Деянията на апостолите

ПРЕДГОВОР

Петата книга от Новия завет е известна от древността като Деянията на апостолите, но това заглавие не може да се открие в текста й. В един от най-ранните ръкописи, Синайския кодекс, не без основание е наречена просто “Деяния”, без да се споменава “на апостолите”. Деянията представляват нещо повече от една кратка история на службата на дванайсетте апостоли, нещо повече и от разказ за основните събития в живота и дейността на четиримата главни герои — Петър, Яков, Йоан и Павел. Дa 3.1

“Деянията на апостолите” е написана от “възлюбения лекар” Лука, един новоповярвал езичник, за цялата църква — и за евреи, и за езичници. Макар че обхваща период от малко повече от три десетилетия, тя е изпълнена с важни поуки за църквата от всяка епоха. В книгата Бог ясно отбелязва, че днешният християнин трябва да изпита присъствието на същия Дух, който дойде на Петдесетница и раздуха евангелската вест като пламък. Делата на Светия Дух, извършени чрез Петър и Павел, Йоан и Яков, а и чрез други, могат да се повторят и от съвременния Христов ученик. Дa 3.2

Неочакваният край на книгата не е случаен. Той просто подсказва, че вълнуващият разказ не е завършен и че Божиите дела ще продължат през християнската епоха чрез Духа като всяко следващо поколение ще прибавя своята, изпълнена с красота и сила, глава към предходната. Деянията, за които разказва тази забележителна книга, са в истинския смисъл дела на Духа, защото в апостолските времена Светият Дух се проявява като съветник и помощник на християнските водачи. На Петдесетница молещите се ученици се изпълват с Духа, за да проповядват евангелието със сила. Седемте мъже, избрани за дякони, са били “изпълнени Духа и с мъдрост” (Деян. 6:3). Светият Дух довежда до ръкополагането на Савел (Деян. 9:17), до приемането на езичници в църквата (Деян. 10:44-47), до отделянето на Варнава и Павел за мисионска работа (Деян. 13:2-4), до съвета в Ерусалим (Деян.15:28). Той ръководи и Павел в мисионерските му пътувания (Деян. 16:6,7). Дa 3.3

Във времето, когато римски или еврейски преследвачи са слагали ръце на църквата, Духът е подкрепял вярващите и ги е пазел от погрешни стъпки. Дa 3.4

“Деянията на апостолите” е една от последните книги, написани от Е.Вайт. Публикувана няколко години преди смъртта й тя е един от най-блестящите трудове, излезли от плодовитото й перо. В него читателят ще намери светлина за християнското свидетелстване. Вестта на книгата звучи актуално, а нейната приложимост се изразява в усилието на авторката да покаже, че двадесетият век ще види даването на духовна сила, надминаваща тази на Петдесетницата. Делото на евангелието ще приключи с не по-слаба от тогавашната изява на силата на Светия Дух. Дa 3.5

Читателят да стане съучастник в славните сцени от историята на ранната църква и същевременно да бъде предпазен от подлите фалшификации на врага на душите — това е искреното желание на издателите. Дa 3.6