Възпитание

29/43

РЪЧЕН ТРУД

“…Да работите с ръце си…”

Работата е благословение
При сътворението трудът бе определен да бъде благословение. Работата означаваше развитие, сила, щастие. Промененото чрез проклятието на греха състояние на земята доведе до промяна и в условията на труд. Но макар днес той да е придружен с грижи, умора и болка, все пак е източник на щастие и развитие. А служи още и като защитно средство против изкушенията. Неговата дисциплина обуздава себеугодничеството и подтиква към прилежност, чистота и твърдост. Така той става част от великия план на Бога за нашето възстановяване от падението.
ВЪ 112.1

Достойнството на труда
Младежите трябва да бъдат доведени до разбирането на истинското достойнство на труда. Покажете им, че Бог работи неспирно. Всички неща в природата вършат своята определена работа. Активността преобладава в цялото творение, за да изпълним задачата си и ние трябва също да бъдем дейни.
ВЪ 112.2

Съработници на Бога
В работата си трябва да бъдем съработници на Бога. Той ни дава земята с нейните съкровища, но ние трябва да ги приспособим за наша употреба и удобство. Той прави дърветата да растат, но ние приготвяме дървения материал и строим къщата. Той е скрил в земята златото и среброто, желязото и въглищата, но ние можем да ги добием от там само с труд.
ВЪ 112.3

Покажете също, че докато Бог е създал всичко и продължава да го управлява, и нас е надарил с власт, която не се различава твърде много от Неговата. Той ни е дал до известна степен власт над природните сили. Както Бог извика от хаоса земята с нейната красота, така и ние можем да създаваме ред и красота от бъркотията. И въпреки че всички неща сега са опетнени от злото, когато погледнем някое наше завършено изделие, ние все пак изпитваме радост, подобна на онази, която Творецът изпита към Своето завършено дело, изричайки над него думите “твърде добро”. ВЪ 112.4

Като правило най-ползотворното упражнение за младите е в полезния труд. Малкото дете чрез играта се и развлича, и развива. Неговите игри трябва да бъдат такива, че да спомагат не само за физическото, но и за умственото и духовното развитие. За придобиване на сила и разум най-доброто развлечение може да се намери при нещо полезно, изискващо сериозно усилие. Онова, което приучва ръцете към полезност и учи младите да носят своя дял от товарите на живота, е най-ефикасното средство за засилване на растежа на ума и характера. ВЪ 112.5

Важна дисциплина
Младежите трябва да бъдат поучени, че животът означава труд, отговорности и грижи. Те се нуждаят от едно практическо обучение, за да станат мъже и жени, способни да се справят с трудности и критични обстоятелства. Трябва да бъдат научени, че дисциплината на систематичния и добре организиран труд е необходима не само като защитно средство против несгодите и промените в живота, но и като помощно средство за всестранно развитие.
ВЪ 112.6

Леността унижава
Въпреки всичко, което е казано и написано относно достойнството на труда, все пак преобладава чувството, че той е унизителен. Младежите се стремят да станат учители, чиновници, търговци, лекари, адвокати или да заемат някоя друга длъжност, която не изисква физическо усилие. Младите жени избягват домакинската работа и се стремят да получат образование в някоя друга област. Те трябва да научат, че честният труд не е унижение за никой мъж или жена. Унизителни са леността и егоистичната зависимост. Леността подхранва себеугодничеството и резултатът е празен, безполезен живот — благоприятна почва за развиване на всякакви злини. “Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне и сетнината й ще се изгори” (Евр. 6:7,8).
ВЪ 113.1

Познания върху общите задължения
Много учебни предмети, отнемащи времето на ученика, не са необходими за полезен и щастлив живот. Но е много важно всеки младеж да бъде запознат основно с ежедневните задължения. Ако нуждата налага, една млада жена може да мине без познания по френски и алгебра или дори пиано. Нужно е обаче непременно да се научи да прави добър хляб, да може да шие удобни дрехи и да изпълнява добре многото домакински задължения.
ВЪ 113.2

За здравето и щастието на цялото семейство нищо не е по-важно от изкуството и познанията на готвачката. Чрез лошо приготвена и нездрава храна тя може да попречи и дори да унищожи както полезността на възрастните, така и развитието на децата. Или, чрез приспособената към нуждите на тялото и в същото време вкусна и питателна храна, тя може да постигне такива добри резултати, каквито иначе не биха се постигнали. Така че в много отношения щастието в живота зависи от вярното изпълнение на всекидневните задължения. ВЪ 113.3

Тъй като и мъже, и жени участват в изграждането на дома, то момчетата и момичетата трябва да бъдат запознати с домакинските задължения. Да се оправи легло и да се подреди стая, да се измият чиниите, да се приготви ядене, да се изпере, закърпи собственото облекло — това е обучение, което не отнема от мъжествеността на момчетата. Напротив, прави ги по-щастливи и по-полезни. А ако момичетата на свой ред биха се научили да впрягат и карат кон и да си служат с трион и чук, както и с гребло и мотика, биха били по-добре подготвени да се справят с житейските трудности. ВЪ 113.4

Почит за труженика
Нека децата и младежите научат от Библията как Бог е почитал всекидневния труд. Нека четат за “пророческите ученици” (4 Царе 6:1-7), ученици в училище, които сами си изградиха сграда за живеене. Заради тях бе извършено едно чудо — да получат отново падналото във водата взето назаем желязо. Нека четат за дърводелеца Исус и за Павел, майстора на палатки, който свързваше труда на занаятчията с най-възвишената служба — човешката с Божествената. Нека четат за момчето, чиито пет хлебчета бяха използвани от Спасителя за да нахрани чрез удивително чудо голямото множество; за шивачката Тавита (Сърна), възвърната от смъртта, за да продължава да шие дрехи за бедните; за мъдрата жена, описана в “Притчи”, която “търси вълна и лен и работи с ръцете си това, що й е угодно”; която “дава храна на дома си и определената работа на слугините си”; която “сади лозе... и уякчава мишците си”; която “отваря ръката си на сиромасите”; “добре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде”.
ВЪ 113.5

За такава жена Бог казва: “...ще бъде похвалена. Дайте й от плода на ръцете й и делата й нека я хвалят в портите” (Пр. 31:13,15,16,17,20,27,30,31). ВЪ 114.1

Първото практическо училище
Първото практическо училище за всяко дете трябва да бъде домът. И доколкото е възможно, всяко училище трябва да предвижда в учебната си програма и ръчен труд. Физическата работа ще замести до голяма степен физкултурния салон, а освен това ще носи като допълнителна полза и много ценна дисциплина.
ВЪ 114.2

Училища за ръчно обучение
Обучението в ръчен труд заслужава много по-голямо внимание, отколкото му се е отдавало досега. Трябва да се основават училища, които в добавка към висшата умствена и морална култура да осигуряват най-добрите възможности за физическо развитие и ръчна работа. Трябва да се преподава земеделие, занаятчийство — по възможност да се застъпят колкото се може повече от най-полезните занаяти — а също и домакинство, здравословно готварство, шев, шиене на хигиенични дрехи, лечение на болни и други от този вид. Трябва да се осигурят градини, работилници и стаи за лечение, а работата в тях да се ръководи от учители специалисти.
ВЪ 114.3

Научаване на занаят
Работата трябва да има определена цел и да се извършва добре. Всеки човек има нужда от познания върху различните занаяти, но е необходимо да се усъвършенства поне в един. При напускане на училището всеки младеж трябва да е научил някой занаят, или работа, чрез която може, в случай на нужда, да изкарва прехраната си.
ВЪ 114.4

Разноски
Срещу ръчното обучение в училищата обикновено се възразява заради големите разходи. Но целта, която ще се постигне си заслужава разноските. Никоя друга възложена ни задача не е така важна, както обучението на младите и всички средства, употребени за правилното постигане на тази цел, са похарчени на място.
ВЪ 114.5

Дори и от гледна точна на финансите разходите, които се правят за обучаване на учениците в занаят, ще се окажат най-истинската икономия. Много от нашите момчета биха били предпазени по този начин от улиците, кръчмите и наркотиците; разноските за градини, работилници и бани биха се покрили от спестяванията за болници и поправителни домове за малолетни престъпници. А и самите младежи, обучени в навици на прилежност и на умения за добра, полезна и продуктивна работа — кой може да оцени тяхната стойност за обществото и народа? ВЪ 114.6

Земеделие
Като отдих от ученето, заниманията на открито, в които се упражнява цялото тяло, са много полезни. Няма по-ценен физически труд от земеделието. Големи усилия трябва да се полагат, за да се създаде и поощри интересът към земеделската работа. Нека учителят обръща внимание върху библейската истина за земеделието: че Божият план за човека бе да обработва земята; че на първия човек, владетеля на целия свят, бе дадена да обработва градина; че мнозина от най-великите мъже на света, истинските благородници на света, са били земеделци. Покажете им възможностите от един такъв живот. Мъдрецът казва: “...ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите” (Екл. 5:9). За обработващия земята Библията заявява: “...учи го Бог му на разсъдък и го поучава”. И още: “Който пази смоковницата, ще яде плода й” (Исая 28:26; Пр. 27:18). Който изкарва прехраната си чрез земеделие, избягва много изкушения и се радва на безброй привилегии и благословения, от които са лишени работещите в големите градове. А и в тези дни на грамадни тръстове и конкуренция в бизнеса малцина могат да се наслаждават на такава истинска независимост и да очакват с такава сигурност възнаграждение за труда си, както земеделецът.
ВЪ 114.7

Учението да бъде практично
При преподаване на земеделие, на учениците да не се дава само теорията, но и практиката. Докато изучават научните познания за природата и обработването на почвата, стойността на различните жетви и най-добрите методи на производство, добре е и да прилагат познанията си на практика. Нека учителите да участват в работата на учениците и да им показват какви резултати могат да се постигнат чрез умение и интелигентни усилия. Така може да се пробуди истински интерес и една работа да се извърши по възможно най-добрия начин. Такава работа, заедно с ободрителното действие на упражнението, слънчевата светлина и чистия въздух ще породи любов към земеделския труд, който много младежи ще изберат за свое занятие. По този начин можеха да заработят влияния, които биха отклонили вълната от миграция, устремила се сега толкова силно към големите градове.
ВЪ 115.1

За безработните
По този начин и нашите училища биха били в състояние да окажат ефективна помощ в полза на безработните маси. Хиляди безпомощни и гладуващи същества, които всекидневно увеличават броя на престъпниците, биха се самоиздържали в един щастлив, здравословен и независим живот, ако биха били упътени към прилежна работа в обработването на почвата.
ВЪ 115.2

И хората с професии също се нуждаят от благословенията на физическия труд. Човек може да притежава блестящ ум, да схваща бързо нови идеи, познанията и уменията му да му осигурят достъп до избраното от него призвание и все пак той да не е годен да изпълнява добре своите задължения. Образование, почерпено предимно от книгите, води към повърхностно мислене. Практическата работа способства за точно наблюдение и самостоятелно мислене. Изпълнява ли се правилно, тя развива онази практична мъдрост, която наричаме здрав разум. Развива способността да се съставят и изпълняват планове, засилва куража и издръжливостта и приучва на такт и умение. ВЪ 115.3

Полза за лекаря
Лекарят, положил основата на своите професионални познания, с дейна служба в болничната стая, ще бъде прозорлив, ще е придобил всестранни познания и способност да извършва необходимата работа в критични ситуации — важни качества, които могат да се развият напълно само чрез практическо обучение.
ВЪ 115.4

За проповедника, мисионера, учителя
Проповедникът, мисионерът, учителят ще влияят много повече на хората, когато покажат знанието и умението, изисквани при изпълнение на обикновените длъжности във всекидневния живот. Обикновено успехът, а може би и самият живот на мисионера зависи от неговите познания върху практическите неща. Способността да се приготвя храна, да се оказва помощ при нещастни и критични случаи, да се лекуват болести, да се строи жилище, или църква ако е нужно — често пъти те са нещата, които определят разликата между успеха и неуспеха в неговата работа.
ВЪ 116.1

Самоиздържащи се ученици
При придобиване на образованието си много ученици биха постигнали твърде ценно обучение, ако сами биха се издържали. Вместо да правят дългове или да бъдат зависими от себеотрицанието на своите родители, добре е младите мъже и жени да разчитат на себе си. Така те ще се научат да ценят парите, времето, силата и случаите и ще бъдат много по-малко изложени на изкушението да бездействат и да прахосват без сметка. Когато уроците по икономия, трудолюбие, себеотрицание, практически бизнес, мениджмънт и издръжливост, бъдат овладени, те ще се окажат важна част от тяхната екипировка за битката на живота. А научените уроци за себеиздържане няма да обременяват учебните заведения с дълг, с какъвто са се борили толкова училища, и който е увреждал толкова много тяхната ползотворност.
ВЪ 116.2

На младежите да се внуши разбирането, че възпитанието не цели да ги научи как да избягват неприятните задачи и тежестите на живота, а да облекчи работата им и ги научи на по-добри методи и по-висши стремежи. Учете ги, че истинският идеал на живота не е да си осигурят най-големи печалби, а да прославят своя Творец, участват в световното дело и помагат на по-слабите или по-незнаещите. ВЪ 116.3

Точно и съвестно изпълнение
Една от главните причини да се гледа на физическия труд като на нещо долно е небрежният и необмислен начин на изпълнението му — извършва се по необходимост, а не по свободен избор. Работникът не влага сърце в труда си, нито запазва себеуважението си, нито пък спечелва уважението на другите. Обучението в ръчен труд би трябвало да поправи тази заблуда. То трябва да развие навика на акуратност и цялостно изпълнение на работата. Учениците трябва да бъдат научени на такт и систематичност; да бъдат научени да пестят времето и да използват силите си най-добре, като премислят всяко свое движение. Те трябва не само да усвоят най-добрите методи за работа, но и да им бъде вдъхната амбицията към постоянно усъвършенстване. Нека целта им бъде: работата да се извършва толкова добре, колкото могат човешкият ум и ръце да вършат това.
ВЪ 116.4

Господари на труда
Такова обучение ще направи младежите господари, а не роби на труда. То ще облекчи участта на работника, зает с тежък физически труд и ще облагороди и най-скромното занимание. Който разбира работата като мъчение и се залавя за нея с невежо самодоволство, без никакви усилия да я усъвършенства, ще я чувства наистина като бреме. Но онези, които съзират наука и в най-скромния занаят, ще намерят в него благородство и красота и ще изпитват удоволствие да го прилагат вярно и успешно. Тогава каквото и да бъде призванието в живота на един така обучен младеж, той ще бъде способен да направи от призванието си, стига то да е честно, нещо полезно и почетно.
ВЪ 116.5