Патриарси И Пророци

ГЛАВА 58 — ПРОРОЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА

Сам Господ даде наставления за образованието на Израил. Грижата Му не се ограничаваше само до религиозните интереси на народа. Предмет на Божествения Му промисъл бе всичко, което повлияваше умственото и физическото развитие съобразно с Божествения закон. ПИП 272.3

Бог нареди на евреите да поучават децата си на Неговите изисквания и да ги запознават с всичките Му постъпки с техните бащи. Това бе една от особените длъжности на всеки родител — нещо, което не биваше да се поверява на друг. Не устните на чужд човек, а обичащите сърца на бащата и майката трябваше да дават наставления на децата си. Мислите за Бога трябваше да се свързват с всички събития от ежедневието. Могъщите Божии дела за избавянето на Неговия народ и обещанията за бъдещия Изкупител трябваше често да се разказват в домовете на Израил, а чрез използване на образи и символи поучението се отпечатваше по-трайно в паметта. В умовете на младите се внушаваха великите истини за Божието провидение и за бъдещия живот. Те бяха обучавани да виждат Бога както в природата, така и в Словото на Откровението. Небесните звезди, дърветата и цветята на полето, величествените планини, бълбукащите потоци — всичко говори за Създателя. Тържествената служба на жертвоприношението и поклонението в светилището, както и думите на пророците бяха откровение от Бога. ПИП 272.4

Така бе възпитан Мойсей в скромната колиба в Гесенската земя, Самуил — от вярната Ана, Давид — по хълмовете, обкръжаващи Витлеем, Даниил — преди пленничеството да го отдели от дома на бащите му. Такъв бе и ранният живот на Христос в Назарет. Чрез такова възпитание и детето Тимотей научи от устните на своята баба Лоида и майка Евникия истините на Святото писание (2 Тим. 1:5; 3:15). ПИП 272.5

Създаването на пророчески училища бе промислено за по-нататъшно обучение на юношите. Ако един юноша желаеше да изследва по-дълбоко истините на Божието слово и да търси небесна мъдрост, за да стане учител в Израил, тези училища бяха отворени за него. Училищата на пророците бяха основани от Самуил, за да служат като бариера срещу широкоразпространената поквара. Те трябваше да съдействат за моралното и духовното благосъстояние на младежта и да способстват за бъдещия успех на народа, като подготвят хора за негови водачи и съветници, които да действат със страх от Бога. В изпълнение на тази задача Самуил събра набожни, умни и ученолюбиви младежи. Те бяха наречени “синовете на пророците”. Като общуваха с Бога и изследваха Словото и делата Му, към естествените им дарби се прибавяше и мъдрост отгоре. Преподавателите им бяха хора, които не само много добре познаваха Божествената истина, но и сами се радваха на общение с Бога и бяха получили особена дарба от Неговия Дух. Поради своята ученост и праведност те имаха уважението и доверието на народа. ПИП 272.6

По времето на Самуил имаше две такива училища — едно в Рама, родния град на пророка, и друго в Кириатиарим, където бе Божият ковчег. По-късно бяха основани и други. ПИП 273.1

Учениците в тези училища се издържаха сами, като обработваха земята или упражняваха някакъв занаят. В Израил това не бе странно или унизително. Напротив, смяташе се за престъпление децата да се оставят да растат, без да се научат на някаква полезна работа. По Божия заповед всяко дете учеше занаят дори ако трябваше да бъде подготвено за свята служба. Мнозина от религиозните учители се издържаха сами с ръчна работа. И по-късно, във времето на апостолите, Павел и Акила не бяха по-малко почитани поради това, че изкарваха прехраната си от занаята си да правят шатри. ПИП 273.2

Главните предмети за изучаване в пророческите училища бяха Божият закон с дадените на Мойсей наставления, свещена история, свещена музика и поезия. Методът на обучение бе далеч по-различен от този в днешните богословски училища, от които много учащи излизат с по-малко знание за Бога и за религиозната истина, отколкото при постъпването си. В тези древни училища главен предмет на всяко изучаване бе Божията воля и длъжността на човека към Създателя. По докладите на свещената история се проследяваха стъпките на Йехова. Разглеждаха се изявените чрез символи велики истини и вярата схващаше централния предмет на цялата богослужебна система — Божият Агнец, Който трябваше да понесе греха на света. ПИП 273.3

Поддържаше се дух на преданост. Учениците бяха поучавани не само да се молят, но и как да се молят, как да се доближат до своя Създател, как да живеят с вяра в Него, как да разбират ученията на Неговия Дух и да им се подчиняват. Посветените умове изваждаха от Божията съкровищница нови и стари неща и Божият Дух се проявяваше чрез пророчество и свещено пеене. ПИП 273.4

Музика се създаваше със свята цел — да издига мислите към чистото, благородното и възвишеното и да събужда в душата преданост и благодарност към Бога. Какъв контраст между древния обичай за използване на музиката и употребата й днес! Колко много хора използват този дар за възвишаване на себе си вместо за прослава на Бога! Любовта към музиката води непредпазливите да се свържат с хора, заобичали света, в места за удоволствие, където Бог е забранил на децата Си да отиват. По този начин, когато дадено голямо благословение се употребява неправилно, то става едно от най-успешните средства на Сатана, с които той заслепява ума за дълга, за да не съзерцава вечните неща. ПИП 273.5

Музиката е част от Божието поклонение в небесните дворове и ние трябва да се стараем с песни на възхвала да се доближаваме колкото е възможно повече до хармонията на небесните хорове. Подходящата подготовка на гласа е важен елемент от обучението и не бива да се пренебрегва. Пеенето като част от религиозната служба е толкова акт на поклонение, колкото и молитвата. Сърцето трябва да чувства духа на песента, за да й даде правилен израз. ПИП 273.6

Колко огромна е разликата между училищата на Божиите пророци и нашите съвременни образователни заведения! Толкова малко са училищата, които не се ръководят от максимите и обичаите на света! Осъдителна е липсата на подходящо въздържание и разумна дисциплина. Буди тревога съществуващото неведение за Божието слово у така наречените християни. Суеверни басни, прост сантиментализъм минават за поучение в морал и религия. Справедливостта и милостта на Бога, красотата на светостта и сигурната награда на праведните, отвратителният характер на греха и неизбежността на ужасните му резултати не се влагат в умовете на учениците. Лоши приятели поучават юношите в път на престъпление, разпуснатост и безнравственост. ПИП 273.7

Няма ли в наши дни възпитателите да вземат поука от древните училища на евреите? Този, Който сътвори човека, промисли и за неговото телесно, умствено и духовно развитие. Затова истинският успех на обучението зависи от верността, с която човеците провеждат плана на Създателя. ПИП 273.8

Истинската цел на образованието е да възстанови Божия образ в душата. В началото Бог сътвори човека по собствения Си образ. Надари го с благородни качества. Умът на човека бе добре уравновесен и всички сили на съществото му бяха в хармония. Но грехопадението и резултатите от него извратиха тези дарби. Грехът замъгли и почти заличи Божия образ в човека. За неговото възстановяване бе създаден спасителният план и на човека бе дадено пробно време. Да се върне към съвършенството, в което отначало бе създаден — това е голямата цел на живота, стояща над всяка друга. Делото на родители и учители е чрез обучение на младите да сътрудничат за постигане на Божествената цел, а правейки това, те са “съработници на Бога” (1 Кор. 3:9). ПИП 274.1

Всички различни способности на хората — на ума, на душата или на тялото — са дадени от Бога, за да ги използват и да стигнат най-високата степен на съвършенството. Но това не може да бъде егоистична и възгордяваща култура, защото естеството на Божия характер, до чието подобие трябва да стигнем, е благотворителност и любов. Всяка способност, всяко качество, с което Създателят ни е дарил, трябва да използваме за Негова слава и за издигане на нашите ближни. С това постигаме най-чиста, най-благородна и най-щастлива опитност. ПИП 274.2

Ако на този принцип се отдаде необходимото според важността му внимание, би настъпила коренна промяна в сегашните методи на образование. Вместо да разчитат на гордостта и егоистичната амбиция с разпалване дух на съперничество, учителите би трябвало да се постараят да събуждат любов към добротата, истината и красотата, да пробуждат желание за съвършенство. Тогава ученикът би се старал да развива в себе си Божиите дарби не за да се издига над другите, а за да изпълни целта на Създателя и да израсне в Негово подобие. Умът, подтикнат от желание за себевъздигане, само прекъсва развитието и унижава. Ако вместо към обикновени земни образци би се насочил към Създателя, би могъл да Го познае и да стане като Него. ПИП 274.3

“Страх от Господа е начало на мъдростта и познаването на Святия е разум” (Пр. 9:10). Великата задача на живота е изграждането на характера, а знанието за Твореца е основа на всяко истинско образование. Да предаде знание, което да оформи характер в хармония с Бога — това трябва да бъде целта в работата на учителя. Божият закон е отражение на Неговия характер. Затова псалмистът казва: “...всички Твои заповеди са правда” и “чрез Твоите правила станах разумен” (Пс. 119:172,104). Бог ни се е открил в Своето Слово и в делата на сътворението. От книгата на вдъхновението и книгата на природата ние трябва да извличаме знание за Бога. ПИП 274.4

Закономерно е умът постепенно да се приспособява към предметите, върху които свиква да размишлява. Ако бъде зает само с обикновени неща, ще стане дребнав и слаб. Ако никога не се изисква от него да се справя с различни проблеми, след време почти ще загуби силата си да се развива. Като обучаваща сила Библията няма съперник. В Божието слово умът намира предмет за най-дълбок размисъл, за най-възвишено вдъхновение. Библията е най-поучителната история, която хората притежават. Тя идва свежа от извора на вечната истина и една Божествена ръка е опазвала чистотата й през всичките векове. Тя осветява най-отдалеченото минало, където човешките изследвания напразно се стараят да проникнат. В Божието слово виждаме силата, която лежи в основата на земята и която е разпростряла небесата. Само тук можем да намерим историята на нашата раса, незасегната от човешки предразсъдък или гордост. Тук са докладвани битките, пораженията и победите на най-великите мъже, които този свят е познавал някога. Тук се разкриват великите проблеми на дълга и честта. Завесата, отделяща видимия от невидимия свят, е повдигната и ние съзерцаваме конфликта на противоположните сили — на доброто и злото от първото навлизане на греха до окончателния триумф на праведността и истината. Всичко това е само откровение на Божия характер. В почтително разсъждение върху истините, представени в Неговото Слово, умът на ученика влиза във връзка с Безкрайния Ум. Такова изучаване не само пречиства и облагородява характера, но не може да не развие, разшири и засили умствените способности. ПИП 274.5

Библейското учение е от жизнена важност за успеха на човека във всички сфери на живота. То разкрива принципите, които са крайъгълният камък за успеха на един народ — принципи, с които е свързано благоденствието на обществото и които са защита на семейството. Без тях никой човек не може да бъде полезен, щастлив и почитан или да се надява да придобие бъдещия безсмъртен живот. Няма такова положение в човешкия живот, нито такъв стадий от него, за който библейското учение да не представлява съществена подготовка. Ако Божието слово бъде изследвано и изпълнявано, то ще даде на света по-силни хора с по-активен интелект в сравнение с хората, най-прилежно изучаващи всички предмети, предлагани от човешката философия. Ще създаде хора със силен и твърд характер, с остро проникновение и здраво съждение — хора, които ще бъдат почест за Бога и благословение за света. ПИП 274.6

Ние трябва да придобиваме знание за Създателя и с изучаване на науките. Всяка истинска наука е разчитане на Божия почерк в материалния свят. Чрез своите изследвания науката дава само нови доказателства за мъдростта и силата на Бога. Разбирани правилно, и книгата на природата, и писаното Слово ни запознават с Бога, като ни учат на мъдрите и благотворителни закони, чрез които Той работи. ПИП 275.1

Ученикът трябва да бъде подтикнат да вижда Бога във всички дела на сътворението. От учителите се иска да отразяват примера на великия Учител, Който взе илюстрации от познатите житейски случки, за да предаде по прост начин ученията Си и да ги отпечата по-дълбоко в умовете на Своите слушатели. Чуруликащите птички по високите клони, цветята в долината, величествените дървеса, плодородните поля, покълващото зърно, разораната почва, залязващото слънце, позлатяващо небето с лъчите си — всичко това служеше като средство за поучаване. Бог сля Своите видими дела на Творец с животворните Си думи, та всеки път, когато те се появят пред очите на слушателите Му, да връщат мислите им към уроците на истината, които бе свързал с тях. ПИП 275.2

Отпечатъкът на Божеството, изявен в страниците на Откровението, се вижда и във величествените планини, плодородните долини, в обширния дълбок океан. Нещата в природата говорят на човека за любовта на неговия Създател. Той ни е свързал със Себе Си с безброй знаци по небето и земята. Този свят не е само скръб и нищета. “Бог е любов” е написано на всяка разтваряща се пъпка, на венчелистчетата на всеки цвят и на всеки стрък трева. Макар че проклятието на греха е станало причина земята да ражда тръни и бодли, върху тръните има цветя, а бодлите са покрити с рози. Всички неща в природата свидетелстват за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи децата Си щастливи. Забраните и увещанията Му не са предназначени просто да покажат авторитета Му, но чрез всичко, що прави, Той цели благоденствието на чадата Си. Не изисква от тях да изоставят нещо, което би било за тяхно добро. ПИП 275.3

Царящото сред някои класи на обществото мнение, че религията не способства за здравето и щастието в този живот, е една от най-злонамерените заблуди. Писанието казва: “Страхът от Господа спомага към живот. Който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло” (Пр. 19:23). “Желае ли човек живот, обича ли благоденствие, за да види добрини — пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото и върши доброто, търси мира и стреми се към него” (Пс. 34:12-14). Думите на мъдростта “са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им снага” (Пр. 4:22). ПИП 275.4

Истинската религия довежда психиката, разума и морала на човека в хармония с Божиите закони. Тя поучава на себевладение, спокойствие, въздържание. Религията облагородява ума, очиства вкуса и освещава разсъдъка. Тя прави душата да участва в чистотата на Небето. Вярата в Божията любов и във всемогъщото провидение облекчава бремето от безпокойство и грижа. Тя изпълва сърцето с радост и доволство и в най-възвишеното, и в най-унизителното положение. Религията води направо към по-добро здраве, удължава живота и възвишава радостта ни от всички Божии благословения. Тя отваря никога непресъхващ извор на щастие за душата. Само да можеха необикналите Христос да осъзнаят, че Той им предлага нещо много по-добро от това, което търсят за себе си! Човек най-много наврежда на душата си и извършва най-голямата несправедливост към нея, като мисли и действа против Божията воля. Никоя истинска радост не може да се намери в забранена от Него пътека — Той знае, кое е най-доброто и планира благото на своите творения. Пътят на престъплението води към нищета и унищожение, но колкото за мъдростта, “пътищата й са пътища приятни и всичките й пътеки — мир” (Пр. 3:17). ПИП 275.5

Физическото, както и религиозното обучение в училищата на евреите, трябва да се изследва, за да се извлече поука от него. Стойността на такава подготовка още не е оценена. Съществува тясна връзка между ума и тялото и за да се достигне висок стандарт в моралното и интелектуалното развитие, е необходимо да се зачитат законите, управляващи нашето физическо естество. За постигане на силен, добре уравновесен характер е нужно да се упражняват и развиват и умствените, и физическите сили. Какво може да бъде по-важно за младите от това да изучават този чудесен организъм, даден ни от Бога, а също и законите, чрез които той може да се опази здрав? ПИП 276.1

И сега, както и в дните на Израил, всеки юноша трябва да бъде наставляван за длъжностите на практическия живот. Всеки трябва да получи познания за някакъв вид ръчна работа, с която при нужда да си изкарва прехраната. Владеенето на занаят е необходимо не само за защита против превратностите на живота, но и поради неговото отражение върху физическото, умственото и моралното развитие. Дори да е сигурно, че човек никога не ще има нужда да прибегне до ръчна работа за издръжката си, той пак трябва да се научи да работи. Без физическо упражнение никой не може да има добра стойка, сила и жизнерадост, а дисциплината на добре разпределената работа е не по-малко съществена за придобиване на проницателен и действен ум и благороден характер. ПИП 276.2

Всеки ученик трябва всеки ден да посвети време за активна работа. Така биха се формирали навици на трудолюбие и духът на увереност в себе си би се засилил. По този начин юношата би бил защитен от много лоши и унизителни деяния, до които така често води безделието. И всичко това се постига чрез насочване към първоначалната цел на образованието, тъй като поощрявайки трудолюбието, прилежанието и чистотата, ние идваме в хармония със Създателя. ПИП 276.3

Нека юношите бъдат научени да вникват в целта на сътворението си — да почитат Бога и да благославят ближните си. Нека виждат нежната любов на небесния Отец и високото предназначение на дисциплината в този живот — достойнството, почитта да станат Божии синове. Тогава хиляди ще се отдръпнат с отвращение и ненавист от ниските егоистични цели и лекомислени удоволствия, поглъщали ги досега. Биха се научили да мразят греха и да го избягват не просто поради надеждата за награда или поради страха от наказание, а от чувството за присъщата му низост — защото грехът би унижил подарените им от Бога сили и опетнил богоподобното им мъжество. ПИП 276.4

Бог не е поръчал на младите да бъдат по-малко амбициозни. Не трябва да се потискат чертите на характера, които носят на човека успех и уважение сред хората — неизразимото желание за по-голямо добро, непоколебимата воля, ревностните усилия, неуморната настойчивост. Би трябвало чрез Божията благодат юношите да се насочват към цели, толкова по-високи от простите, егоистични и временни интереси, колкото небето е по-високо от земята. А образованието, започнало в този живот, ще продължи в бъдещия. Ден след ден ще се откриват пред ума в нова красота чудните Божии дела — доказателства за мъдростта и силата на Създателя в сътворението и поддържането на вселената, безкрайната тайна на любовта и мъдростта на спасителния план. “Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят” (1 Кор. 2:9). Дори още в този живот ние можем да уловим лъчите на Неговото присъствие и да вкусим радост от близостта с Небето. Но пълнотата на тази радост и на това благословение ще бъде достигната по-късно. Само вечността може да открие славното предназначение, което е възможно да достигне човекът, възстановен по Божия образ. ПИП 276.5