писанията станаха за тях нова книга. ЖВ 162.7

Като изследваха свидетелстващите за Христос пророчества, учениците се сприятелиха с Божеството и научиха за Този, Който бе възнесен на небето да завърши започнатото на земята дело. Признаха факта, че Той притежаваше знание, неразбираемо без Божествена помощ за никое човешко същество. Нуждаеха се от помощта на Този, Когото царе, пророци и праведни мъже бяха предсказали. С възхищение четяха и препрочитаха пророчествата за Неговия характер и дело. Колко слабо бяха разбирали досега пророческите писания! Колко мудно бяха вниквали във великите истини, които свидетелстваха за Христос! Като гледаха смирението Му, как Той ходеше като човек сред човеците, те не можеха да разберат тайната на Неговото въплъщение, двойствения характер на естеството Му. Очите им бяха затворени, за да не осъзнаят напълно Божествеността в човешкото естество. Но след като бяха просветлени от Светия Дух, как копнееха да Го видят отново и да застанат в нозете Му. Колко биха желали да отидат при Него, да им обясни Писанията, които не можеха да разберат. Колко внимателно щяха да слушат словата Му. Какво искаше да каже Христос с думите: “Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега”? (Йоан 16:12). Колко нетърпеливи бяха да узнаят всичко. Те тъгуваха, че вярата им беше толкова слаба, че идеите им бяха толкова далече от целта, че така бяха пропуснали да осъзнаят реалността. ЖВ 162.8

От Небето бе изпратен вестител от Бога да провъзгласи идването на Христос, да привлече вниманието на еврейския народ към Неговата мисия, за да могат хората да се приготвят да Го приемат. Чудната личност, за която Йоан съобщи, бе сред тях в продължение на повече от тридесет години, а те наистина не бяха Го познали като изпратен от Бога. Угризения смущаваха съвестта на учениците за това, че бяха допуснали преобладаващото неверие да закваси и техните схващания, да затъмни разбирането им. Светлината бе изгряла сред тъмата на този свят, а те бяха пропуснали да открият откъде идваха лъчите -. Питаха се защо бяха следвали поведение, което предизвикваше укорите на Христос. Често повтаряха Неговите думи и казваха: “Защо допуснахме земни съображения и противопоставянето на свещеници и равини да объркат нашите чувства, за да не схванем, че сред нас бе един по-велик от Мойсей, че ни поучаваше един по-мъдър от Соломон? Колко затъпели са били нашите уши! Колко слабо е било нашето разбиране!” ЖВ 163.1

Тома не искаше да повярва, докато не сложи пръста си в раната, причинена от римските войници. Петър се отрече от Него, когато Той бе унижен и отхвърлен. Тези мъчителни спомени изникнаха ясно пред тях. Бяха с Него, но не Го познаха и не Го оцениха. Но как само тези неща сега вълнуваха сърцата им, когато признаха своето неверие! ЖВ 163.2

Тъй като свещениците и управителите се сговаряха срещу последователите на Христос и се събираха да се съветват, и ги извеждаха пред съвети, и ги хвърляха в затвора, те се радваха, “загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име” (Деян. 5:41). Радваха се да доказват пред хора и пред ангели, че бяха признали славата на Христос и бяха избрали да Го следват с цената на всичко. ЖВ 163.3

Истина е и днес, както и в апостолски дни, че без просветление от Божия Дух човечеството не може да схване славата на Христос. Истината и делото Божие не се оценяват от едно християнство, обичащо света и правещо компромиси. Последователите на Учителя не могат да бъдат намерени по пътищата, водещи към лесен живот и земна слава или съобразявани със светския начин на живот. Те са далеч напред, в пътеките на труд, смирение и укор, на предната линия в битката “срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12). И сега, както в дните на Христос, те биват погрешно разбирани, укорявани и потискани от свещениците и фарисеите на своето време. ЖВ 163.4

Божието царство не идва с външен показ. Евангелието на Божията благодат с неговия дух на себеотрицание никога не може да бъде в хармония с духа на света. Тези два принципа са взаимно изключващи се. “Но естественият човек не побира това, което е от нещата на Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1Кор. 2:14). ЖВ 163.5

Но днес в религиозния свят има множества, които вярват, че работят за установяването на Христовото царство като земно и временно избавление. Те желаят да направят от нашия Господ владетел на земните царства, управител в техните царски дворове и бойни лагери, в техните съдебни зали, в техните дворци и пазари. Очакват Той да управлява чрез закони и постановления, изявяващи човешки авторитет. Тъй като Христос сега не е тук лично, самите те ще подемат делото вместо Него, ще провеждат законите на Неговото царство. Установяването на такова царство е същото, което евреите желаеха в дните на Христос. Биха приели Исус, ако Той бе пожелал да установи временно управление, да подкрепи онова, което те смятаха за Божи закон, да ги направи хора, откриващи Неговата воля и да ги упълномощи със Своя авторитет. Но Той каза: “Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Не искаше да приеме земен трон. ЖВ 163.6

Управлението под което живееха евреите беше корумпирано и потисническо. Навсякъде имаше крещящи злоупотреби, грабежи, нетърпимост и алчна жестокост. Но Спасителят не предприе граждански реформи. Не атакува националните злоупотреби, нито осъди националните врагове. Не попречи на авторитета на управлението. Той, Който беше наш пример, стоеше настрана от земните правителства не защото беше безразличен към стенанията на хората, но защото лекарството не се крие в човешки мерки. За да бъде ефикасно, то трябва да стигне до хората индивидуално, трябва да обнови сърцето. ЖВ 163.7

Не чрез решения на законодателни събрания, нито чрез покровителството на велики светски мъже се установява Божието царство, а чрез вкореняване на Христовото естество в човешкото чрез делото на Светия Дух. “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, но от Бога” (Йоан 1:12,13). Тук е единствената сила, която може да работи за издигането на човечеството. Човешкото участие в изпълнението на това дело е да поучава и да живее Словото Божие. ЖВ 163.8

Когато апостол Павел започна своята служба в Коринт — оживения, богат и нечестив град, замърсен от безбройните пороци на езичеството, той каза: “Защото бях решил да не зная между вас нещо друго освен Исус Христос, и то Христос разпнат” (1Кор. 2:2). Пишейки по-късно на някои, покорени от най-долни грехове, можа да каже: “Но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.” “Винаги въздавам благодарност на моя Бог за вас, за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса” (1Кор. 6:11, 1:4). ЖВ 163.9

И днес, както в дните на Христос, делото на Божието царство не е в ръцете на онези, които се боричкат за признание и поддръжка от земни управители и човешки закони, но в ръцете на тези, които обявяват на народа в Неговото име духовните истини, които ще изработят в приелите ги Павловата опитност: “Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Тогава те могат да работят като Павел за благото на хората. Той каза: “И тъй, от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога” (2Кор. 5:20). ЖВ 164.1