Желанието На Вековете

52. Божественият Пастир

Тази глава е основана на Йоан 10:1-30.

“Аз Съм добрият Пастир; добрият Пастир живота Си дава за овцете.” “Аз Съм добрият Пастир и познавам Моите и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.” ЖВ 153.10

Исус отново се доближи до умовете на Своите слушатели, като използва познати за тях образи. Той бе уподобил влиянието на Духа на студена освежителна вода. Представил бе Себе Си като светлина, източник на живот и радост за природата и човека. Сега в красива пасторална картина им представи връзката Си с тези, които вярват в Него. За слушателите Му нямаше по-позната картина. Христовите думи я свързаха завинаги с Него. Учениците не можеха да не видят пастири, водещи стадата си, и да не си спомнят урока на Спасителя. Щяха да виждат Христос във всеки верен пастир и себе си във всяко безпомощно и зависимо стадо. ЖВ 153.11

С този символ пророк Исая си бе послужил, за да опише мисията на Месия, използвайки утешителните думи: “Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се! Кажи на юдовите градове: Ето вашия Бог! — Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си- ” (Исая 40:9-11). Давид бе пял: “Господ е пастир мой. Няма да остана в нужда” (Пс. 23:1). И Светият Дух чрез Езекиил бе заявил: “И ще поставя над тях един пастир- ” “Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената и ще подкрепя немощната- ” “И като направя с тях завет на мир- ” “Те не ще бъдат вече корист на народите-, но ще живеят в безопасност и не ще има кой да ги плаши” (Езекиил 34:23,16,25,28). ЖВ 154.1

Христос приложи тези пророчества за Себе Си и показа контраста между Своя характер и този на израилевите водачи. Фарисеите току-що бяха изгонили една овца от стадото, защото се бе осмелила да свидетелства за силата на Христос. Те бяха отстранили душа, която истинският Пастир бе привлякъл към Себе Си. С това бяха показали, че са невежи за повереното им дело и недостойни за пастири на стадото. Сега Исус представи контраста между тях и добрия Пастир и посочи Себе Си като истинския Пазач на Господното стадо. Преди да направи това обаче Той говори за Себе Си чрез друг символ. ЖВ 154.2

Той каза: ”- който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете.” Фарисеите не осъзнаха, че тези думи бяха изговорени против тях. Когато се питаха в сърцата си какво е значението им, Исус им отговори ясно: “Аз Съм вратата; през Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и пасища ще намира. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” ЖВ 154.3

Христос е вратата на Божието стадо. През тази врата са влизали всички Негови деца още от най-ранни векове. Чрез Исус, както е изразен чрез сянката на символите, както е показан в откровението на пророците, както е разкрит в уроците, дадени на учениците, и чрез чудесата Му, извършени за човешките синове, те видяха “Божия Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29). И чрез Него те биват водени в кошарата на Неговата благодат. Мнозина в света са представяли други обекти на вяра, церемонии, системи, измислени, за да дадат надежда на хората, че ще получат оправдание и мир с Бога и че така ще намерят вход към Неговата благодат. Но единствената врата е Христос и всички, които поставят нещо на Негово място, всички, които се опитват да влязат в кошарата по друг начин, са крадци и грабители. ЖВ 154.4

Фарисеите не бяха влезли през вратата. Те бяха прескочили в стадото по друг начин, а не чрез Христос, и не изпълняваха делото на истинския пастир. Свещениците и управниците, книжниците и фарисеите унищожиха живите пасища и оскверниха изворите на живата вода. Боговдъхновените думи описват точно тези фалшиви пастири: “Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях” (Езекиил 34:4). ЖВ 154.5

През всички векове философи и учители са представяли на света теории, с които да задоволят нуждата на душата. Всеки езически народ е имал своите велики учители и религиозни системи, които са му предлагали някакви средства за изкупление, различни от Христос, като са отправяли очите на хората настрана от лицето на Отца и са изпълвали сърцата им със страх от Този, Който им дава само благословения. Целта на тяхното дело е да ограбят Бога от това, което е Негова собственост по сътворение и по изкупление. Тези фалшиви учители ограбват също и човека. Милиони човешки същества са оковани от фалшиви религии във вериги на робски страх, в непреодолимо безразличие, работещи като впрегатни добичета, лишени от надежда, радост и стремежи и с единствен тъп страх от онова, което иде. Единствено евангелието на Божията благодат може да издигне душата. Съзерцаването на Божията любов, изявена в Неговия Син, ще докосне сърцата и ще събуди силите на душата повече от всичко друго. Христос дойде, за да пресътвори образа на Бога в човека, и който отклонява хората настрана от Христос, ги отклонява от източника на истинското развитие. Той им ограбва от надеждата, стремленията и славата на живота. Той е крадец и грабител. ЖВ 154.6

“А който влиза през вратата, овчар е на овцете.” Христос е едновременно и Вратата, и Пастирът. Той влиза през самия Себе Си. Чрез собствената Си жертва става Пастирът на овцете. “Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа Му; и вика Своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките Свои, върви пред тях; и овцете Го следват, защото познават гласа Му.” ЖВ 154.7

От всички същества овцата е едно от най-кротките и безпомощни и в Изтока пастирът се грижи за своето стадо неуморно и непрекъснато. В древността, както и днес, сигурността извън оградените селища е била малка. Мародери от скитнически племена или кръвожадни зверове, излезли от леговищата си в скалите, очакват, за да се нахвърлят срещу стадото. Пастирът бди на своя пост, знаейки, че и неговият живот е в опасност. Яков, който пазеше стадото на Лаван в пасищата на Харам, описва собствения си неуморен труд с думите: ”- деня пекът ме изнуряваше, а нощя — мразът, и сънят бягаше от очите ми” (Бит. 31:40). И докато пазеше овцете на баща си, момчето Давид без ничия помощ настигаше лъва и мечката и отърваваше от зъбите им отвлеченото агне. ЖВ 154.8

Когато пастирът води овцете си по скалисти хълмове, през гори и клисури към тучни пасища край реките, когато бди над тях в планината през самотните нощи, закриляйки ги от грабители, когато нежно се грижи за болните и слабите, неговият живот става едно с техния. Здраво и нежно се привързва към обекта на своята грижа. Колкото и голямо да е стадото, пастирът познава всяка овца, всяка има свое име и отговаря на името си при зова на пастира. ЖВ 154.9

Както един земен пастир познава овцете си, така и Божественият Пастир познава Своето стадо, което е разпръснато по целия свят. “И вие, човеци, сте Мои овце, овцете на пасбището Ми и Аз Съм ваш Бог — казва Господ Йехова.” Исус рече: “Призовах те по име; Мой си ти!” “Ето, на дланите Си Съм те врязал” (Езекиил 34:31; Исая 43:1, 49:16). ЖВ 155.1

Исус ни познава поотделно. Нашите несгоди Го засягат. Той ни познава по име, знае дома, в който живеем, името на всеки един от обитателите му. От време на време Той е давал нареждания на Своите слуги да отиват на известна улица в известен град, в определен дом, за да намерят една от Неговите овце. ЖВ 155.2

Всяка душа е така напълно позната на Исус, сякаш е единствената, за която Спасителят е умрял. Тревогите на всеки един докосват сърцето Му. Викът за помощ стига до ушите Му. Той дойде да привлече всички хора към Себе Си. Умолява ги: “Следвай Ме!”, и Неговият Дух работи върху сърцата им, за да ги привлече да дойдат при Него. Мнозина отказват да бъдат привлечени. Исус знае кои са те. Знае също кой с радост слуша Неговия зов и кой е готов да дойде, призован от Неговата пастирска грижа. Той казва: “Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.” Той се грижи за всяка една, сякаш по цялата земя няма друга, освен нея. ЖВ 155.3

“И вика Своите овце по име и ги извежда- и овцете Го следват, защото познават гласа Му.” Пастирът на Изток не подкарва своите овце. Той не разчита на сила, за да ги сплаши, а върви пред тях и ги призовава. Те познават гласа му и се подчиняват на неговия призив. Така постъпва всеки друг пастир със своите овце. Писанието казва: “Водил Си като стадо людете Си с ръката на Мойсей и Аарона.” Чрез пророка Исус заяви: ”- Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост”. Той не принуждава никого да Го следва. “Привлякох ги — каза Той — с човешки въжета, с връзки на любов- ” (Пс. 77:20; Еремия 31:3; Осия 11:4). ЖВ 155.4

Не страхът от наказание или надеждата за вечна награда кара учениците на Христос да Го следват. Те виждат безподобната любов на Спасителя, разкрита чрез Неговия осветен път на земята от яслата на Витлеем до Голготския кръст. И тази гледка привлича, смекчава и подчинява душата. Любовта се събужда в сърцата на онези, които Го съзерцават. Те чуват гласа Му и Го следват навред. ЖВ 155.5

Както пастирът върви пред своето стадо и пръв се среща с трудностите на пътя, така Исус предвожда Своя народ. “Когато е изкарал всичките Свои, върви пред тях.” Пътят към небето е осветен от следите на Спасителя. Пътеката може да бъде стръмна и каменлива, но Исус е извървял този път. Неговите нозе са пречупили жестоките тръни, за да направят пътека, та по-леко да преминем ние. Самият Той е понесъл всяко бреме, което сме призвани да понесем. ЖВ 155.6

Макар че сега е възнесен в присъствието на Бога и споделя трона на всемира, Исус не е загубил Своя съчувстващ характер. Днес същото мило, състрадателно сърце е отворено за стенанието на човечеството. Днес ръката, която бе прободена, е протегната да благославя по-изобилно Неговия народ, който е по света. “И те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.” Душата, предала се на Христос, е по-скъпоценна в очите Му от целия свят. Спасителят би преминал през агонията на Голгота дори ако трябваше да спаси само един за Своето царство. Той никога не ще изостави човека, за когото е умрял. Ще държи здраво Своите последователи, докато те не предпочетат да Го изоставят. ЖВ 155.7

При всички наши тежки изпитания имаме един неуморен помощник. Той не ни е оставял сами да се борим с изкушението, да водим битката със злото и накрая да паднем победени от товара на скръбта. Макар че сега е скрит от нашите смъртни очи, ухото на вярата може да чуе гласа Му, който казва: ”- Не бой се! Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето, живея до вечни векове- ” (Откр. 1:17,18). “Аз издържах вашите скърби, изпитах вашите битки, срещнах се с вашите изкушения. Аз познавам сълзите ви и съм плакал. Аз познавам скърбите, които са дълбоко скрити от всяко човешко ухо. Не мислете, че сте изоставени и забравени. Макар мъката ви да не намира отзвук в никое сърце по земята, погледнете към Мене и живейте!” “Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести — казва Господ, Който ти показва милост” (Исая 54:10). ЖВ 155.8

Но един пастир колкото и да обича своите овце, той обича повече синовете и дъщерите си. Исус не е само наш пастир. Той е и наш “вечен Баща”. И той казва: ”- познавам Моите и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца” (Йоан 10:14,15). Какви думи! Единородният Син, Този, Който бе в лоното на Отца, за Когото Бог заяви: ”- мъжа, който Ми е съдружник” (Захария 13:7). Връзката между Него и вечния Бог представя връзката между Христос и Неговите деца на земята! ЖВ 155.9

Защото сме дар от Неговия Отец и награда за Неговото дело — затова Исус ни обича. Той ни обича като Свои деца. Читателю, Той те обича! Небето не може да даде нищо по-велико, нищо по-добро от това. Довери се! ЖВ 155.10

Исус мислеше за всички души по света, подведени от лъжепастири. Тези, които копнееше да събере като овце на Своето пасище, бяха разпръснати от вълци. Той каза: “И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един пастир” (Йоан 10:16). ЖВ 155.11

“Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.” С други думи, Моят Отец така ви е обикнал, че дори и Мен обича повече заради това, че давам живота Си, за да ви изкупя. Като ставам ваш заместник и поръчител, като отдавам Своя живот, вземам вашите слабости и вашите престъпления, Аз ставам по-скъп на Моя Отец. ЖВ 155.12

“Аз давам живота Си и мога да го взема отново. Никой човек не може да Ми го отнеме, но Аз сам го давам. Имам сила да го дам, имам сила да го взема отново.” Макар като член на човешкото семейство да бе смъртен, като Бог Той бе изворът на живот за света. Можа да издържи на атаката на смъртта и отказа да остане под нейната власт, но доброволно даде живота Си, за да донесе живот и безсмъртие. Той понесе греха на света и издържа неговото проклятие. Отдаде живота Си в жертва, за да живеят човеците вечно. “Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари- Той биде наранен поради нашите престъпления- на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:4-6). ЖВ 156.1