Възпитание

ПОВЕДЕНИЕ

“Любовта не се превъзнася...”

Учтивост
Учтивостта се цени твърде малко. Много хора, добри по сърце, нямат добри маниери. Мнозина, радващи се на уважение чрез своята искреност и праведност, проявяват липса на учтивост, което разваля тяхното собствено щастие и ощетява служенето им на другите. Много от най-сладките и най-полезни опитности на живота се жертват от неучтивите просто поради това, че не мислят. ВЪ 125.5

Веселостта и учтивостта трябва особено да се култивират от родители и учители. Всички могат да притежават приветливо лице, кротък глас и учтиви маниери. Това са елементи на сила. Децата биват привличани от веселото и любезно поведение. Ако вие проявявате към тях доброта и учтивост, и те ще проявяват същия дух към вас и помежду си. ВЪ 125.6

Правила на етикецията
Истинската учтивост не се учи чрез простото изпълняване на правилата на етикецията. Благоприличието в поведението трябва да бъде спазвано по всяко време. Винаги когато не се прави компромис с принципа, зачитането на другите ще доведе до съобразяване с възприетите обичаи; но истинската учтивост не изисква жертване на принципа заради обичая. За нея не съществуват касти. Тя учи на самоуважение, на уважение към човешкото достойнство, на зачитане на всеки член от голямото човешко братство. ВЪ 126.1

Надценяване; повърхностна учтивост
Съществува опасност да се отдава твърде голяма стойност на маниерите и външните обноски, както и да се посвещава много време за поучаване в тази насока. Тежкият, усилен труд на живота, изискван от всеки младеж, грубата и често непривлекателна работа, налагана от обикновените длъжности на живота и още повече усилията да се облекчи тежкият товар на незнанието и нещастието в света — всичко това остава малко място за условностите в обществото. ВЪ 126.2

Много хора, отдаващи голямо значение на етикецията, отделят малко внимание на всяко нещо, колкото и превъзходно да е то, ако не съответства на техния изкуствено създаден образец. Това е фалшиво възпитание. То подхранва гордост, критика и тесногръдна изключителност. ВЪ 126.3

Внимание към другите
Същността на истинската учтивост е съобразителността към другите. Най-същественото и добро възпитание е онова, което увеличава съчувствието и насърчава всеобщата доброта. Тъй нареченото възпитание, което не кара младежа да се отнася учтиво с родителите си, да цени техните превъзходства, да понася недостатъците и да помага на нуждите им; което не го прави съобразителен и нежен, великодушен и полезен към млади, стари и нещастни, както и учтив към всички, е погрешно възпитание. ВЪ 126.4

Истинско благородство на мисли и маниери се учи по-добре в училището на Божествения Учител, отколкото чрез съблюдаване на определени правила. Обладае ли сърцето Неговата любов, придава на характера онази красота, която го преобразява според Неговия. Такова възпитание придава едно изхождащо от небето достойнство, чувство на благоприличие, благ темперамент и любезно държание, които не могат да се сравнят с изкуствената изтънченост на модерното общество. ВЪ 126.5

Библията съветва на вежливост и дава много примери на несебелюбив дух, смирена доброта, привлекателен темперамент, които характеризират истинската учтивост. Те са само отражение на Христовия характер. Всяка истинска нежност и любезност в света, даже и между хората, които не признават Божието име, произлизат от Него и Той желае тези характерни черти да се отразяват напълно от Христовите чада. Целта Му е човеците да виждат в нас Неговата красота. ВЪ 126.6

Най-ценното описание върху етикецията
Най-ценното написано някога съчинение върху поведението е скъпото поучение, което Спасителят дава чрез апостол Павел — думи, достойни да бъдат записани в паметта на всяко човешко същество, независимо дали е младо или старо: ВЪ 126.7

“Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго” (Йоан 13:34). ВЪ 126.8

“Любовта дълго търпи и е милостива;
любовта не завижда;
любовта не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразнява,
не държи сметка за зло;
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината;
всичко премълчава,
на всичко хваща вяра,
на всичко се надява,
всичко търпи.
Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8). ВЪ 127.1

Почтителност
Друга ценна добродетел, която трябва да се развива е почтителността. Истинската почтителност към Бога произлиза от чувството за Неговото безкрайно величие и от съзнанието за Неговото присъствие. Това чувство към Невидимия трябва да направи дълбоко впечатление в сърцето на всяко дете. Детето трябва да бъде научено да почита свято часа и мястото на молитва и богослужение, защото Бог присъства там. Когато обноските и държането му изявяват преклонение, чувство, което го вдъхва ще се засили. ВЪ 127.2

Божието присъствие
За млади и за стари добре би било да изучават, да обмислят и да повтарят често думите от Святото писание, които показват как трябва да се зачита мястото, където се открива по-особено Божието присъствие. ВЪ 127.3

“Изуй обущата от нозете си, заповяда Бог на Мойсей при горящата къпина, защото мястото, на което стоиш, е свято” (Изх. 3:5). ВЪ 127.4

След като видя във видение ангелите, Яков се провикна: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел... Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна” (Бит. 28:16,17). ВЪ 127.5

“Но Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него цяла земльо” (Авакум 2:20). ВЪ 127.6

“Защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове... Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател”.
“Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление; славословете Го и благославяйте името Му” (Пс. 95:3-6; 100:3,4).

За Неговото име
Божието име също трябва да бъде почитано. То не трябва никога да се изговаря лекомислено или безсмислено. Дори и в молитвата трябва да се избягва честото му повтаряне. “Свето е, преподобно е Неговото име” (Пс. 111:9). Когато ангелите го произнасят, закриват лицата Си. А с какво почитание трябва да го изговаряме ние, които сме паднали и грешни! ВЪ 127.7

Почитание към Божието слово
Трябва да почитаме и Божието слово. Трябва да уважаваме Библията като книга, да не я използваме за обикновени цели, нито да се отнасяме небрежно към нея. Никога не трябва да цитираме стих от нея на шега или да го изопачаваме, за да се образува някой духовит израз. “Всяко слово Божие е опитано” “като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти” (Пр. 30:5; Пс. 12:6). ВЪ 128.1

Преди всичко децата трябва да бъдат поучени, че уважението се изявява чрез послушанието. Бог не е заповядал ненужни неща и няма друг начин, по който можем да изразим почтителност към Него, както когато сме послушни на това, което е заповядал. ВЪ 128.2

Почитание към стоящите по-високо от нас
Уважение трябва да бъде оказвано на представителите на Бога — проповедници, учители и родители, на които е възложено да говорят и да действат вместо Него. Бог бива почитан чрез вниманието, което им отдаваме. ВЪ 128.3

А особено Бог е заповядал да проявяваме нежно почитание към възрастните. Той казва: “Белите коси са венец на славата, когато се намират по пътя на правдата” (Пр. 16:31). Възрастта говори за извоювани борби и спечелени победи, за понесени бремена и отблъснати изкушения. Говори за уморени нозе, които скоро ще си починат, за места, които скоро ще се опразнят. Помагайки на децата да мислят за това и те ще правят гладък пътя на възрастните чрез учтивост и внимание. В своя млад живот ще внесат благодат и красота, ако съблюдават заповедта: “Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ...” (Лев. 19:32). ВЪ 128.4

Божии тълкуватели
Бащи, майки и учители трябва да ценят по-високо отговорността и честта, която Бог им е възложил, като ги е направил Свои представители пред детето. Поведението им в всекидневния живот ще му открие, за добро или за зло значението на Божиите думи: “Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят”. “Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша” (Пс. 103:13; Исая 66:13). ВЪ 128.5

Блажено е детето, у което тези думи пораждат любов, благодарност и доверие; детето, на което нежността, правдата и дълготърпението на бащата, майката и учителя откриват любовта, правдата и дълготърпението на Бога; детето, което чрез доверието, покорността и почитанието към земните си покровители се научава да се уповава, да се покорява и да почита своя Бог. ВЪ 128.6

Който надари детето си или ученика с такъв дар, надарява го със съкровище много по-ценно от богатството на всички векове — съкровище, трайно като вечността. ВЪ 128.7