Желанието На Вековете

7/88

6. “Видяхме звездата Му

Тази глава е основана на Матей 2 гл.

“А когато се роди Исус във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим и казаха: Где е юдейският Цар, който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.” ЖВ 15.1

Мъдреците от Изток бяха философи. Те принадлежаха към голяма и влиятелна класа, в която влизаха хора от благородно потекло, притежаващи много от богатството и знанието на своята нация. Сред тях имаше мнозина, които злоупотребяваха с доверието на хората. Но други бяха честни мъже, които изследваха знаците на Провидението в природата и бяха уважавани поради почтеността и мъдростта си. Такива бяха мъдреците, които дойдоха при Исус. ЖВ 15.2

Божията светлина винаги грее сред тъмнината на езичеството. Когато тези влъхви изучаваха звездните небеса и търсеха да схванат тайната, скрита в сияйните им пътеки, видяха славата на Твореца. Търсейки по-ясно знание, те се обърнаха към еврейските писания. В собствената им земя имаше натрупани пророчески писания, които предсказваха идването на Божествен Учител. Валаам принадлежеше към магьосниците, макар че за известно време бе Божи пророк; чрез Светия Дух той бе предсказал разцвета на Израил и появата на Месия. И неговите пророчества бяха предавани по традиция от век на век. Но в Стария завет идването на Спасителя бе разкрито още по-ясно. Влъхвите с радост откриха, че идването Му е близко и че целият свят трябва да познае Господната слава. ЖВ 15.3

Мъдреците бяха видели в небесата тайнствена светлина в нощта, когато Божията слава заля Витлеемските хълмове. Когато светлината угасна, появи се лъчиста звезда, която се носеше из небето. Това не бе нито някоя от познатите звезди, нито планета и този феномен събуди най-остър интерес. Звездата представляваше група блестящи ангели в далечината, но мъдреците не знаеха това. Все пак останаха с впечатлението, че тя има особено значение за тях. Съветваха се със свещеници и философи и изследваха свитъците на древните Писания. В пророчеството на Валаам се казваше: “Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил” (Числа 24:17). Възможно ли бе тази особена звезда да бъде предвестник на Обещания? Мъдреците бяха приели светлината на изпратената от Небето истина; сега тя ги огряваше с още по-ярки лъчи. Чрез сънища бяха наставени да отидат и да потърсят новородения Княз. ЖВ 15.4

Както Авраам тръгна с вяра в отговор на Божия зов, “без да знае къде отива” (Евр. 11:8), и както Израил последва чрез вяра облачния стълб към Обещаната земя, така и тези езичници тръгнаха да намерят обещания Спасител. Страните от изток притежаваха изобилие от скъпоценности и мъдреците не потеглиха на път с празни ръце. Обичай бе да се поднасят подаръци в знак на уважение към княз или други високопоставени лица. Най-богатите дарове, които имаше тази земя, бяха взети, за да се поднесат на Този, чрез Когото трябваше да се благословят всички земни родове. Необходимо бе да се пътува нощем, за да се водят по звездата, но за да им мине по-бързо времето, пътниците си повтаряха народни сказания и пророчества за Този, Когото търсеха. При всяко отсядане за почивка те изследваха пророчествата. С това се задълбочаваше убеждението им, че са под Божествено ръководство. Докато вървяха след звездата, която грееше пред тях като видим знак, те имаха и вътрешно убеждение от Светия Дух, който подтикваше сърцата им и ги вдъхновяваше с надежда. Пътуването им, макар и продължително, бе приятно. ЖВ 15.5

Стигнаха израилевата земя и се изкачиха по Елеонския хълм, от който се виждаше Ерусалим, когато, ето, звездата, която ги бе водила през целия им изтощителен път, застана над храма и след малко изчезна от погледите им. Те тръгнаха с нетърпеливи крачки нататък, очаквайки с увереност, че раждането на Месия се възхвалява с радост от всеки език. Но напразно търсиха. Влизайки в светия град, се упътиха към храма. За свое учудване не намериха никого, който да знае за новородения Цар. Въпросите им не събудиха радост, а по-скоро изненада и страх, примесен с нотка на презрение. ЖВ 15.6

Свещениците повтаряха традициите си. Те превъзнасяха своята религия и собственото си благочестие, докато обявяваха гърците и римляните за езичници и грешници. Мъдреците не бяха идолопоклонници и в Божиите очи стояха много по-високо от тези, които изповядваха, че Му служат. Но евреите гледаха на тях като на езичници. Дори у избраните пазители на Святите слова нетърпеливите въпроси на мъдреците не докоснаха струна на съчувствие. ЖВ 15.7

Пристигането на мъдреците бързо се разчу из Ерусалим. Странната им мисия създаде вълнение сред хората, което проникна и в двореца на цар Ирод. Коварният едомец застана нащрек поради близостта на възможен съперник. Безброй убийства бяха опетнили пътя му към трона. Като чужденец той бе мразен от народа, над когото царуваше. Единствената му сигурност бе благосклонността на Рим. Но този нов Княз имаше по-големи права. Той се бе родил, за да стане цар. ЖВ 16.1

Ирод заподозря свещениците в заговор с чужденците да предизвикат бунт сред народа и да го свалят от трона. Но скри недоверието си, решил да осуети плановете им чрез изтънчено лукавство. Като покани главните свещеници и книжници, той ги попита къде според учението на свещените книги ще се роди Месия. ЖВ 16.2

Това запитване от узурпатора на трона, направено след въпроса на странниците, ужили гордостта на юдейските учители. Безразличието, с което отвориха пророческите свитъци, разяри ревнивия тиранин. Той помисли, че се опитват да укрият познанията си по този въпрос. С власт, която те не смееха да пренебрегнат, Ирод им заповяда да изследват добре и да кажат кое е родното място на техния очакван Цар. “А те му казаха: Във Витлеем юдейски, защото така е писано чрез пророка: ЖВ 16.3

“И ти, Витлееме, земьо Юдова,
никак не си най-малък между юдовите началства;
защото от теб ще произлезе Вожд,
Който ще бъде пастир на Моя народ Израил.”
ЖВ 16.4

Тогава Ирод покани влъхвите на личен разговор. Буря от злоба и страх кипеше в сърцето му, но той запази външно спокойствие и прие учтиво чужденците. Попита ги кога се е явила звездата и изповяда, че с радост посреща съобщението за раждането на Христос. Помоли гостите си: “Идете, разпитайте внимателно за детето и като го намерите, известете, за да ида и аз да му се поклоня.” С тези думи той ги изпрати към Витлеем. ЖВ 16.5

Свещениците и старейшините в Ерусалим не бяха толкова невежи за раждането на Христос, колкото се представяха. Съобщението за посещението на ангели при овчарите се бе разнесло из Ерусалим, но равините го бяха счели за незаслужаващо вниманието им. Те самите трябваше да са намерили вече Исус и да са готови да заведат влъхвите до мястото на рождението Му, но вместо това ги намериха мъдреците, за да привлекат вниманието им към раждането на Месия. “Къде е юдейският Цар, който се е родил? — казаха те. — Защото видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним.” ЖВ 16.6

Но гордост и омраза залостиха вратата срещу тази светлина. Ако разказаното от овчарите и от мъдреците се приемеше за вярно, това щеше да постави свещениците и равините в най-незавидна позиция, отнемайки им пра-вото да бъдат тълкуватели на Божията истина. Тези вещи учители не искаха да се превият, за да бъдат поучени от езичници. Не може да бъде — казваха си те — Бог да ни подмине и да общува с невежи пастири или необрязани езичници. И решиха да покажат презрението си към разказите, които вълнуваха цар Ирод и целия Ерусалим. Не пожелаха даже да отидат във Витлеем да видят дали разказаното е вярно. Така подведоха народа да вижда в интереса към Исус фанатична възбуда. Тук започна отхвърлянето на Христос от свещениците и равините. Оттук нататък гордостта и упоритостта им прераснаха в злоба към Спасителя. Докато Бог отваряше вратата за езичниците, еврейските водачи сами затваряха вратата си. ЖВ 16.7

Мъдреците излязоха сами от Ерусалим. Падаха сенките на нощта, когато минаха през градските порти и за своя голяма радост отново видяха звездата, която ги бе водила към Витлеем. Те не бяха получили вест за низшия произход на Исус, каквато бе дадена на овчарите. След дългото пътуване останаха разочаровани от безразличието на еврейските водачи и напуснаха Ерусалим обезкуражени. Във Витлеем не намериха царска стража да охранява новородения Цар. Никой от високопоставените хора не присъстваше тук. Исус бе положен в ясла. Родителите Му, необразовани селяни, бяха единствените Му пазители. Възможно ли бе за Него да е писано, че ще “възстанови племената на Яков” и ще “възвърне опазените на Израил”, за да бъде “светлина на народите”, за “спасение до земния край” (Исая 49:6). ЖВ 16.8

“И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха.” Зад унижената външност на Исус те разпознаха присъствието на Божеството. Отдадоха Му сърцата си като на свой Спасител и тогава Му принесоха своите дарове — “злато, благовония и миро”. Каква вяра! За мъдреците от Изток можеше да се каже, както и по-късно за римския стотник: “Нито в Израил съм намерил толкова вяра” (Матей 8:10). ЖВ 16.9

Мъдреците не бяха разбрали какво възнамеряваше да стори Ирод на Исус. Когато постигнаха целта на пътуването си, те се приготвиха да се върнат в Ерусалим, за да разкажат на царя за успеха си. Но в сън получиха Божествена вест да не осъществяват повече никакви контакти с него. Избягвайки Ерусалим, те тръгнаха към родината си по друг път. ЖВ 16.10

По подобен начин и Йосиф бе предупреден да бяга в Египет с Мария и детето. Ангелът каза: “Стани, вземи детето и майка му..., защото Ирод ще потърси детето, за да го погуби.” Йосиф послуша, без да се бави, и за по-голяма безопасност тръгна през нощта. ЖВ 16.11

Чрез мъдреците Бог привлече вниманието на еврейския народ към рождението на Своя Син. Тяхното разпитване в Ерусалим, възбуждането на интереса сред народа и дори ревността на Ирод, който накара свещениците и равините да изследват Писанията, насочи умовете към пророчествата за Месия и към голямото събитие, което току-що се бе случило. ЖВ 16.12

Сатана бе твърдо решен да скрие светлината от света и използва най-фините си умения, за да унищожи Спасителя. Но Този, Който никога не задрямва, нито спи, бдеше над възлюбения Си Син. Този, Който бе дал манната от небето на Израил и бе хранил Илия във времето на глада, намери за Мария и детето Исус прибежище в една езическа страна. И с даровете на мъдреците от чуждата страна Господ ги снабди със средства за пътуването им до Египет и за пребиваването им там, в чуждата страна. ЖВ 17.1

Влъхвите бяха сред първите, които поздравиха Изкупителя. Техният дар бе първият, поставен в Неговите нозе. Каква привилегия бе да Му послужат чрез този дар! Бог се радва да почете приноса, даден от сърце, което обича, дарявайки го с най-висшата способност да Му служи. Ако ние сме отдали сърцата си на Исус, ще Му принесем и нашите дарби. Златото и среброто ни, най-скъпоценните ни земни притежания, най-високите ни умствени и духовни дарби ще бъдат щедро посветени на Него, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. ЖВ 17.2

Ирод в Ерусалим очакваше с нетърпение завръщането на мъдреците, но като мина доста време, а те не се появиха, подозренията му се усилиха. Нежеланието на равините да посочат родното място на Месия изглежда означаваше, че те са схванали неговия замисъл и нарочно са го избягнали. Тази мисъл го подлудяваше. С хитрост не успя, но щеше да опита със сила, щеше да им даде добър урок с това дете цар. Надутите евреи щяха да разберат какво значи да правят заговор за свалянето му от престола. ЖВ 17.3

Веднага във Витлеем бяха изпратени войници със заповед да убият всички деца под двегодишна възраст. Спокойните домове в града на Давид станаха свидетели на онези сцени на ужас, които бяха представени на пророка преди шестстотин години: “Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече.” ЖВ 17.4

Евреите сами си навлякоха това бедствие. Ако живееха с вярност и смирение пред Бога, Той по чуден начин би обезсилил гнева на царя. Но те се бяха отделили от Него чрез греховете си и бяха отхвърлили Святия Дух, Който бе единствената им защита. Не бяха изследвали Писанията с желание да се подчиняват на Божията воля. Търсеха пророчества, които биха могли да тълкуват в своя полза и да покажат презрението на Бога към всички други народи. С гордо самохвалство сочеха, че Месия ще дойде като цар, за да победи неприятелите Си и да стъпче езичниците в гнева Си. Така бяха възбудили омразата на своите управници. Като представиха фалшиво мисията на Христос, с което Сатана целеше унищожаването на Спасителя, те погубиха собствените си глави. ЖВ 17.5

Този акт на жестокост бе последното тъмно петно в царуването на Ирод. Скоро след избиването на младенците самият той бе принуден да понесе проклятието, което никой не може да избегне. Умря от страхотна смърт. ЖВ 17.6

Йосиф, който бе още в Египет, бе поканен сега от Божи ангел да се върне в Израилевата земя. Като виждаше в Исус наследник на Давидовия трон, Йосиф пожела да се засели във Витлеем, но щом научи, че Архелай царувал в Юдея вместо баща си, се побоя да не би плановете на бащата да се подхванат от сина. От всички синове на Ирод Архелай най-много приличаше по характер на баща си. Възцаряването му бе отбелязано вече от размирици в Ерусалим и от избиването от римските стражи на хиляди евреи. ЖВ 17.7

Йосиф пак бе насочен към безопасно място. Той се върна в Назарет, бившия си дом, и тук Исус живя около тридесет години, “за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей”. Галилея бе управлявана от един син на Ирод, но там имаше много по-голяма смесица от пришълци, отколкото в Юда. Много по-малко се интересуваха от неща, които засягаха евреите, и правата на Исус биха възбудили по-малка ревност у управляващите. ЖВ 17.8

Така бе приет Спасителят, когато дойде на земята. Изглежда нямаше място за почивка и безопасност за детето Изкупител. Бог не можеше да повери възлюбения Си Син на хората дори докато осъществяваше делото Си за тяхното спасение. Той възложи на ангели да придружават и пазят Исус, докато изпълни мисията Си на земята и умре от ръцете на ония, които дойде да спаси. ЖВ 17.9