Патриарси И Пророци

ГЛАВА 67 — ДРЕВНО И СЪВРЕМЕННО МАГЬОСНИЧЕСТВО

Библейският доклад за посещението на Саул при жената в Ендор е бил източник на объркване за много изследователи на Библията. Някои заемат становището, че Самуил действително е присъствал на разговора със Саул, но самата Библия представя достатъчно основания за противоположно заключение. Ако Самуил е бил в небето, както някои твърдят, той трябва да е бил повикан оттам или чрез Божията сила, или чрез силата на Сатана. Никой не може да повярва нито за миг, че Сатана има силата да повика святия Божи пророк от небето, за да уважи заклинанията на една отстъпила жена. Не можем да заключим също, че Бог е повикал Самуил в пещерата на заклинателката, защото Господ вече бе отказал да общува със Саул чрез сънища, чрез Урим или чрез пророци (1 Царе 28:6). Това бяха посочените от самия Бог средства за общуване с Него и Той не ги подмина, за да предаде сега вест чрез агент на Сатана. ПИП 313.3

Самата вест достатъчно доказва произхода си. Нейната цел не бе да поведе Саул към покаяние, а да го тласне към смърт — това не бе работа на Бога, а на Сатана. Нещо повече — постъпката на Саул да прибегне до заклинателка Писанията цитират като причина, поради която той е бил отхвърлен от Бога и изоставен на гибел: “Така умря Саул за престъплението, което извърши против Господа, против Господнето слово, което не опази, а още понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях; а до Господа не се допита, затова Той го умъртви и обърна царството към Давида, Есеевия син” (1 Лет. 10:13,14). Тук е посочено ясно, че Саул запита злия дух, а не Господа. Той не разговаря със Самуил — Божия пророк, а чрез заклинателката влезе във връзка със Сатана. Сатана не можа да представи истинския Самуил, а подправен образ, който послужи на измамната му цел. ПИП 313.4

Почти всички форми на древното заклинателство и магия са основани на вяра в общуването с мъртвите. Практикуващите изкуството да извикват духовете на мъртви твърдяха, че общуват действително с духове на мъртви, за да получат чрез тях знание за бъдещите събития. Този обичай за допитване до мъртвите се споменава в пророчеството на Исая: “И когато ви рекат: “Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят”, отговорете: “Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?” (Исая 8:19). ПИП 313.5

Точно тази вяра в общуването с мъртвите постави крайъгълния камък на езическото идолопоклонство. Езичниците вярваха, че техните богове са починали хора, превърнати в обожествени духове. Така религията на езичеството представляваше поклонение на мъртвите. Това е очевидно от Писанията. В доклада за греха на Израил при Вет-фегор е казано: “А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудстват с моавките, защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им. Израил се привърза за Ваал-фегора” (Числа 25:1-3). Псалмистът ни разкрива на какви богове са били принасяни тези жертви. Говорейки за същото отстъпление на израилтяните, той казва: “Тоже те се прилепиха към Ваал-фегора и ядоха жертви, принесени на мъртви богове” (Пс. 106:28), т.е. жертви, които са били принасяни на мъртвите. ПИП 313.6

Почти във всяка езическа система значително място заемаше обожествяването на мъртвите, както и предполагаемото общуване с тях. Вярваше се, че боговете съобщават волята си на човеците и им дават съвет, когато бъдат запитани. Такива бяха прочутите гръцки и римски оракули. ПИП 314.1

Вярата в общуването с мъртвите се поддържа и днес дори в така наречените християнски страни. Под името спиритизъм е широко разпространена практиката на общуване със същества, твърдящи, че са духове на починалите. Тази практика е пригодена да спечели чувствата на хора, положили своите обичани мъртви в гроба. Понякога им се явяват духовни същества с образа на техните починали приятели, разказват случаи, свързани с техния живот, и извършват дела, които мъртвите са вършили, докато са били живи. По този начин подвеждат хората да вярват, че мъртвите им приятели са ангели, които ги закрилят и общуват с тях. Съществата, които се представят за духове на починалите, стават предмет на особено идолопоклонство и за мнозина тяхната дума има по-голяма тежест дори от Божието слово. ПИП 314.2

Много хора обаче смятат спиритизма за проста измама. Проявите, с които той подкрепя претенцията си за свръхестественост, приписват на хитър трик на медиума. Но докато е истина, че резултатите от измамата често биват представяни за истински, има и забележителни доказателства за участие на свръхестествена сила. И мнозина, отхвърлящи спиритизма, смятайки го за резултат от човешко умение или изкуство, ще бъдат подведени да признаят неговите твърдения, когато се срещнат лице в лице с проявите, които не могат да си обяснят на тази основа. ПИП 314.3

Съвременният спиритизъм, формите на древното магьосничество и поклонението на идолите — всички те, имащи свой жизнено важен принцип общуването с мъртвите, са основани върху оная първа лъжа, с която Сатана измами Ева в Едем: “Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него..., ще бъдете като Бога...” (Бит. 3:4,5). Основани на същата заблуда и продължавайки я, те също произхождат от бащата на лъжата. ПИП 314.4

На евреите бе изрично забранено да се занимават по какъвто и да е начин с така нареченото “общуване с мъртвите”. Бог решително затвори тази врата, казвайки: “Мъртвите не знаят нищо..., нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето” (Екл. 9:5,6). “Излиза ли духът му, той се връща в земята си. В тоя същий ден загиват намеренията му” (Пс. 146:4). Господ заяви на Израил: “И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачове, за да блудства след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му” (Лев. 20:6). ПИП 314.5

“Злите духове” не бяха духовете на мъртвите, а зли ангели, пратеници на Сатана. Древното идолопоклонство, както разбрахме, включваше и поклонение пред мъртвите, и общуване уж с тях, наречено в Библията “поклонение на демони”. Апостол Павел, предупреждаваше братята си да не участват по никакъв начин в идолопоклонството на своите езически съседи: “...онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога. Но аз не желая вие да имате общение с бесовете” (1 Кор. 10:20). Говорейки за Израил, псалмистът казва: “...синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете и проляха невинна кръв — кръвта на синовете си и на дъщерите си”, а в следващия стих обяснява, че са ги пожертвали “на ханаанските идоли” (Пс. 106:37,38). Така нареченото “поклонение на мъртвите” всъщност бе поклонение на демони. ПИП 314.6

Съвременният спиритизъм почива върху същата основа — той само съживява в нова форма магьосничеството и поклонението на демони, което Бог осъди и забрани в древността. В Писанието е предсказано, че “в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения” (1 Тим. 4:1). Във Второто си писмо до солунците Павел посочва особеното действие на Сатана чрез спиритизма като събитие, което ще се изпълни непосредствено преди второто идване на Христос. Говорейки за тази имитация на второто идване на Христос, той заявява, че то ще стане по “действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (2 Сол. 2:9). А Петър, описвайки опасностите, на които ще бъде изложена църквата в последните дни, казва, че както някога фалшиви пророци въведоха в грях Израил, така ще има фалшиви учители, “които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил... И мнозина ще последват техните похотливи дела...” (2 Петр. 2:1,2). Тук апостолът е посочил една от отличителните черти на учителите спиритисти. Те отказват да признаят Христос като Божи Син. За такива учители възлюбеният Йоан заявява: “Кой е лъжец освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца” (1 Йоан 2:22,23). Отричайки Христос, спиритизмът отрича и Отца, и Сина, а Библията нарича това проява на антихриста. ПИП 314.7

С предсказанието за обречеността на Саул, дадено чрез жената от Ендор, Сатана планираше да постави примка за израилтяните. Надяваше се да им вдъхне доверие към заклинателката и да ги подведе да се допитват до нея. Така щяха да изоставят Бога като свой Съветник и да се поставят под властта на Сатана. Обаянието, с което спиритизмът привлича множествата, е силата му уж да отдръпне завесата, скриваща бъдещето, и да покаже на хората онова, което Бог е скрил. Бог в Словото Си ни е открил великите бъдещи събития — всичко, което е съществено за нас, и ни е дал непогрешим водач, който да ни води през всички опасности. Но целта на Сатана е да унищожи доверието на хората в Бога, да ги направи недоволни от положението им в живота и да ги подведе да търсят знание за неща, които Бог мъдро е скрил от тях, като презрат откритата в святото Му Слово воля. ПИП 315.1

Мнозина се безпокоят, че не знаят окончателния изход на нещата. Не могат да понесат неизвестността и в нетърпението си отказват да чакат, за да видят Божието спасение. Зли предчувствия поглъщат вниманието им. Те дават воля на бунтовните си чувства и тичат насам-натам, изпълнени с мъка, търсейки да разберат онова, което Бог не е открил. Ако се бяха доверили на Бога и ако бдяха с молитва, биха намерили Божествена утеха. Духът им щеше да бъде успокоен от общението с Бога. Уморените и обременените биха намерили почивка за душите си само ако отидат при Исус. Но мнозина пренебрегват средствата, които Бог е определил за утехата им, и прибягват до други източници, надявайки се да научат какво е задържал Бог. Така допускат грешката на Саул и само придобиват познание за злото. ПИП 315.2

Такова поведение не е угодно на Бога и Той е изразил това най-категорично. Нетърпеливото бързане да се проникне зад завесата на бъдещето разкрива липса на вяра в Бога и оставя човешката душа отворена за внушенията на големия измамник. Сатана подвежда хората да прибягват до запитвачи на зли духове и като им разкрива тайни неща от миналото, им вдъхва доверие в силата си да предсказва бъдещето. С придобиван в продължение на дълги векове опит той може да проследи от причина до резултат и често предсказва до известна степен точно някои от бъдещите събития в живота на човека. Така може да измами бедните, заблудени души, да ги въведе под властта си и да ги направи пленници на волята си. ПИП 315.3

Бог ни е дал предупреждение чрез пророка Си: “И когато ви рекат: “Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят”, отговорете: “Не трябва ли един народ да се допитва до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:19,20). ПИП 315.4

Онези, които имат един свят Бог, безкраен по мъдрост и сила, ще отидат ли при магьосници, чието знание произхожда от общуване с неприятеля на нашия Господ? Самият Бог е светлина за народа Си. Той му казва с вяра да насочи погледа си към славите, които са открити за човешкото око. Слънцето на правдата изпраща ярките си лъчи в сърцата на Своя народ. Той има светлина от небесния трон и не желае от източника на светлината да се обърне към пратениците на Сатана. ПИП 315.5

Макар да бе изобличение за греха и пророчество за въздаяние, демонската вест към Саул не бе предназначена да го поправи, а да го тласне към отчаяние и гибел. При това обаче тя служи за целта на изкусителя по най-добрия начин — да омае човеците с измама за унищожение. Ученията за демонските духове в древните времена подхранваха най-долна неморалност. Божествените предписания, осъждащи греха и подкрепящи правдата, биваха изоставяни. На истината се гледаше с леко око и нечистотата не само се допускаше, но и се поощряваше. Спиритизмът заявява, че няма смърт, нито грях, нито съд, нито въздаяние, че “човеците са непаднали полубогове”, че желанието е най-висшият закон, а човекът е отговорен единствено пред себе си. Бариерите, които Бог е издигнал за опазване на истината, чистотата и почитанието, биват съборени и по този начин мнозина се окуражават в греха. Такова учение не подсказва ли, че произходът му е подобен на този на демонското поклонение? ПИП 315.6

Чрез мерзостите на ханаанците Господ показа на Израил до какви резултати води общуването със зли духове. Тези народи бяха без собствено убеждение идолопоклонници, блудници и убийци, отвратителни чрез всяка порочна мисъл и възмутителен обичай. Хората не познават собствените си сърца, защото “сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно” (Еремия 17:9). Но Бог разбира склонностите на неправедното човешко естество. И тогава, както и сега, Сатана бдеше да създаде благоприятни условия, за вдигане на бунт, така че Израилевият народ да стане отвратителен на Бога, както бяха станали ханаанците. Врагът на човешките души е винаги нащрек да отваря път за неудържимия поток на злото, защото желае погубването и осъждането ни от Бога. ПИП 316.1

Сатана бе решен да задържи в ръцете си ханаанската земя и когато тя стана място за живеене на израилевите чада и Божият закон стана закон на страната, той възненавидя Израил с жестока и злостна омраза и създаде заговор за унищожението му. Чрез действието на зли духове избраният народ възприе чужди богове и поради престъплението си накрая бе разпръснат от обещаната земя. Сатана се опитва да повтори тази история и в наши дни. Бог извежда народа Си от мерзостите на света, за да пази закона Му и поради това гневът на “клеветника на нашите братя” не знае граници. “...дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:10,12). Прототипът на обещаната земя е точно пред нас и Сатана е решил да унищожи Божия народ и да Му отнеме наследството. Обещанието “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение” (Марко 14:38) никога не е било по-нужно от сега. ПИП 316.2

Господнето слово към древния Израил се отнася и за народа Му в нашата епоха. “Да се не отнесете към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издиряйте, та да се осквернявате чрез тях”, “защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа” (Лев. 19:31; Втор. 18:12). ПИП 316.3