Патриарси И Пророци

ГЛАВА 29 — ВРАЖДАТА НА САТАНА ПРОТИВ ЗАКОНА

Първото усилие на Луцифер да събори Божия закон, предприето сред безгрешните обитатели на небето, за известно време изглеждаше увенчано с успех. Огромно число ангели бяха увлечени, но резултатите от явния триумф на лукавия бяха поражение и загуба, разделяне от Бога и изгонване от небето. ПИП 144.7

Когато конфликтът се поднови на земята, Сатана отново спечели видимо предимство. Чрез престъплението си човекът стана негов пленник и човешкото царство също бе предадено в ръцете на архибунтовника. Сега пътят пред Сатана за установяване на независимо царство и за противопоставяне на авторитета на Бога и на Неговия Син като че ли бе открит. Но спасителният план даде възможност на човека отново да се върне в хармония с Бога и да отдаде послушание на Неговия закон. И накрая човекът и земята да бъдат изкупени от силата на нечестивия. ПИП 144.8

Сатана отново бе победен и отново прибягна до измама с надеждата да превърне поражението си в победа. За да разбунтува падналия човешки род, сега той представи Бога като несправедлив, защото бе допуснал човекът да престъпи закона Му. “Защо — каза обиграният изкусител, — след като Бог е знаел какъв ще бъде резултатът, е допуснал човекът да бъде поставен на изпитание, да съгреши и да причини мизерия и смърт?” И Адамовите чада, забравили за дълготърпеливата милост, която бе дала на човека още една възможност, без да зачитат удивителната, ужасна жертва, която бунтът на Луцифер костваше на Царя на небето, нададоха ухо към примамките на изкусителя и възнегодуваха против единственото Същество, способно да ги спаси от погубителната сила на Сатана. ПИП 145.1

Днес хиляди като ехо повтарят същото бунтовно оплакване против Бога. Те не съзнават, че ако човекът бъде лишен от свободата на избор, това би означавало да му бъде отнет и прерогативът на интелигентно същество — той би се превърнал в обикновена марионетка. Божията цел не е да насилва волята. Човекът бе сътворен като свободно, морално същество. Подобно на обитателите на всички други светове и той трябваше да бъде подложен на изпит за послушание; но никога не е бил поставян в положението да се поддава на злото поради необходимост. Никога не е допуснато той да се сблъска с изкушение или с тежко изпитание, на което да не е способен да устои. Бог промисли възможност човекът никога да не бъде победен в конфликта със Сатана. ПИП 145.2

С умножаването на хората по земята почти целият свят се присъедини към редиците на бунтовниците. Сатана сякаш още веднъж бе спечелил победата. Но всемогъщата Сила отново спря действието на нечестието и чрез потопа земята бе очистена от моралната й поквара. ПИП 145.3

Пророкът казва: “Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята, жителите на света се учат правда. Ако се покаже милост към нечестивия, пак той няма да се научи на правда... и не ще погледне на Господнето величие” (Исая 26:9,10). Така бе след потопа. Избавени от тази присъда, обитателите на земята отново въстанаха против Господа. Два пъти Божият завет и Неговите наредби бяха отхвърлени от света. Както хората преди потопа, така и наследниците на Ной отхвърлиха Божествения авторитет. Тогава Бог направи завет с Авраам и привлече Свой народ, който да бъде пазител на Неговия закон. За да съблазни и унищожи този народ, Сатана веднага започна да поставя примките си. Изкуси Якововите чада да влязат в брак с езичници и да се поклонят на идолите им. Но Йосиф остана верен на Бога и верността му бе постоянно свидетелство за истинската вяра. За да угаси тази светлина, Сатана подбуди завистта на Йосифовите братя, които продадоха Йосиф като роб в езическа страна. Бог обаче така обърна събитията, че да Го познае и египетският народ. В дома на Петефрий и в затвора Йосиф получи възпитание и образование, които заедно със страха от Бога го подготвиха за пръв министър на страната. От фараоновия дворец влиянието му се почувства по цялата страна и знанието за Бога се разпространи надлъж и шир. Израилтяните в Египет също придобиха благополучие и богатство и с верността си към Бога влияеха значително. Идолопоклонските жреци се изпълниха с тревога, като видяха, че новата религия се приема благосклонно. Вдъхновени от Сатана и неговата вражда към небесния Бог, те се настроиха да угасят светлината. Обучението на престолонаследника бе поверено на свещениците и този дух на решително противопоставяне спрямо Бога и на привързаност към идолопоклонството оформиха характера на бъдещия монарх и доведоха до жестокост и потискане на евреите. ПИП 145.4

През четиридесетте години след бягството на Мойсей от Египет идолопоклонството сякаш бе победило. Година след година надеждите на израилтяните отслабваха. И царят, и народът ликуваха в силата си и се подиграваха на израилевия Бог. Този дух се разви, за да достигне връхната си точка в лицето на фараона, противопоставил се на Мойсей. Когато еврейският водач дойде пред царя с вест от “Йехова, израилевия Бог”, тогава не от незнание за истинския Бог, а от предизвикателство към Неговата сила, бе подбуден отговорът: “Кой е Йехова, та да послушам гласа Му?...” Отначало докрай фараоновото противопоставяне на Божествената заповед бе резултат не от незнание, а от омраза и предизвикателство. ПИП 145.5

Макар че египтяните толкова дълго бяха отхвърляли познанието за Бога, Господ пак им даде възможност за покаяние. В дните на Йосиф Египет бе прибежище за Израил. Бог се прослави чрез милостта, която показа към народа Си и така дълготърпеливият Бог, бавен в гнева Си и изпълнен със състрадание, даде на всяка от съдбите необходимото време, за да изпълни своето дело. Прокълнати чрез самите предмети, на които се бяха поклонили (виж Приложението, заб. 5), египтяните получиха доказателство за силата на Йехова. Всички, които желаеха, можеха да се подчинят на Бога и да избегнат бедствията. В резултат от високомерието и упоритостта на царя знанието за Бога се разпространи и много от египтяните започнаха да Му служат. ПИП 146.1

Поради това, че израилтяните бяха така склонни да се свързват с езичниците и да участват в тяхното идолопоклонство, Бог бе допуснал да отидат в Египет, където влиянието на Йосиф се чувстваше силно и където имаше благоприятни обстоятелства да останат отделен народ. И грубото идолопоклонство на египтяните, и жестокостта и тиранията през последните години от пребиваването на Израил сред тях трябваше да вдъхнат на Божия народ отвращение от идолопоклонството и да го накарат да потърси прибежище при Бога на бащите си. Същите обстоятелства използва и Сатана, за да изпълни намерението си — затъмни умовете на израилтяните и ги накара да подражават на обичаите на езическите си господари. Поради суеверието на египтяните да обожествяват животни, по време на робството на евреите не бе позволено да правят жертвоприношения. Така поради липсата на това богослужение умовете им не бяха насочвани към великата Жертва и вярата им отслабна. Когато времето за освобождаването на Израил дойде, сам Сатана се зае да се противопостави на Божиите намерения. Решението му бе да държи в невежество и суеверие този голям народ, наброяващ повече от два милиона души. Бог бе обещал да благослови и умножи Израил, да го направи сила на земята, чрез него да разкрие знанието за Своята воля и да го направи пазител на закона Си. Същия този народ Сатана се опита да задържи в мрак и робство, за да изтрие от умовете на хората спомена за Бога. ПИП 146.2

Когато се извършваха чудесата пред царя, Сатана бе там, за да се противопостави на влиянието им, да попречи на фараона да признае Божието върховенство и да се подчини на Неговия авторитет. Сатана направи всичко, което бе по силите му, за да фалшифицира Божието дело и да се съпротиви на волята Му. Единственият резултат бе, че приготви път за по-голямо изявление на Божествената сила и слава и направи още по-явно и за израилтяните, и за Египет съществуването и върховенството на истинския, живия Бог. ПИП 146.3

Бог освободи Израил с могъща проява на силата Си и със съдби над всички египетски богове. “Така изведе людете Си с веселие, избраните Си с пеене..., за да пазят Неговите повеления и да изпълняват законите Му” (Пс. 105:43-45). Той ги избави от робството, за да ги заведе в добра земя — земя, приготвена от Неговото провидение за прибежище от враговете им, където можеха да обитават под сянката на крилете Му. Той желаеше да ги доведе при Себе Си и да ги обгърне във вечните Си ръце. А в отплата за всичките Му добрини и милости от тях се изискваше да нямат други богове освен Него — живия Бог, за да издигнат името Му и да Го прославят на земята. ПИП 146.4

По време на робството в Египет мнозина от израилтяните бяха загубили до голяма степен знанието си за Божия закон и бяха смесили неговите предписания с езическите обичаи и традиции. Бог ги доведе на Синай и тук със собствения Си глас провъзгласи Своя закон. ПИП 146.5

Сатана и злите ангели бяха там. Дори когато Бог провъзгласяваше пред народа закона Си, Сатана заговорничеше да изкуси хората към грях. Той желаеше да изтръгне този избран от Бога народ пред самото лице на небето. Въвеждайки го в идолопоклонство, искаше да унищожи същността на всяко поклонение. Защото как можеше човек да бъде издигнат, като се покланя пред нещо, което не е по-висше от самия него, което може да бъде символизирано чрез творение на собствените му ръце? Ако можеше хората да бъдат така заслепени относно силата, величието и славата на всемогъщия Бог, че да Го представят чрез издялан образ или чрез звяр, или влечуго, ако можеха да забравят собствения си Божествен произход, сътворяването си по подобие на своя Създател, за да се поклонят на тези отвратителни и безчувствени предмети — тогава щеше да се открие път за нечиста разпуснатост — злите страсти на сърцето щяха да бъдат неограничавани и Сатана щеше да има абсолютна власт над тях. ПИП 146.6

Лукавият започна да изпълнява плановете си за отхвърляне на Божия закон още в подножието на Синай — провеждаше същото дело, което вече бе започнал в небето. През четиридесетте дни, докато Мойсей бе на планината с Бога, Сатана бе зает да възбужда у хората недоверие, отстъпление и недоволство. Докато Бог пишеше закона, за да го даде на Своя заветен народ, израилтяните отхвърлиха верността си към Йехова и поискаха богове от злато! Когато се върна от страхотното присъствие на Божествената слава с предписанията на закона, които те сами се бяха заклели да изпълняват, Мойсей ги намери в открито противопоставяне на Неговите заповеди — те се покланяха, обожествявайки един златен образ. ПИП 147.1

Като доведе израилтяните до това дръзко оскърбление и богохулство към Йехова, Сатана възнамеряваше да предизвика изтреблението им. Те бяха доказали, че са деградирали напълно, че са загубили всяко съзнание за привилегиите и благословенията, с които Бог ги бе дарявал, че са забравили тържественото си повторно обещание за вярност. Затова измамникът вярваше, че Господ съвсем ще ги отхвърли и предаде на гибел. Така щеше да постигне унищожението на Авраамовото потомство — това обещано потомство, предназначено да пази познанието за живия Бог, чрез което трябваше да дойде истинското семе, Победителят над Сатана. Великият бунтовник планира да погуби Израил и така да осуети Божиите намерения. Но отново бе победен. Колкото и грешен да бе, израилевият народ не бе унищожен. Докато упорстващите на страната на Сатана бяха погубени, народът, смирен и покаян, бе милостиво опростен. Историята на този грях трябва да бъде вечно свидетелство за вината и присъдата над идолопоклонството, за справедливостта и за дълготърпеливата Божия милост. ПИП 147.2

Цялата вселена наблюдаваше сцените при Синай. Видя контраста между Божието управление и това на Сатана. Отново безгрешните обитатели на другите светове станаха свидетели на резултатите от измяната на Сатана и на управлението, което желаеше да установи в небето, ако върховенството му бе позволено. ПИП 147.3

Като накара хората да нарушат втората заповед, Сатана целеше да понижи представите им за Божеството, а с отстраняването на четвъртата заповед той се стремеше да ги накара напълно да забравят Бога. Изискването на Бога да Му се покланяме и да Го почитаме над езическите богове се основава на истината, че Той е Творецът и всички същества Му дължат съществуването си. Така е представено това в Библията. “Но Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар — казва пророк Еремия... Ония богове, които не са направили небето и земята, да! Те ще изчезнат от земята и изпод това небе. Той направи земята със силата Си... и разпростря небето с разума Си... Всеки човек е твърде скотски, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото леяното от него е лъжа, в което няма дишане” (Ерем. 10:10-12,14-16). Съботата като паметник на Божията творческа сила посочва Бога като Създател на небето и земята. Затова тя е постоянен свидетел за Неговото съществуване и непрекъснато напомня за величието, мъдростта и любовта Му. Ако съботата беше винаги съблюдавана свято, никога нямаше да има нито един атеист или идолопоклонник. ПИП 147.4

Съботната институция води произхода си от Едем. Тя е стара, колкото света. Съблюдавана бе от всички патриарси още от сътворението. По време на египетското робство израилтяните бяха насилвани от своите надзиратели да нарушават съботата и в голяма степен бяха изгубили знанието си за нейната святост. Когато законът бе провъзгласен на Синай, още първите думи на четвъртата заповед бяха: “Помни съботния ден, за да го освещаваш.” Те показват, че тогава съботата не бе установена. Нейният произход ни е посочен назад във вековете, още при сътворението. За да заличи Бога от умовете на хората, Сатана се стремеше да премахне този велик паметник. Ако Сатана можеше да подведе хората да забравят своя Създател, те нямаше да правят усилия да се съпротивляват на злото и лукавият щеше да е сигурен в плячката си. ПИП 147.5

Враждата към Божия закон подтикна дявола да воюва против всяка от заповедите на Декалога. Принципът за синовна любов и послушание е тясно свързан с великия принцип на любов и вярност към Бог-Отец на всички. Презрението към родителския авторитет скоро довежда и до презиране авторитета на Бога. Оттук идват и усилията на Сатана да омаловажи задължителността на петата заповед. Сред езическите народи се отдава малко внимание на вложения в тази заповед принцип. Обичай на много народи било родителите да бъдат изоставяни или предавани на смърт, когато възрастта им ги направи неспособни да се грижат за себе си. В семейството се гледало с малко уважение към майката и след смъртта на съпруга й от нея се искало да се подчинява на авторитета на най-големия си син. Синовното послушание бе предписано от Мойсей и когато израилтяните отстъпиха от Господа, петата заповед също беше пренебрегвана заедно с другите заповеди. ПИП 148.1

Сатана бе “открай човекоубиец” (Йоан 8:44) и веднага щом придоби власт над човешкия род, не само подтикна хората да се мразят и да се убиват един друг, но и нещо още по-дръзко — да се противопоставят на Божия авторитет. Той направи нарушаването на шестата заповед част от религията им. ПИП 148.2

Чрез превратни представи за атрибутите на Божеството езическите народи бяха стигнали дотам — да вярват, че за да се спечелва благоволението на божествата им, са необходими човешки жертви. Под различни форми на идолопоклонство народите извършиха най-ужасни жестокости. Една от тях бе обичаят пред своите идоли да прекарват децата си през огън. Ако някое дете мине през това огнено изпитание без увреждания, народът вярваше, че жертвите му са приети и на детето, избягнало по този начин смъртта си, се гледаше като на особен любимец на боговете. То биваше отрупвано с благодеяния и оставаше завинаги на висока почит. Колкото и тежки да бяха престъпленията му, никога не биваше наказвано. Но ако, минавайки през огъня, детето биваше изгорено, съдбата му бе запечатана. Вярваше се, че гневът на боговете можеше да се омилостиви само като се отнеме живота на жертвата и затова го принасяха в жертва. Във време на голямо отстъпление тези мерзости преобладаваха до известна степен и сред израилтяните. ПИП 148.3

Още от древността нарушаването на седмата заповед също се практикуваше в името на религията. Най-необуздани и отвратителни ритуали съставяха част от езическото поклонение. Самите богове биваха представяни като нечисти и техните поклонници даваха свобода на низките си страсти. Преобладаваха неестествени пороци и религиозните празници се характеризираха с всеобща и открита нечистота. ПИП 148.4

Многоженството се практикуваше още от най-ранни времена. Това бе един от греховете, които предизвикаха Божия гняв към предпотопния свят. Но след потопа този грях отново се разпространи нашироко. Многоженството бе изпитаното средство на Сатана за изопачаване на брачната институция, за отслабване на нейната задължителност и омаловажаване на светостта й, защото той нямаше по-сигурен начин да заличи Божия образ в човека и по този начин да отвори път за окаяността и порока. ПИП 148.5

Целта на Сатана от самото начало на великата борба бе да представи фалшиво Божия характер и да възбуди бунт против закона на Господа. И като че ли това дело се увенчаваше с успех. Множествата даваха ухо на сатанинските измами и заставаха срещу Бога. Но сред действието на злото Божиите намерения се приближават уверено към изпълнението си. Пред всички сътворени разумни същества Господ изявява Своята справедливост и добронамереност. Чрез изкушенията на Сатана целият човешки род престъпи Божия закон, но чрез жертвата Си Божият Син откри път хората да се върнат при Отца. Чрез Христовата милост те може да станат способни да отдадат послушание на закона на Отца. Така сред отстъплението и бунта на всяка епоха Бог събира един народ, който Му е верен — народ, който има “в сърцето си закона Ми” (Исая 51:7). ПИП 148.6

С измама Сатана прелъсти ангели. Така във всички векове той провеждаше делото си сред човеците и ще продължи по този начин до края. Ако открито бе признал воюването си против Бога и против Неговия закон, хората щяха да се осъзнаят, но той се маскира и смесва истината със заблудата. Най-опасният фалш, най-опасните лъжи са смесените с истина. Така се приемат заблуди, които пленяват и погубват душата. По този начин Сатана увлича света след себе си. Но иде ден, когато триумфът му ще бъде прекратен завинаги. ПИП 148.7

Бог ще се справи с бунта чрез пълно демаскиране на делото, което толкова дълго е било прикривано. Резултатите от управлението на Сатана, плодовете от отстраняването на Божествените наредби, ще излязат наяве пред всички сътворени разумни същества. Божият закон ще бъде напълно оправдан. Ще се види, че всички Божии постъпки са били насочени към вечното добро на Неговия народ и към доброто на всички сътворени от Него светове. Самият Сатана в присъствието на свидетелстващата вселена ще признае справедливостта на Божието управление и праведността на Неговия закон. ПИП 149.1

Не е далеч времето, когато Бог ще се вдигне, за да защити Своя уронен авторитет. “...Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им” (Исая 26:21). “Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви?” (Малахия 3:2). Преди Бог да слезе, за да провъзгласи закона Си, на израилтяните бе забранено да се доближат до планината, поради тяхната греховност — за да не ги порази изгарящата слава на присъствието Му. Ако такава проява на силата Му отбеляза мястото, избрано за провъзгласяване на Божия закон, колко ужасен ще бъде съдът Му, когато дойде да изпълни святите повеления. Как потъпкалите Неговия авторитет ще издържат славата на великия ден за окончателната отплата? Ужасите, преживени при Синай, трябваше да представят на народа сцените на Съда. Звукът на тръбата призова Израил да се срещне с Бога. Гласът на архангел и Божията тръба ще съберат в присъствието на техния Съдия живи и мъртви от цялата земя. Бащата и Синът, придружени от множество ангели, присъстваха на планината. Във великия ден на Съда Христос ще дойде “в славата на Отца Си със Своите ангели” (Матей 16:27). Тогава ще седне на трона на Своята слава и всичките народи ще се съберат пред Него. ПИП 149.2

Когато Божественото присъствие бе изявено на Синай, славата на Господа бе като пояждащ огън пред очите на целия Израил. Но когато Христос дойде в слава със святите Си ангели, цялата земя ще се изпълни с ужасната светлина на присъствието Му. “Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи. Ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата от горе и земята, за да съди людете Си” (Пс. 50:3,4). Пред Него ще извира и блика огнен поток, който ще разтопи елементите с буйната си топлина, също и земята, и делата по нея ще бъдат изгорени. “...когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус” (2 Сол. 1:7,8). ПИП 149.3

Никога откакто бе сътворен човекът, не бе засвидетелствана такава изява на Божествена сила, както при провъзгласяването на закона от Синай. “Земята се потресе, дори и небесата капнаха при Божието присъствие, самата оная Синайска планина се разтресе при присъствието на Бога, израилевия Бог” (Пс. 68:8). Сред най-ужасни конвулсии на природата Божият глас се чу от облака подобно на тръба. Планината бе разтърсена от подножието до върха и израилевите множества, побледнели и треперещи от ужас, се хвърлиха на земята по лицето си. Този, Чийто глас тогава разтърси земята, е заявил: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето” (Евр. 12:26). Писанието казва: “Господ ще изреве свише и ще издаде гласа Си от святото Си обиталище” (Еремия 25:30), “небето и земята ще се потресат” (Йоил 3:16). В този велик бъдещ ден самото небе ще се отдръпне “като свитък, когато се свива” (Откр. 6:14) и всяка планина и остров ще бъдат разклатени. “Земята ще полита като някой пиян и ще се люлее насам-натам като колиба. Беззаконието й ще натегне върху нея и ще падне, и няма вече да стане” (Исая 24:20). ПИП 149.4

“Затова всичките ръце ще отслабват” и всички лица ще бъдат обърнати “на пламък”, “и сърцето на всеки човек ще се стопи. Те ще се смутят, болка и скърби ще ги обземат... Ще накажа света за злината им и нечестивите за беззаконието им — казва Господ. — Ще направя да престане големеенето на гордите и ще смиря високоумието на страшните” (Исая 13:7,8,11,13; Еремия 30:6). ПИП 149.5

Когато Мойсей излезе от Божественото присъствие на планината, където получи плочите на свидетелството, виновният Израил не можа да понесе светлината, огряваща със слава лицето му. Колко по-малко ще могат престъпниците да гледат Божия Син, когато се яви в славата на Отца Си, обкръжен от всички небесни множества, за да осъди престъпниците на Своя закон и отхвърлилите Неговото изкупление. Тези, които са пренебрегнали Божия закон и са потъпкали с нозе Христовата кръв, “земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните” ще се скрият “в пещерите и между скалите на планините” и ще кажат на планините и скалите: “Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?” (Откр. 6:15-17) “В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли..., за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята” (Исая 2:20,21). ПИП 150.1

Тогава ще се види, че бунтът на Сатана против Бога е довел до собственото му унищожение и до унищожението на всички, предпочели да му станат поданици. Той е твърдял, че голямо добро ще произлезе от престъплението, но ще се види, че “заплатата на греха е смърт” (Римл. 6:23). “Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори — казва Господ на Силите, — та няма да им остави ни корен, ни клонче” (Малахия 4:1). Сатана — коренът на всяко зло — и всички вършители на нечестие, които са неговите клони, ще бъдат погубени напълно. Ще се сложи край на греха и на цялото проклятие и поквара, резултат от него. Псалмистът казва: “Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове. Неприятелите изчезнаха, те са запустели завинаги” (Пс. 9:5,6). ПИП 150.2

Но сред бурята на Божествения съд Божиите чада няма да имат причина за страх. “Господ ще бъде прибежище на людете Си и крепостта на израилтяните” (Йоил 3:16). Денят, който носи ужас и унищожение за престъпниците на Божия закон, ще донесе на послушните “неизказана и преславна радост”. “Съберете ми Моите светии” — казва Господ, — които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия” (1 Петр. 1:8; Пс. 50:5,6). ПИП 150.3

“Тогава изново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи” (Малахия 3:18). “Слушайте Мене, вие, които знаете правда, люде, които имате в сърцето си закона Ми... Ето, взех от ръката ти чашата на омайването... ти няма вече да я пиеш”; “Аз съм, Аз съм, Който ви утешавам” (Исая 51:7,22,12). “Защото ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак моята благост няма да се оттегли от тебе и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, който ти показва милост” (Исая 54:10). ПИП 150.4

Великият изкупителен план води света към пълното му завръщане в Божието благоволение. Всичко изгубено чрез греха се възстановява. Не само човекът, но и земята е изкупена, за да бъде вечен дом на послушните. В продължение на шест хиляди години Сатана се е борил да завладее земята. Сега Божието първоначално намерение за нейното създаване бива изпълнено. “Светиите на Всевишния ще приемат царството и ще владеят царството довека и до вечни векове” (Даниил 7:18). ПИП 150.5

“От изгряването на слънцето до захождането му името Господне е за хваление” (Пс. 113:3). “В оня ден Господ ще бъде един и името Му едно.” “И Господ ще бъде цар върху целия свят” (Захария 14:9). Писанието казва: “Господи, Твоето слово е утвърдено на небето довека” (Пс. 119:89). “Всичките Му заповеди са непоколебими. Утвърдени са до вечни векове...” (Пс. 111:7,8). Святите наредби, които Сатана е мразил и се е опитал да унищожи, ще бъдат почитани из целия безгрешен всемир. “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посеяното в нея, така Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи” (Исая 61:11). ПИП 150.6