Патриарси И Пророци

ЧАСТ ШЕСТА — Установяване в Ханаан

ГЛАВА 44 — ПРЕМИНАВАНЕТО НА ЙОРДАН

Израилтяните тъгуваха дълбоко за раздялата със своя водач и посветиха тридесет дни на особени служби в негова памет. Никога преди да бъде взет от тях не осъзнаваха така ясно стойността на мъдрите му съвети, бащината му доброта и непоклатимата му вяра. С нова и дълбока благодарност си спомниха скъпите уроци, които им бе предавал, когато още бе с тях. ПИП 217.7

Мойсей бе мъртъв, но влиянието му не умря заедно с него. То трябваше да продължи да живее в сърцата на людете му. Споменът за неговия свят, несебелюбив живот щеше да се пази дълго. С тиха и убеждаваща сила щеше да влияе върху живота дори на онези, които приживе бяха пренебрегвали думите му. Както лъчите на залязващото слънце осветяват планинските върхове дълго след като слънцето потъне зад хълмовете, така делата на чистите, святите и добрите пръскат светлина дълго след като те си отидат. Делата, думите и примерът им ще живеят винаги. “Праведният е вечен паметник” (Пс. 112:6). ПИП 218.1

Макар и изпълнени със скръб поради голямата загуба, людете разбираха, че не са оставени сами. Облачният стълб продължаваше да стои над скинията през деня, а огненият стълб — през нощта — уверение, че Бог щеше пак да им бъде Водач и Помощник, ако вървят в пътя на Неговите заповеди. ПИП 218.2

Сега Исус Навиев бе признат водач на Израил. Той бе известен главно като воин и неговите дарби и добродетели бяха особено ценни в този етап от историята на народа му. Смел, решителен и упорит, прям, безкористен и неподатлив на себелюбиви интереси, загрижен за хората, поверени на неговата отговорност и преди всичко вдъхновен от жива вяра в Бога — такъв бе характерът на човека, избран от Бога да води израилевите войски при влизането им в обещаната земя. По време на скитането из пустинята той бе първи помощник на Мойсей със своята тиха, непретенциозна вярност, със своята твърдост, когато другите не устояваха, с решителността си да следва истината сред опасности. Още преди да бъде призован на поста си от Божия глас, той бе доказал, че е подходящ да наследи Мойсей. ПИП 218.3

С голямо безпокойство и недоверие в себе си се отнесе Исус към предстоящото му дело. Но Бог отстрани страховете му с уверението: “Както бях с Мойсея, така ще бъда и с тебе. Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя... Ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.” “Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Мойсея” (виж Исус Навиев 1-4 гл.). От височините на Ливан в далечината до бреговете на голямото море и до реката Ефрат на изток — всичко трябваше да бъде тяхно. ПИП 218.4

Към това обещание се прибави заповедта: “Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед!” Господнето наставление бе: “Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея...” “Не се отклонявай... ни надясно, ни наляво..., защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.” ПИП 218.5

Израилтяните още стануваха на изток от Йордан — а той бе първата пречка за завземането на Ханаан. “...стани — бе първата вест от Бога към Исус, — та мини през тоя Йордан ти и всичките тия люде в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.” Не бе дадено никакво указание за начина, по който ще преминат реката. Исус обаче знаеше, че каквото Бог заповяда, Той ще намери начин народът Му да го извърши и с тази вяра безстрашният водач веднага започна приготовленията си за тръгване. ПИП 218.6

Няколко мили отвъд реката, точно срещу израилевия стан, бе големият и силно укрепен град Ерихон. Той бе истински ключ за цялата страна и щеше да представлява страхотна пречка за напредването на Израил. Затова Исус изпрати двама младежи да посетят този град като разузнавачи и да докладват какво е неговото население, какви са запасите му и силата на укрепленията му. Жителите на града, изпълнени с ужас и подозрение, бяха постоянно нащрек и вестителите изпаднаха в голяма опасност, но Раав — една жена от Ерихон, ги опази с риск на живота си. Като отплата за нейната доброта те й обещаха да я защитят след превземането на града. ПИП 218.7

Разузнавачите се върнаха невредими с вестта: “Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители се стопиха пред нас.” В Ерихон хората говореха: “...чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан — на Сиона и на Ога, които изтребихте. Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа поради вас, защото Господ, вашият Бог — Той е Бог на небето горе и на земята долу.” ПИП 218.8

Сега бяха издадени заповеди за приготовления за тръгване. Народът трябваше да си набави тридневни запаси от храна, а войската да има готовност за битка. Всички сърдечно приеха плановете на своя водач и го увериха в своята вярност и подкрепа. “Всичко, що ни заповядваш, ще извършим и където и да ни пращаш, ще идем. Както слушахме във всичко Мойсея, така ще слушаме и тебе; само Господ, твоят Бог, да е с тебе, както беше с Мойсея.” ПИП 219.1

Напускайки стана си сред акациевите горички на Ситим, множеството слезе до брега на Йордан. Всички знаеха обаче, че без Божествена помощ не можеха да се надяват да преминат реката. По това време на годината — пролетта — топенето на планинските снегове толкова повишаваше нивото на Йордан, че водата му преливаше извън бреговете и правеше невъзможно преминаването при обикновените бродове. Бог желаеше прехвърлянето на Израилевите войски да стане по чуден начин. По Божествено нареждане Исус заповяда на народа да се освети. Всички трябваше да оставят греховете си и да се отърсят от всяка външна нечистота, “защото утре — каза той — Господ ще извърши всред вас чудни дела”. “Ковчегът на завета” трябваше да показва пътя на множеството. Когато видеха свещениците да преместват знака за присъствието на Йехова от мястото му в центъра на лагера към реката, трябваше да последват заповедта: “...да се дигнете от местата си и да вървите след него!” Обстоятелствата на преминаването бяха подробно предсказани и Исус рече: “От това ще познаете, че живият Бог е всред вас и че съвсем ще изгони ханаанците... Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Йордан.” Придвижването напред започна в уреченото време. Ковчегът, носен на рамене от свещениците, водеше кервана. На народа бе наредено да остане по-назад, така че около ковчега имаше свободно пространство повече от половин миля. Всички наблюдаваха с дълбок интерес как свещениците напредваха надолу към брега на Йордан. Видяха ги да пристъпват уверено със святия ковчег напред към бушуващите, разярени вълни, докато нозете им нагазиха по-дълбоко във водите. Тогава вълните отгоре внезапно се изправиха, потокът долу се оттече и речното легло се оголи. ПИП 219.2

По Божествена заповед свещениците напредваха към средата на реката и застанаха там, докато цялото множество слезе и премина на отсрещния бряг. Така в умовете на целия Израил бе отпечатан фактът, че силата, която възпря водите на Йордан, бе същата, разтворила Червеното море за бащите им преди четиридесет години. Когато целият народ премина, самият ковчег бе пренесен на западния бряг. Скоро след като го установиха на безопасно място и “свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо”, обуздаваните досега води освободени се втурнаха неудържимо надолу по естествения ход на реката. ПИП 219.3

Следващите поколения не трябваше да останат без свидетелство за това велико чудо. Докато свещениците, носещи ковчега, бяха още посред Йордан, дванадесет мъже, предварително избрани по един от всяко племе, взеха по камък от речното дъно, където стояха останалите свещеници, и го изнесоха на западния бряг. Тези камъни трябваше да бъдат изправени като паметник в първия стан отвъд реката. На народа бе заповядано да повтаря на децата си и на техните деца историята на спасението, което Бог извърши за тях, както каза Исус: “...за да знаят всичките племена на света, че Господнята ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа, вашия Бог.” ПИП 219.4

Влиянието на това чудо бе от голяма важност за евреите и за техните врагове. То уверяваше Израил в продължаващото Божие присъствие и закрила — доказателство, че Той щеше да действа за него чрез Исус Навиев, както бе действал чрез Мойсей. Такова уверение бе нужно, за да укрепи сърцата на людете, когато предприемат поход към земята — удивителна задача, разколебала вярата на бащите им преди четиридесет години. Господ бе заявил на Исус преди преминаването: “Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Мойсея, така ще бъда и с тебе.” И обещанието бе изпълнено. “В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се боеха от него, както се боеха от Мойсея през всичките дни на живота му.” ПИП 219.5

Тази проява на Божествена сила в полза на Израил имаше за цел и да засили страха на съседните народи от него и така да приготви пътя му към лесна и пълна победа. Когато вестта, че Бог възпря водите на Йордан пред израилевите чада, стигна до аморейските и ханаанските царе, сърцата им се стопиха от страх. Евреите бяха убили вече петте мадиамски царе, могъщия цар Сион, царя на аморейците и Ог, царя на Васан, и сега преминаването през придошлия, стремителен Йордан изпълни с ужас всички околни народи. За ханаанците, за целия Израил и за самия Исус Навиев това бе непогрешимо доказателство, че живият Бог, Царят на небето и земята бе сред Своя народ и че Той ще изпълни обещанието Си: “Няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.” ПИП 220.1

Недалеч от Йордан евреите построиха първия си стан в Ханаан. Тук Исус “обряза израилтяните”, “израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата” (Исус Навиев 5:3,10,9). Отлагането на ритуала обрязване след бунта при Кадис постоянно свидетелстваше на Израил, че заветът му с Бога, чийто символ бе обрязването, бе нарушен. И прекратяването на Пасхата — паметник на тяхното освобождение от Египет, бе доказателство за Господнето неодобрение към желанието им да се върнат в страната на робството. Сега обаче годините на отхвърляне бяха свършили. Бог отново утвърди Израил за Свой народ и възстанови знака на завета. Ритуалът обрязване бе изпълнен за всички родени в пустинята. И Господ заяви на Исус: “Днес отнех от вас египетския позор” (Исус Навиев 5:9-12) и в памет на това мястото на стана им бе наречено Галгал, “търкаляне” или “снемане”. ПИП 220.2

Езическите народи бяха хвърлили упрек върху Господа и Неговия народ поради неуспеха на евреите да превземат Ханаан, както очакваха да сторят скоро след като напуснат Египет. Враговете им тържествуваха поради толкова дългото им скитане в пустинята и им се подиграваха, заявявайки, че техният Бог не може да ги въведе в обещаната земя. Сега, като отвори Йордан пред Своите люде, Господ прояви по забележителен начин силата и благоволението Си. И враговете на народа не можеха повече да се отнасят към него с укор. ПИП 220.3

“...на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета” бе празнувана Пасхата. “...в същия ден ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на ханаанската земя.” Дългите години на пустинното скитане свършиха. Най-накрая нозете на Израил стъпиха в обещаната земя. ПИП 220.4