Възпитание

УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩИЯ СВЯТ

“Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.”

Неговото местонахождение
Небето е училище; неговата област на изучаване — вселената; неговият учител — Безпределният. Клон от това училище бе основан в рая; и щом се изпълни изкупителният план, образованието в Едемското училище ще започне пак. ВЪ 156.1

“Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят” (1 Кор. 2:9). Само чрез Неговото слово човек може да придобие познание за тези неща. Но дори и тези усилия ще ни дадат само едно частично откровение. ВЪ 156.2

Ето как пророкът от Патмос описва местоположението на бъдещото училище: ВЪ 156.3

“Нова земя”
“И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха... Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си” (Откр. 21:1,2). “И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, да го осветяват, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнето” (Откр. 21:23). ВЪ 156.4

Между основаното в началото в Едем училище и училището на бъдещето лежи цялото времетраене на земната история — историята на човешките престъпления и страдания, на Божествената жертва и на победата над смъртта и греха. ВЪ 156.5

Условия
Не всички условия на първото едемско училище ще се намират и в училището на бъдещето. Там няма да има дърво за познаване на доброто и злото, предлагащо възможности за изкушение. Няма да има никакъв изкусител, нито възможност за съгрешаване. Всеки характер ще е издържал изпита на злото, и няма да бъде чувствителен към неговата сила. ВЪ 156.6

“На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай” (Откр. 2:7). Поставянето дървото на живота в Едем бе условно и накрая бе оттеглено. Но дарбите на бъдещия живот са абсолютни и вечни. ВЪ 156.7

Пророкът вижда “река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето... И от двете страни на реката имаше дърво на живот...” “...и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откр. 22:1,2; 21:4). ВЪ 156.8

“...Всички ще бъдат праведни”
“Твоите люде всички ще бъдат праведни;
Земята ще им бъде вечно наследство;
Те са клонче, което Аз съм посадил,
дело на Моите ръце, за да се прославям” (Исая 60:21). ВЪ 156.9

Учители
Възвърнат отново в присъствието на Бога, човекът пак ще бъде поучаван от Бога, както и в началото: “...Людете Ми ще познаят Моето име; затова ще познаят в оня ден, че Аз съм, Който говоря: ето, Аз” (Исая 52:6). ВЪ 157.1

“Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3). ВЪ 157.2

“При живи източници”
“Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм... Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече; нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17). ВЪ 157.3

“Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат” (1 Кор. 13:12). ВЪ 157.4

“Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). ВЪ 157.5

Природата
Там, когато бъде премахната завесата, пречеща ни да виждаме ясно, и очите ни съгледат онзи красив свят, в който сега само надзъртаме през микроскопа; когато погледнем славата на небесата, изследвана сега отдалеч с помощта на телескопа; когато бъде премахната разрухата на греха и цялата земя се яви “в красотата на Господа, нашия Бог”, какво широко поле за изучаване ще се открие пред нас! Там ученият ще може да чете доклада за сътворението и не ще забелязва нищо, напомнящо за закона на злото. Ще може да слуша музиката на природните гласове, без да долавя нито звук на плач, нито нотка на скръб. Във всички сътворени неща ще открива само един почерк — цялата вселена разгласяваща Божието име — и никаква следа от злото не ще се намира нито на земята, нито в морето, нито в небето. ВЪ 157.6

Там ще се живее райски, живот в градини и поля. “Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там... Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво и избраните Ми задълго ще се наслаждават в делото на ръцете си” (Исая 65:21,22). ВЪ 157.7

Възвръщане владичеството
Там не ще има нищо, което да поврежда, нито да погубва в цялата Ми света планина, казва Господ” (Исая 65:25). Там на човека ще се възвърне първоначалното му владичество и по-нисшите творения ще признават неговата власт; свирепите ще станат кротки и страхливите — доверчиви. ВЪ 157.8

Историята
На учащия се там ще се открие една всеобхватна и неизразимо богата история. Божието слово тук на земята му дава възможност да се запознае с обширното поле на историята и да добие някои сведения за принципите, управляващи хода на човешките събития; но кръгозорът му е ограничен и помрачен и знанията му са непълни. Едва застанал в светлината на вечността, той ще стане способен да вижда всичко ясно. ВЪ 157.9

Великата борба
Тогава пред него ще се разкрие ходът на великата борба, която води началото си преди да започнат вековете и ще свърши само когато времето спре. Историята за произхода на греха; на съдбоносната лъжа с нейното криволичещо действие; за истината, която, неотстъпвайки от пътя си, е посрещала и побеждавала заблудата — всичко това ще се изясни. Завесата, спусната между видимия и невидимия свят, ще бъде отдръпната, и ще се разкрият чудни неща. ВЪ 158.1

Едва когато видим Божиите провидения в светлината на вечността, ще разберем какво дължим на грижите и намесата на Неговите ангели. Небесните същества взимат дейно участие в делата на хората. Често те са се явявали в блестящо като светкавица облекло; друг път в човешки образ, облечени в пътнишко облекло. Гостували са в човешки домове; действали са като водачи на замръкнали и закъснели пътници. Осуетявали са лошите намерения на погубителя и са отклонявали удара на противника. ВЪ 158.2

Службата на ангелите
Управниците на този свят не знаят, че често в техните съвети са говорили ангели. Човешки очи са спирали погледа си на тях; човешки уши са слушали апелите им. В законодателните и в съдебните зали често пъти ангели са говорили в защита на някой преследван и измъчван. Те са осуетявали намерения и са задържали злини, които биха докарали зло и страдания на Божиите чада. Всичко това ще стане ясно на учениците в небесното училище. ВЪ 158.3

Всеки изкупен ще узнае службата на ангелите в неговия личен живот. Ангелът — негов пазител от началото на живота му; ангелът, бдял над стъпките му и закрилял го във време на беда; ангелът, придружил го до долината на смъртната сянка и отбелязал мястото на неговия гроб, който пръв ще го поздрави в утрото на възкресението — каква радост ще бъде да разговаря с него и да научи от него историята на Божията намеса в индивидуалния живот, на участието, което Небето е взимало във всяко дело за човечеството! ВЪ 158.4

Объркаността — изяснена
Тогава ще се изясни всичко объркано в житейските преживявания. Онова, което ни е изглеждало само объркване и разочарование, разбити намерения и осуетени планове, ще ни се открие като велика, управляваща, победоносна цел, Божествена хармония. ВЪ 158.5

Плодът на посятото в този живот
Там ще видят плода на своя труд всички с несебелюбив дух. Резултатът на всеки добър принцип и благородно дело също ще се види там. Донякъде това може да видим и още тук на този свят. Но колко малко са сега случаите, когато резултатите и от най-благородното дело стават известни на извършителя! Колко много хора се трудят несебелюбиво и неуморно за такива, които преминават отвъд техния досег и знание! Колко родители и учители заспиват за последен път с мисълта, че трудът им е бил напразно; те не знаят, че верността им е разпечатала извори на благословение, които не престават да бликат; само чрез вяра виждат те възпитаните от тях деца да служат за благословение и въодушевение на своите ближни и влиянието да се повтаря стократно. ВЪ 158.6

Плодът от сеитбата на цял един живот
Много работници изпращат на света вести на подкрепа, надежда и кураж, думи, които вливат благословение в сърцата във всяка страна; за резултатите обаче на своя труд те, трудилите се в самота и неизвестност, знаят много малко. Така са се предавали дарби, така са се носели бремена, така се е работило. Хора сеят семето, а жетвата, която то дава над техните гробове, била пожъната и използвана от други. Садят дървета, за да могат други да ядат плода им. На тази земя те са доволни да знаят поне, че чрез труда си са влияли за добро. Действието и въздействието от всичко това ще бъде видяно в бъдещия свят. ВЪ 159.1

Небесният доклад
На небето се води доклад за даден на хората Божи дар, за да ги води към несебелюбива служба. Проследяването му във всички широкоразклоняващи се направления, срещата с онези, които са се облагородили и издигнали чрез нашите усилия, откриването в тяхната история на действието на добрите принципи — ето това ще бъде един от предметите за изучаване в небесното училище; това ще бъде и една от неговите награди. ВЪ 159.2

Социален живот
Там ще познаваме, както самите ние сме познати. Там ще намери най-вярно и най-сладко приложение любовта и съчувствието, които Бог е насадил в човешкото сърце. Чистото общуване със светите същества, хармоничният живот в обществото на блажените ангели и на верните от всички векове, свещената връзка, свързваща “цялото семейство на небето и земята” — това са все от опитностите на бъдещия живот. ВЪ 159.3

Музика и пеене
Там ще има музика и пеене, такава музика и такива песни, каквито никое човешко ухо не е слушало, нито на ума на човека е идвало, освен във видения от Бога. ВЪ 159.4

“Както певците, тъй свирачите” ще бъдат там (Пс. 87:7). “Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, за величието Господне...” (Исая 24:14). ВЪ 159.5

“Защото Господ ще утеши Сиона, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустялостта му като Господнята градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление” (Исая 51:3). ВЪ 159.6

Там всяка сила ще се увеличава, всяка способност ще се развива. Там ще се осъществят най-великите идеали и най-висшите амбиции. И все пак постоянно ще се явяват нови височини за изкачване, нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране и нови предмети, с които да се занимават силите на тялото, ума и душата. ВЪ 159.7

Съкровищата на вселената
Всички съкровища на вселената ще бъдат разкрити, за да бъдат изучавани от Божиите чада. С неизказано възхищение ние ще навлизаме в радостта и мъдростта на непадналите същества. Ще споделяме с тях съкровищата, натрупвани от векове на векове, прекарвани в съзерцание на делата Божии. А когато годините на вечността минават и минават, ние ще се натъкваме на все по-славни откровения. Дарбите, с които Бог ще ни дарява постоянно, ще бъдат “несравнено повече, отколкото искаме или мислим” (Ефес. 3:20). ВЪ 159.8

Служба
“...И Неговите слуги ще Му служат” (Откр. 22:3). Земният живот е начало на небесния живот; възпитанието на земята е запознаване с принципите на небето; службата на тази земя е обучение за службата в небето. Това, което сме по характер и служба, е сигурно указание за това, което ще бъдем в нашия бъдещ живот. ВЪ 160.1

“...Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи...” (Матей 20:28). Христовата служба на земята е Негова служба и на небето и нашата награда, задето сме работили с Него тук в този свят, ще бъде по-голямата сила и по-голямата привилегия да работим заедно с Него в бъдещия свят. ВЪ 160.2

“...Вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог” (Исая 43:12). Такива ще бъдем и във вечността. ВЪ 160.3

Свидетелстване
Защо се позволи великата борба да продължава през вековете? Защо стана така, че съществуването на Сатана не бе прекратено още в зората на неговия бунт? За да се убеди вселената в справедливото действие на Бога срещу злото; за да получи грехът вечна присъда. В изкупителния план има неизчерпаеми за вечността висини и дълбини, чудеса, в които ангелите желаят да надникнат. От всички създадени същества само изкупените познават от опит действителната борба с греха; те са работили заедно с Христос и са участвали в Неговите страдания, така, както даже ангелите не са могли да участват; няма ли какво да свидетелстват за науката на изкуплението — нищо ли няма, което да е от полза за непадналите същества? ВЪ 160.4

“Славата на тази тайна”
Даже и сега “многоразличната премъдрост на Бога” става позната “на небесните началства и власти” чрез църквата. А Бог ни “съвъзкреси, тури ни да седим с Него на небесни места..., за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса” (Ефес. 3:10; 2:6,7). ВЪ 160.5

“А в храма Му всеки възгласява: Слава!” (Пс. 29:9) и песента, която изкупените ще пеят — песента на техния духовен опит — ще възвестява също Неговата слава: “Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете. Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да Го прослави? Защото само Ти си свят”. ВЪ 160.6

В нашия земен, ограничен от греха живот най-голямата радост и най-висшето възпитание се крият в служенето. И в бъдещото ни състояние, неспъвано от ограниченията на грешното човешко естество, нашата най-голяма радост и най-висше възпитание ще се намират в служенето — свидетелстването, и като свидетелстваме, ще получаваме нови познания по отношение на “богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата”. ВЪ 160.7

“Ще се задоволи”
“...Още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е”. ВЪ 160.8

Тогава, в резултатите на Своето дело, Христос ще види Своята награда. В онова голямо множество, което никой не може да изброи, представено “непорочно в присъствието на Неговата слава”, Този, чиято кръв ни изкупи, и Чийто живот ни бе за поука, “ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити”. ВЪ 160.9

*****