Желанието На Вековете

37. Първите евангелизатори

Тази глава е основана на Матей 10; Марко 6:7-11; Лука 9:1-6.

Апостолите бяха членове на семейството на Исус и Го придружаваха, докато Той пътуваше пеша из Галилея. Те споделяха с Него трудностите и несгодите. Слушаха проповедите Му, вървяха и разговаряха с Божия Син и от всекидневното Му наставление се научиха как да работят за облагородяване на човечеството. Когато Исус помагаше на големите множества, насъбрали се около Него, учениците присъстваха, нетърпеливи да изпълняват поръченията и да облекчават труда Му. Те помагаха, като поставяха ред сред хората, докарваха болните при Спасителя и утешаваха всички присъстващи. Наблюдаваха кои от слушателите проявяват интерес, обясняваха им Писанието и по различни начини работеха за духовното им израстване. Проповядваха това, което бяха научили от Исус, и с всеки изминал ден придобиваха по-голям опит. Но се нуждаеха и от опит за работа сами. Все още им бяха необходими много наставления, голямо търпение и любезност. Сега, докато все още бе с тях, за да им посочва грешките, да им дава съвети и да ги поправя, Спасителят реши да ги изпрати като Свои представители. ЖВ 110.5

Докато бяха с Исус, учениците често се объркваха от ученията на свещениците и фарисеите, но винаги Му разказваха за трудностите си. Той им бе представил истините от Писанието, сравнявайки ги с преданията. По този начин бе укрепил доверието им в Божието слово и до голяма степен ги бе освободил от страха им от равините и от обвързаността с преданията. При подготовката на учениците примерът на живота на Спасителя бе много по-ефикасен от едно обикновено доктринално обучение. Когато не бяха с Него, те си спомняха за всеки Негов поглед, израз или дума. Често при спор с противници на евангелието повтаряха думите Му и се радваха неудържимо, виждайки въздействието им върху народа. ЖВ 110.6

След като извика дванадесетте, Исус им нареди да тръгнат двама по двама по градове и села. Никой не бе изпратен сам, а брат с брат и приятел с приятел. Така те можеха да си помагат един на друг, да се насърчават, да се съветват и да се молят заедно, като силата на единия допълваше слабостта на другия. По същия начин след време Исус изпрати и седемдесетте. Целта на Спасителя бе вестителите на евангелието да бъдат свързани така помежду си. В наше време евангелизаторската дейност би била далеч по-успешна, ако следвахме този принцип. ЖВ 110.7

Вестта на учениците бе същата като тази на Йоан Кръстител и на самия Христос: “Небесното царство наближи.” Те не трябваше да спорят с хората дали Исус от Назарет е Месия, а в Негово име да вършат същите дела на милосърдие, каквито Той бе вършил. Исус им нареди: “Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.” ЖВ 111.1

По време на Своята дейност Исус отделяше повече време за лекуване на болни, отколкото за проповядване. Чудесата, които вършеше, свидетелстваха за истинността на думите Му, че е дошъл не да унищожава, а да спасява. Правдата Му Го предхождаше и Божията слава бе наградата Му. Където и да отидеше, новините за милосърдието на Исус стигаха преди Него. Там, откъдето бе минал, хората, получили милост от Спасителя, се радваха на здраве и използваха новополучената си сила. Около тях се събираха тълпи, за да чуят от устните им за делата, извършени от Господа. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха; лицето Му бе първото нещо, което някои виждаха. Защо в такъв случай да не обичат Исус и да не Го хвалят? Минавайки през градове и села, Исус бе като поток от жизнена сила, който разпръсква по пътя си живот и радост. ЖВ 111.2

Христовите последователи трябва да работят така, както Той работеше. Ние трябва да храним гладните, да обличаме голите и да утешаваме страдащите и наскърбените. Необходимо е да помагаме на унилите и да вдъхваме надежда на отчаяните. Така и за нас ще се изпълни обещанието: “Правдата ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража” (Исая 58:8). Христовата любов, изразена чрез всеотдайно служене, е по-ефикасно средство за оправяне на злодея, отколкото съдебното наказание. Съдът е необходим, за да всява страх у закононарушителите, но любещият мисионер може да направи много повече. Често сърцето се закоравява от укорите, но то може да се смекчи от Христовата любов. Мисионерът може да облекчава не само физическото страдание, но и да заведе грешника при великия Лекар, Който е в състояние да очисти душата от проказата на греха. Бог е наредил така, че болните, нещастните, завладените от нечисти духове да чуят гласа Му чрез Неговите служители. Той иска чрез човешки посредници да бъде такъв Утешител, какъвто светът не познава. ЖВ 111.3

По време на първата си мисионерска обиколка учениците трябваше да ходят само при “изгубените овце от израилевия дом”. Ако бяха започнали да проповядват евангелието на езичниците и самаряните, биха загубили влиянието си сред евреите. Като възбудят предразсъдъците на евреите, учениците биха се впуснали в борба, която би ги обезсърчила още от самото начало на дейността им. Дори апостолите трудно разбираха, че евангелието трябва да бъде занесено на всички народи. Докато самите те не осъзнаеха тази истина, нямаше да бъдат подготвени за работа сред езичниците. Ако евреите приемеха евангелието, Бог би ги направил Свои вестители сред езичниците. Затова първо те трябваше да чуят вестта. ЖВ 111.4

Навсякъде по местата, където работеше Исус, души осъзнаваха своята нужда и започваха да гладуват и жадуват за истината. Бе дошло време вестта за Неговата любов да се изпрати на тези копнеещи сърца. Учениците трябваше да отидат при всички тях като Исусови представители. Така вярващите щяха да започнат да ги приемат за определени от Бога учители и след заминаването на Спасителя те нямаше да останат без наставници. ЖВ 111.5

По време на тази първа обиколка учениците трябваше да ходят само там, където Исус вече е бил преди тях и Си е спечелил приятели. Подготовката им за пътуването трябваше да бъде възможно най-скромна. Нищо не трябваше да отклонява вниманието им от тяхното велико дело или по някакъв начин да предизвика противопоставяне и да затвори вратата за по-нататъшни действия. Те не трябваше да се обличат като религиозни учители, нито пък да използват облекло, което да ги прави по-различни от обикновените селяни. Не бе необходимо да влизат в синагогите и да събират хората на публична служба; усилията им трябваше да бъдат насочени в дейност по домовете. Учениците не трябваше да губят време в ненужни поздрави или да ходят от дом на дом, за да намерят подслон. Навсякъде трябваше да приемат гостоприемството на достойните хора — на тези, които биха ги посрещнали така сърдечно, сякаш посрещат самия Христос. Трябваше да влизат в къщата с хубавия поздрав “Мир на тоя дом” (Лука 10:5), който би бил благословен чрез техните молитви, песни на възхвала и четене на писанията в семеен кръг. ЖВ 111.6

Тези ученици трябваше да станат вестители на истината и да направят приготовления за идването на своя Учител. Вестта, която се налагаше да занесат, бе словото на вечния живот и участта на хората зависеше от това, дали ще я приемат или отхвърлят. За да покаже на народа колко важна е тази вест, Исус нареди на Своите ученици: “И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.” ЖВ 111.7

Сега очите на Спасителя проникват в бъдещето. Той вижда огромното мисионерско поле, в което след смъртта Му учениците трябва да бъдат Негови свидетели. Пророческият Му поглед обхваща дейността на Неговите служители през всички векове до Второто пришествие. Той показва на Своите последователи борбите, които ще преживеят; разкрива им естеството и плана на битката; отваря им очите за опасностите, с които ще се сблъскат, и за себеотрицанието, от което ще се нуждаят. Исус изисква от тях да си направят сметка, за да не бъдат изненадани от врага. Тяхната борба не се води срещу плът и кръв, а “срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12). Те ще се борят със свръхестествени сили, но ще им бъде осигурена и свръхестествена подкрепа. Всички небесни същества са в тази армия. Сред техните редици обаче има и нещо повече от ангели. Светият Дух, представител на Предводителя на Божието войнство, слиза, за да ръководи битката. Нашите слабости може да са много, греховете и грешките ни да са страшни, но Божията благодат е за всеки, който я търси с разкаяние. Силата на Всемогъщия е дадена на разположение на тези, които се уповават на Бога. ЖВ 111.8

“Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци — каза Исус, — бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.” Христос не скри нито една дума от истината, а винаги говореше за нея с любов. Той проявяваше изключителна тактичност, съсредоточеност и любезно внимание в общуването Си с хората. Никога не бе груб, никога не изрече строг укор без нужда, никога не нарани чувствителна душа. Исус не порицаваше човешката слабост. Той безстрашно изобличаваше лицемерието, неверието и беззаконието, но гласът Му трептеше от мъка, докато произнасяше унищожителните Си укори. Исус заплака за това, че Ерусалим, градът, който обичаше, отказа да приеме Него — Пътя, Истината и Живота. Хората го отхвърлиха, но Той се отнесе към тях със съчувствие и нежност и изпита толкова дълбока скръб, че сърцето Му се съкруши. Всяка душа бе скъпоценна за Него. Макар че се държеше с Божествено достойнство, Исус се прекланяше с най-нежно внимание пред всеки член на Божието семейство. Във всички хора Той виждаше паднали души, които трябва да спаси чрез Своята мисия. ЖВ 112.1

Христовите служители не бива да действат под диктата на естествените си склонности. За тях е важно да имат близост с Бога, за да не би, когато са провокирани, себелюбието да се надигне и те да излеят поток от неподходящи думи — думи, които не са като росата или като тихия дъждец, който освежава съхнещите растения. Сатана иска от тях да направят точно това, защото такива са и неговите методи. Змеят е този, който е разгневен; духът на Сатана се разкрива в гнева и в обвинителните думи. Но Божиите служители трябва да бъдат и Божии представители. Бог иска от тях да предават само в небесна атмосфера истината, която носи Неговия образ и печат. Силата, чрез която трябва да побеждават злото, е силата на Христос. Тяхната мощ е Христовата слава. Необходимо е погледът им да бъде съсредоточен в Неговата духовна красота. Едва тогава ще могат да представят евангелието с тактичност и любезност, които идват от Бога. Душата, която остава спокойна дори когато я провокират, говори в полза на истината по-убедително и от най-мощното доказателство. ЖВ 112.2

Тези, които влизат в борба с противниците на истината, се сблъскват не само с хора, но и със Сатана и неговите посредници. Нека помнят думите на Спасителя: “Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци” (Лука 10:3). Нека се опрат на Божията любов и духът им ще остане спокоен дори когато ги обиждат. Господ ще ги облече в Божествени доспехи. Неговият Свет Дух ще повлияе на ума и сърцето, така че в гласовете им да не се промъкнат нотки на вълчи вой. ЖВ 112.3

Продължавайки наставленията Си към учениците, Исус заяви: “Пазете се от човеците.” Те не трябваше да се доверяват напълно на тези, които не познават Бога, и да им разкриват своите планове, защото по такъв начин биха дали предимство на сатанинските агенти. Човешките намерения често се противопоставят на Божиите планове. Тези, които строят Господния храм, трябва да строят според образеца, показан им на планината — Божието подобие. Бог е позор-н и евангелието — предадено, когато Неговите служители разчитат на съветите на хора, които не са ръководени от Светия Дух. Светската мъдрост е глупост пред Бога. Хората, които разчитат на нея, ще сгрешат със сигурност. ЖВ 112.4

“Ще ви предават на събори- Да! И пред управители и царе ще ви извеждат поради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.” (Матей 10:17,18). Гоненията ще предизвикат разпространяване на светлината. Христовите служители ще бъдат изправяни пред великите хора на света, които иначе никога не биха могли да чуят евангелието. Истината е била представяна в изопачен вид пред тези хора. Те са слушали фалшиви обвинения за вярата на Христовите ученици. Често единственият начин да научат за истинския — характер е свидетелството на тези, които са изправени на съд заради своята вяра. По време на разпит от тях искат отговори и съдиите слушат свидетелството им. Благодатта на Бога ще бъде дадена на Неговите служители, за да се справят с положението. Исус казва: “В същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.” Когато Духът на Бога просветлява умовете на Неговите служители, истината ще бъде представяна в своята Божествена сила и ценност. Хората, които отхвърлят истината, ще започнат да обвиняват и потискат учениците. Но заплашени от материални загуби, страдания и дори смърт, Господните деца трябва да разкриват смирението на своя небесен Учител. Така ще се види разликата между сатанинските посредници и Христовите представители. Спасителят ще бъде прославен пред управниците и пред народа. ЖВ 112.5

Учениците не получиха смелостта и издръжливостта на мъченици, докато не съществуваше необходимост от такава благодат. След това обещанието на Спасителя бе изпълнено. Когато Петър и Йоан свидетелстваха пред Синедриона, хората “се чудеха и познаха, че са били с Исуса” (Деян. 4:13). За Стефан се казва, че “всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че бе лице на ангел”. Присъстващите “не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говореше” (Деян. 6:15,10). Павел пише за съдебния процес в императорския съд: “При първата ми защита никой не взе моята страна, но всички ме оставиха; дано не им се счете това за грях. Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене и да чуят всички езичници” (2Тимотей 4:16,17). ЖВ 112.6

Не бе необходимо Христовите служители предварително да си подготвят речите, когато ги изправят на съд. Те трябваше да се подготвят ежедневно, като събират скъпоценните истини на Божието слово и чрез молитва укрепват своята вяра. Когато ги изправеха пред съда, Светият Дух щеше да им припомни точно тези истини, от които се нуждаеха. ЖВ 113.1

Всекидневният искрен стремеж да се опознае Бога и Исус Христос, Когото Той е изпратил, ще вдъхне сила на душата и ще — даде по-големи възможности. Познанието, придобито чрез старателно изследване на Свещеното писание, ще блесне като светкавица в паметта точно когато е необходимо. Но ако някои хора са пренебрегнали изучаването на Христовото слово, ако никога не са опитвали силата на Неговата благодат по време на изпитание, те не могат да очакват Светият Дух да им припомни Своите думи. Трябвало е ежедневно да служат на Бога с безпределна обич и да се уповават на Него. ЖВ 113.2

Враждебността към евангелието щеше да бъде толкова голяма, че щяха да бъдат пренебрегвани дори най-милите роднински връзки. Христовите ученици щяха да бъдат предавани на смърт от членовете на собствените си семейства. “Ще бъдете мразени от всички заради Моето име — добави Исус, — но който устои докрай, той ще бъде спасен” (Марко 13:13). Той им заръча така също да не се излагат безпричинно на гонения. Сам Исус често напускаше едно мисионерско поле и отиваше в друго, за да избяга от тези, които искаха да отнемат живота Му. Когато съгражданите Му в Назарет Го отхвърлиха и се опитаха да Го убият, Той отиде в Капернаум и там удиви народа със Своето учение, “защото Неговото слово беше с власт” (Лука 4:32). Така и служителите Му не трябва да се обезсърчават от гоненията, а да търсят място, където ще могат да продължат да работят за спасението на души. ЖВ 113.3

Слугата не е по-горен от Господаря. Князът на небето бе наречен “Веелзевул” и учениците Му ще бъдат представяни по същия начин. Но каквато и да е опасността, Христовите последователи трябва да отстояват своите принципи. Не е необходимо да се прикриват. Те не могат да бездействат, докато се уверят, че е безопасно да изповядват истината. Поставени са като стражи, за да предупреждават хората за опасностите. Истината, приета от Христос, трябва да бъде представяна на всички свободно и открито. Исус каза: “Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.” ЖВ 113.4

Самият Исус никога не Си откупи спокойствието с цената на компромиса. Сърцето Му преливаше от любов към всички хора, но не бе снизходителен към техните грехове. Исус им бе твърде добър приятел, за да подмине техния начин на живот, който би унищожил душите им — души, откупени чрез собствената Му кръв. Той работеше за това човек да остане верен на себе си, верен на по-висшите си и вечни интереси. Христовите служители са призовани за същото дело и те трябва да се пазят, да не би в стремежа си да предотвратят разногласията, да станат предатели на истината. Те трябва да търсят “това, което служи за мир” (Римл. 14:19), но истинският мир никога не може да се осигури чрез компромис с принципите, без да предизвика съпротива. Едно духовно християнство ще предизвика противопоставянето на чадата на бунта. Исус обаче заръча на Своите ученици: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият.” Тези, които са верни на Бога, няма защо да се страхуват от човешката власт или от сатанинската ненавист. В Христос вечният им живот е сигурен. Трябва да се страхуват единствено от това да не станат предатели на истината и така да предадат доверието, с което Бог ги е удостоил. ЖВ 113.5

Делото на Сатана е да изпълва човешките сърца със съмнение. Той ги води до заключението, че Бог е строг съдия. Изкушава ги да съгрешават и после да се смятат твърде недостойни, за да се приближат до своя небесен Баща или да Го молят за милост. Господ разбира всичко това. Исус уверява учениците Си в доброто отношение на Бога към тях в техните нужди и слабости. Няма нито една въздишка, нито една болка, нито едно душевно страдание, които да не отекват в сърцето на Отец. ЖВ 113.6

Библията ни показва Бога в Неговото високо и свято място, но не в пасивно състояние, не в тишина и самота, а заобиколен от десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди святи същества, които чакат да изпълнят Неговата воля. Посредством връзки, които ние не можем да забележим, Той общува активно с всяка част от Своето царство. Неговото внимание и вниманието на цялото Небе е съсредоточено в тази прашинка, наречена “Земя”, и в тези души, за чието спасение даде единородния Си Син. Бог се навежда от Своя трон, за да чуе вика на потиснатите. “Ето Ме”, отговаря Той на всяка искрена молитва. Бог възвисява наскърбените и угнетените. Във всичките ни страдания и Той страда. Във всички изкушения и изпитания ангелът на Неговото присъствие е наблизо, за да спасява. ЖВ 113.7

Дори едно-единствено врабче не пада на земята без знанието на Отец. Заради омразата си към Бога Сатана ненавижда всяко нещо, за което Спасителят се грижи. Той се стреми да омърси Божието творение и се радва, когато унищожава дори безсловесните създания. Само чрез Божията закрила и грижа птиците са запазени, за да ни радват с веселите си песни. Бог не забравя и врабчето. “Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.” ЖВ 113.8

Исус продължава: “Както вие Ме изповядвате пред хората, така и Аз ще ви изповядам пред Бога и пред святите ангели. Вие трябва да бъдете Моите свидетели на земята, проводници, чрез които благодатта Ми да потече за излекуване на света. Аз ще бъда вашият представител на небето. Отец не забелязва опетнения ви характер, а ви вижда облечени в Моето съвършенство. Аз Съм посредникът, чрез когото небесните благословения ще ви бъдат дадени. Всеки, който Ме изповяда, като участва в жертвата Ми за изгубените, ще бъде изповядан като участник в славата и радостта на изкупените.” ЖВ 113.9

Този, който изповядва Христос, трябва да Го притежава дълбоко в сърцето си. Той не може да предава на другите това, което не е получил. Учениците биха могли да говорят свободно по доктринални въпроси, биха могли да повтарят думите на самия Христос, но ако не притежаваха Христоподобно смирение и любов, всъщност не Го изповядваха. Човек с дух, противоположен на Христовия дух, би се отрекъл от Него независимо от изповеданието си. Хората могат да отричат Христос чрез зли думи, глупави разговори, неистинни и нелюбезни изрази. Те могат да Го отричат, като се приспособяват към света, като се държат непочтено, обичат собствените си мнения, оправдават себелюбието си, подхранват съмнение, създават неприятности и живеят в тъмнина. Във всички подобни ситуации те заявяват, че Христос не е с тях. “Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците — каза Исус, — ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.” ЖВ 114.1

Исус препоръча на Своите ученици да не се надяват, че враждебността на света към евангелието ще бъде преодоляна и след време противопоставянето ще бъде прекратено. Той заяви: “Не дойдох да поставя мир, а нож.” Тази борба не е предизвикана от евангелието, а е резултат от враждебността към него. От всички видове гонения най-трудно се понася домашната нетърпимост, отчуждаването на най-скъпи земни приятели. Но Исус предупреди: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.” ЖВ 114.2

Мисията на Христовите служители е висока чест и свято поръчение. “Който приема вас — каза Исус, — Мене приема, и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.” Нито едно дело на милосърдие спрямо някой човек в името на Христос няма да остане непризнато и невъзнаградено. Със същата нежност Той включва в Божието семейство слабите и нищите: “Който напои един от тях скромните (тези, които са като деца в своята вяра и познание за Христос) само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.” ЖВ 114.3

Така Спасителят завърши Своите наставления. В името на Христос дванадесетте избрани тръгнаха подобно на Него “да благовестяват на сиромасите-, да прогласят освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пуснат на свобода угнетените, да прогласят благоприятната Господна година” (Лука 4:18,19). ЖВ 114.4