Желанието На Вековете

43. Събаряне на прегради

Тази глава е основана на Матей 15:21-28; Марко 7:24-36.

След срещата с фарисеите Исус напусна Капернаум и като мина през Галилея, се отправи към хълмистата страна на финикийската граница. На запад в равнината долу Той виждаше разположени двата древни града Тир и Сидон с техните езически храмове, великолепни палати, търговски центрове и пристанища, пълни с всякакви плавателни съдове. Зад тях се простираше синята шир на Средиземно море, през което апостолите на евангелието щяха да пренесат своите радостни вести до центровете на великата световна империя. Но времето за това още не бе дошло. Задачата, която сега Му предстоеше, бе да подготви учениците Си за тяхната мисия. Исус се надяваше да намери в тази област желаното уединение, което не се намери във Витсаида. Все пак това не беше единствената цел, с която отиваше там. ЖВ 127.8

“И ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.” Жителите на тази област бяха от древната ханаанска раса. Като идолопоклонници, те бяха презирани и мразени от евреите. Към тях принадлежеше жената, която сега се представи на Исус. Тя бе езичница и следователно лишена от привилегиите, на които евреите се радваха всеки ден. Между финикийците живееха и много евреи, така че вестта за Христовите дела беше проникнала и в тази област. Някои бяха слушали вече Негови слова и бяха свидетели на чудните Му дела. И тази жена бе чула за пророка, който лекувал всякакви болести. Като чу за силата Му, в сърцето — бликна надежда. Подтиквана от майчината любов, тя реши да представи на Исус случая на дъщеря си. Имаше твърдото намерение да Му изплаче болката си. Той трябваше да излекува нейното дете! Бе потърсила помощ от езическите богове, но не бе получила никакво облекчение, затова от време на време бе изкушена да помисли: какво ли би могъл този еврейски учител да направи за мен? Но до нея бе достигнала вестта, че Исус лекува всякакъв вид болести, независимо дали идващите при Него са богати или сиромаси. И реши твърдо да не изпусне единствената си надежда. ЖВ 127.9

Христос познаваше състоянието на жената. Той знаеше, че тя желае силно да Го види, затова сам застана на пътя -. Помагайки — в скръбта, щеше да даде жив урок на учениците Си. За това ги бе завел в тази област. Желаеше да ги запознае с невежеството, ширещо се в градовете и селата, съседни на израилевата земя. Израилтяните — народът, на който бе дадена всяка възможност да разбере истината, не знаеха нищо за нуждите на заобикалящите ги хора и не правеха нищо за да помогнат на намиращите се в тъмнина души. Разделящата стена, издигната от еврейската гордост, не позволяваше и на учениците дори да съчувстват на езическия свят. Преградите обаче трябваше да се съборят. ЖВ 128.1

Христос не отговори веднага на молбата на жената. Той прие тази представителка на презряната раса така, както евреите биха я приели. Искаше учениците Му да видят картинно студенината и безсърдечието, с които евреите се отнасяха в такива случаи. И удовлетворявайки след това молбата на жената, щеше да им даде пример как да постъпват към такива страдащи. ЖВ 128.2

Макар че Исус не — отговори, жената не загуби вярата си. Отмина я, сякаш не я чува, но тя тръгна подир Него, продължавайки да Го моли. Отегчени от нейната настойчивост, учениците замолиха Исус да я отстрани. Те видяха, че Учителят им се отнася към нея безразлично и помислиха, че одобрява еврейския предразсъдък към ханаанците. Но Спасителят, на Когото се молеше жената, беше състрадателен и в отговор на желанието на учениците Си Исус каза: “Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.” Макар да изглеждаше, че отговорът е в съгласие с еврейския предразсъдък, той всъщност съдържаше упрек към учениците, който те по-късно разбраха и който им напомняше често казваното им — че е дошъл на света, за да спаси всички, които биха Го приели. ЖВ 128.3

Жената замоли още по-настоятелно. Тя коленичи пред нозете на Христос и извика: “Господи, помогни ми!” Исус, все още отблъскващ привидно нейната молба според безмилостните предразсъдъци на евреите, отговори: “Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.” Това всъщност означаваше, че не бе справедливо благословенията, предназначени за Божия избран народ, да се даряват на странници и чужденци на Израил. Отговорът би обезсърчил всеки не толкова усърден просител. Но жената осъзна, че сега е нейната възможност. Под привидния отказ на Исус тя съзираше състрадание, което не можеше да се прикрие. “Така, Господи — отговори тя, — но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.” Докато децата на семейството ядат на бащината трапеза, кучетата не остават гладни. Те имат право на трохите, които падат от богато наредената маса. По същия начин, докато за Израил бяха определени много благословения, нямаше ли и за нея едно благословение? Щом е смятана за куче, няма ли и тя правото на една троха от Неговото изобилие? ЖВ 128.4

Исус бе напуснал току-що Своето работно поле, понеже книжниците и фарисеите търсеха начин да Го убият. Те роптаеха и се оплакваха. Подхранваха неверие и злоба и отказваха да приемат така щедро предлаганото им спасение. Тук обаче Христос среща жена от една нещастна и презряна нация, необлагодетелствана от светлината на Божието слово, но която въпреки това се поддава веднага на Божественото влияние на Христос и вярва напълно, че Той може да изпълни молбата -. Моли да — се дадат трохите, които падат от трапезата на Господаря. Щом като има привилегията да бъде куче, съгласна е да се отнесат с нея като с куче. Няма национална или религиозна гордост или предразсъдъци, които да повлияят на поведението й и незабавно признава Христос за Изкупител и за способен да извърши всичко, каквото би поискала от Него. ЖВ 128.5

Спасителят е задоволен. Той бе изпитал вярата — в Него. С поведението Си към жената Исус показа, че тази, която бе смятана за отхвърлена от Израил, не е вече чужденка, а дете от Божието семейство. И като дете има правото да участва в даровете на Отца. Сега Христос изпълнява молбата й и завършва урока за учениците. Поглеждайки я със състрадание и любов, Той казва: “О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието ти!” В същия час дъщеря — оздравя. Демонът не я измъчваше повече. Жената си отиде, признавайки Спасителя и щастлива, че на молитвата — е отговорено. ЖВ 128.6

Този случай бе единственото чудо, което Исус извърши през това свое пътуване. Той бе отишъл на границата на Тир и Сидон, за да извърши точно това дело. Пожела да помогне на нещастната жена, но в същото време да остави един пример за Своето дело на милост към едно лице от презрения народ, за да знаят учениците Му как да работят, когато Той нямаше да бъде лично между тях. Искаше да ги изведе от юдейската недостъпност и да ги заинтересува да работят и за хората извън собствения си народ. ЖВ 128.7

Исус копнееше да разкрие дълбоките тайни на истината, скрити от векове, за да станат и езичниците сънаследници на евреите и “съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (Еф. 3:6). Тази истина учениците научаваха бавно, така че Божественият Учител трябваше да им даде няколко урока. Като възнагради вярата на стотника от Капернаум и проповядва евангелието на Сихарските жители, Той вече бе дал доказателство, че не споделя нетолерантността на евреите. Но самаряните имаха известно познание за Бога, а стотникът беше направил някои добрини на Израил. Сега обаче Исус запозна учениците Си със случая на една езичница, за която те смятаха, както и всеки друг от нейния народ, че няма право да очаква милост от Него. Христос искаше да даде пример как да се отнасят към такива души. Учениците мислеха, че раздава много щедро даровете на благодатта Си. Затова Той искаше да им покаже, че не се ограничава от раса или националност. ЖВ 128.8

Когато каза: “Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом”, Той потвърди една истина. И в делото за ханаанката изпълни Своята мисия. Тази жена бе една от изгубените овце, които Израил трябваше да е спасил. Сега Христос вършеше тяхната работа — задачата, която те бяха занемарили. ЖВ 129.1

Постъпката на Христос даде на учениците по-ясна представа за работата, която им предстоеше сред езичниците. Те видяха извън Юдея широко поле за дейност. Видяха души, понасящи страдания, непознати на по-облагодетелстваните. Сред онези, които бяха учени да презират, имаше души, които копнееха за помощта на великия Лечител, жадуващи за светлината на истината, която бе тъй щедро излята над евреите. ЖВ 129.2

По-късно, когато евреите се отдалечиха още повече от учениците, защото последните заявиха, че Исус е Спасителят на света и когато със смъртта на Христос разделителната стена между евреи и езичници бе съборена, този и други уроци, които показваха, че евангелската работа не се ограничава от обичаи или народност, оказаха силно влияние върху дейността на Христовите последователи. ЖВ 129.3

Христовото отиване във Финикия и извършеното там чудо преследваха и друга, по-широка цел. Излекуването бе извършено не само за скърбящата жена, нито дори за учениците и за тези, които ги наследиха в работата им, но “за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31). Същите сили, които отдалечаваха хората от Христос преди осемнадесет века, работят и днес. Духът, който издигна разделителната стена между евреи и езичници, действа и днес. Гордостта и предразсъдъците са издигнали високи стени между разните човешки съсловия. Христос и Неговата мисия се разбират неправилно и много смятат, че те са буквално изключени от службата на евангелието. Но такива души нека не мислят, че са изключени от Христос. Няма издигнати от хора или от Сатана прегради, през които вярата да не може да проникне. ЖВ 129.4

Финикийката се хвърли с вяра срещу преградите, издигнати между евреи и езичници. Въпреки обезсърчението, като не обръщаше внимание на външния вид на нещата, който би могъл да предизвиква съмнение, тя се упова на любовта на Спасителя. Ето така иска Христос да Му се доверяваме. Благословенията на спасението са за всяка душа. Човек може да не участва в Божието благословение чрез евангелието само по собствен избор. ЖВ 129.5

Съсловията са противни на Бога. Той не зачита всички неща от подобен характер. В Неговите очи всички хора са равностойни. “Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас.” Без разлика на възраст, чин, народност или религиозни убеждения всички са еднакво поканени да отидат при Христос, за да живеят. “Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.” “Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.” “Понеже- е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси” (Деян.17:26,27; Гал. 3:28; Пр. 22:2; Римл. 10:11-13). ЖВ 129.6