Патриарси И Пророци

ГЛАВА 46 — БЛАГОСЛОВЕНИЯ И ПРОКЛЯТИЯ

След изпълнението на присъдата над Ахан на Исус бе заповядано да поведе воините си отново да атакуват Гай. Божията сила бе с Неговия народ и той скоро завладя града. ПИП 226.1

Тогава военните действия бяха прекратени и целият Израил можа да участва в тържествена религиозна служба. Народът с нетърпение очакваше да се настани в Ханаан, тъй като нямаше домове и земи за семействата си. За да ги придобие, трябваше да изгони ханаанците. Но тази важна работа трябваше да се отложи за известно време, защото друга по-висша задача изискваше на първо място вниманието му. ПИП 226.2

Преди да завладее своето наследство, народът трябваше да поднови завета си на вярност към Бога. В последните упътвания, дадени на Мойсей, два пъти бе заповядано племената да се призоват на планините Евал и Гаризин в Сихем, за да потвърдят тържествено Божия закон. Послушен на тези наставления, целият народ — не само мъжете, но и “жените, децата и чужденците, които се събираха между тях” (Исус Навиев 8:30-35), напусна стана си в Галгал и премина през територията на своите неприятели до долината Сихем, близо до центъра на страната. Макар и обкръжени от непобедени врагове, евреите бяха в безопасност под закрилата на Бога, докато Му бяха верни. Сега, както и в дните на Яков, “страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им” (Бит. 35:5) и те не бяха обезпокоявани. ПИП 226.3

Посоченото за тържествената служба място бе вече осветено, тъй като бе свързано с историята на техните бащи. Тук Авраам издигна първия си олтар на Йехова в Ханаанската земя. Тук Авраам и Яков бяха разпъвали шатрите си и тук по-късно Яков купи нивата, в която по-късно племената погребаха тялото на Йосиф. Тук бе и кладенецът, който Яков изкопа и дъбът, под който зарови идолите на своето семейство. ПИП 226.4

Избраното място, едно от най-прелестните в цяла Палестина, бе достойно за величествената и внушителна сцена, която щеше да се разкрие. Красивата долина със зелените си поля, осеяни с маслинени горички, напоявана от струите потоци, бликащи от извори, и изобилстваща с диви цветя се простираше привлекателна между голите хълмове. Евал и Гаризин от двете страни на долината почти се доближаваха, като по-ниските им склонове сякаш образуваха естествен амвон, от който всяка изговорена дума отекваше ясно, а снишаващите се хълмове предоставяха място за събиране на огромно множество. ПИП 226.5

Според дадените на Мойсей указания на планината Евал бе издигнат паметник от големи камъни. Предварително покрити с мазилка, на тях бе написан законът — не само изговорените на Синай и издълбани на каменните плочи десет заповеди, а и наредбите — предадени на Мойсей и написани от него в една книга. Освен този паметник бе изграден и олтар на необработен камък, върху който бяха направени приноси на Господа. Значителен бе фактът, че олтарът бе издигнат на планината Евал — планината, на която бе изказано проклятието. Той отбелязваше, че поради престъпването на Божия закон Израил веднага би понесъл справедливия гняв на Бога, ако не бе изкуплението чрез Христос, представено с жертвения олтар. ПИП 226.6

Шест от племената — всички произлезли от Лия и Рахил — бяха застанали на планината Гаризин, докато произхождащите от наложниците заедно с Рувим и Завулон застанаха на Евал, а свещениците с ковчега се установиха в долината между тях. Тръбите възвестиха да се запази тишина и сред дълбокото мълчание в присъствието на огромното множество Исус застана до святия ковчег да прочете благословенията, които щяха да следват послушанието към Божия закон. Всички племена, намиращи се на Гаризин, отговориха с “амин”. Тогава той прочете проклятията и племената от хълма Евал по подобен начин изказаха своето съгласие — хиляди и хиляди гласове като един се обединиха в тържествен отговор. След това бе прочетен Божият закон заедно с изявленията и съдбите предадени им от Мойсей. ПИП 226.7

На Синай Израил бе получил закона направо от Божията уста и Неговите святи заповеди, изписани със собствената Му ръка, все още се пазеха в ковчега. Сега законът отново бе написан на място, където всички можеха да го прочетат. Всеки един имаше привилегията сам да види условията на завета, при които людете трябваше да завземат Ханаан. Всички трябваше да засвидетелстват, че приемат тези условия, и да изразят одобрението си към благословенията и проклятията за неговото спазване или пренебрегване. Сега законът не само бе написан на паметните камъни, но и бе прочетен от самия Исус на всеослушание пред целия Израил. Бяха изминали само няколко седмици, откакто Мойсей им бе предал съдържанието на цялата книга “Второзаконие”, но въпреки това Исус прочете отново закона. ПИП 226.8

Не само израилевите мъже, но и всичките жени и деца слушаха четенето, защото бе важно всички да знаят и да изпълняват дълга си. Бог бе заповядал на Израил относно Своите наредби: “Вложете, прочее, тия Мои думи в сърцето си и в душата си; вържете ги за знак на ръката си. Нека бъдат като надчелия между очите ви. Да учите на тях чадата си..., за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето е над земята” (Втор. 11:18-21). ПИП 227.1

Всяка седма година целият закон трябваше да бъде прочитан пред събранието на Израил, както нареди Мойсей: “В края на всяка седма година, в годината, определена за опрощаването, в празника на шатрите [ЦП], когато целият Израил се събира да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание. Събирай людете — мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа, вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон. Да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, дотогава, докогато живеете в земята, към която преминавате през Йордан, за да я завладеете” (Втор. 31:10-13). ПИП 227.2

Опитвайки се да преиначи изговореното от Бога, Сатана винаги действа с цел да заслепи умовете и да помрачи разбирането на хората и така да ги въведе в грях. Затова Господ е така ясен. Изявленията Му са така изрични, изискванията му са така точни, че никой да не се заблуди. Бог постоянно се старае да привлече хората под Своята закрила, та Сатана да не упражнява върху тях жестоката си, измамна сила. Той е бил така снизходителен да говори със собствения Си глас, да пише със собствената Си ръка живите слова. Тези благословени думи, всички изпълнени с живот и със свободата на истината, са поверени на хората като съвършено упътване. Тъй като Сатана е винаги готов да отвлече ума, да отклони верността към Господните обещания и изисквания, необходима е голяма прилежност, за да се отпечатат те в ума и в сърцето. ПИП 227.3

От религиозните учители се иска да отдават по-голямо внимание на поучаването на народа чрез фактите и уроците на библейската история и чрез Божиите изисквания. Необходимо е да ги представят с прост език, приспособени за разбиране от децата. Това трябва да е част от работата на проповедници и родители — да се грижат за поучаването на младите в Писанията. ПИП 227.4

Родителите могат и трябва да заинтересуват децата си с многообразното знание, скрито в святите им страници. Но за да събудят любознателността на синовете и дъщерите си към Божието слово, редно е самите те да се интересуват от него, да познават неговите учения и както нареди Бог на Израил, да говорят за тях: “...когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (Втор. 11:19). Родителите, които желаят децата им да обичат и да почитат Бога, трябва да говорят за Неговата доброта, величие и сила, разкрити в Словото Му и в делата на сътворението. ПИП 227.5

Всяка глава и всеки стих на Библията е съобщение на Бога към човеците. Ние трябва да вържем нейните предписания като знаци на ръцете си и като надчелия между очите си. Ако я изследваме и й се подчиняваме, тя ще води Божия народ, както израилтяните бяха водени с облачен стълб денем и със стълб от огън нощем. ПИП 227.6