Възпитание

ВЪЗПИТАНИЕ И ХАРАКТЕР

“А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти.”

Характерът — най-висшата цел
Истинското възпитание не пренебрегва стойността на научното познание или литературните постижения, но цени силата повече от информацията; добротата повече от силата; характера повече от умствените постижения. Светът не се нуждае толкова от хора с голям интелект, колкото от хора с благороден характер. Нуждае се от хора, чиито способности се управляват от твърди принципи. ВЪ 117.1

“Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост”. “Езикът на мъдрите изказа знание...” (Пр. 4:7; 15:2). Истинското възпитание дава тази мъдрост. То ни учи как да използваме най-добре не само една, но всички наши сили и способности. По този начин то покрива целия кръг от задължения — към нас самите, към света и към Бога. ВЪ 117.2

Разбиране за младите
Изграждането на характера е най-важното дело, поверено някога на хората, и неговото основно изучаване никога не е било толкова важно, както сега. Никое друго поколение не е било призвано да бъде свидетел на такива важни събития; никога преди млади момчета и момичета не са се сблъсквали с такива големи опасности, каквито срещат днес. ВЪ 117.3

Опасности в училищата
Каква е насоката на възпитанието във време като днешното? На коя подбуда се позоваваме най-често? На себеизтъкването. Значителна част от възпитанието днес се отдава само за извращаване на този процес. Пред истинското възпитание себелюбивата амбиция, стремежа за власт, незачитането на правата и нуждите на човечеството, които са проклятие за нашия свят, намират своето противовлияние. Божият план за живота предвижда място за всяко човешко същество. Всеки трябва да развива своите способности до най-висша степен; и верността в това отношение, безразлично дали дарбите са много или малко, дава на човека право за почит. ВЪ 117.4

Съперничество
В Божия план няма място за себелюбиво съперничество. Тези, които “мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно”. Каквото и да вършим, трябва да го вършим “със силата, която му дава Бог”. Трябва да се върши “от сърце, като на Господа, а не като на човеци, понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа” (2 Кор. 10:12; 1 Петрово 4:11; Кол. 3:23,24). Скъпоценна е службата и възпитанието, добити чрез прилагането на тези принципи. Но колко много неща в днешното възпитание са съвсем различни! Още от най-ранна възраст на детето, то представлява призив към съревнование и съперничество, подхранващи себелюбието, корена на всяко зло. ВЪ 118.1

Като последица се създава борба за първенство, и се насърчава системата на зубренето, което в много случаи разклаща здравето и прави хората неспособни за полезна работа. При много други случаи съревнованието води към безчестие и като подхранва амбиции и недоволство, вгорчава живота и изпълва света с безпокойни, метежни духове, постоянно застрашаващи обществото. ВЪ 118.2

Но опасността не се крие само в методите, а и в преподаваните предмети. ВЪ 118.3

Езически автори
Кои са делата, към които се отправят и с които се занимават мислите на младите през годините на тяхната най-голяма възприемчивост? При изучаване на езици и литература кои са източниците, препоръчвани на младите да пият? От кладенците на езичеството, от извори, захранвани от покварите на древното езичество. Карат ги да изучават писатели, които безспорно се смятат за такива и които никак не зачитат принципите на морала. ВЪ 118.4

А и за колко съвременни автори би могло да се каже същото! При колко много от тях грацията и красотата на езика са само одеждата, прикриваща принципи, които в действителното си безобразие биха отвратили и отблъснали читателя. ВЪ 118.5

Романи
Освен тях има и множество писатели на романи, които ни люлеят в приятни сънища в приятни (уютни) палати. Може би те не могат да бъдат обвинени в явна безнравственост. Но делото им всъщност е не по-малко претоварено със злото. На хиляди по хиляди то ограбва времето, енергията и самодисциплината, изисквани от острите житейски проблеми. ВЪ 118.6

Фалшива наука; “висшата критика”
При изучаване на науката съществуват също толкова големи опасности. Учението за еволюцията и сродните й заблуди се учат във всички училища, във всеки клас от детската градина до колежа. Науката, която би трябвало да дава познания за Бога, е тъй примесена с човешки предположения и теории, че води към безверие. ВЪ 118.7

Даже и изучаването на Библията, както често е въведено в училищата, ограбва света от най-ценното съкровище на Божието слово. Делото на “висшата критика” със своите анализи, предложения и реконструкции унищожава вярата, че Божието слово е Божествено откровение; ограбва го от силата му да ръководи, въздига и вдъхновява човешкия живот. ВЪ 118.8

Когато младежите навлязат в света и се срещнат с примамките на греха- страстта към забогатяване, жаждата за удоволствия и себеугаждане, лукса и прахосничеството, измамата, грабежа и покварата — с какви учения ще им се противопоставят, за да устоят? ВЪ 118.9

Опасности в света
Спиритизмът твърди, че хората са непаднали полубогове; че всеки “ум ще съди себе си”; че “истинското знание издига човеците над всеки закон”; “че всички сторени грехове са невинни”; защото “каквото и да стане, все е добро” и че “Бог не съди”. Най-низко падналите човеци се представят като намиращи се на небето и заемащи високо положение. Той заявява на всички: “Няма значение какво вършите; живейте както ви е приятно, небето е ваш дом”. Така мнозина биват подвеждани да вярват, че желанието е най-висшия закон, че разпуснатостта е свобода и че човек е отговорен само пред себе си. ВЪ 119.1

С такова учение още в началото на житейския път, когато стремленията са силни и нуждата от себеобуздаване и чистота — най-належаща, къде са защитните средства на добродетелта? Кое нещо може да попречи на света да не стане втори Содом? ВЪ 119.2

Анархия
В същото време анархията се стреми да премахне всеки закон — Божествен и човешки. Съсредоточаването на богатства и власт; обширните планове за обогатяване на неколцина за сметка на мнозина; обединяването на по-бедните класи в защита на техните интереси и претенции; духът на размирие, бунт и кръвопролитие; всесветското разпространяване на ученията, довели до Френската революция — всичко това хвърля света в борба, подобна на борбата, раздрусала някога Франция. ВЪ 119.3

Основа на характера
Такива са влиянията, под които попадат днешните младежи. За да устоят срещу катаклизмите, те сега трябва да положат основите на характера си. ВЪ 119.4

Във всяко поколение и във всяка страна истинската основа и истинският образец за изграждането на характера са все едни и същи. Божият закон “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце... и ближния, както себе си” (Лука 10:27), великият принцип, изявен в живота и характера на нашия Спасител, е единствената безопасна основа, единственият сигурен водач. ВЪ 119.5

“Ще бъдат утвърдени времената ти: страхът от Господа е Неговото съкровище” (Исая 33:6) — мъдрост и знание, които само Божието слово може да даде. ВЪ 119.6

Божиите заповеди
Изискването за послушание към Божиите заповеди е също така живо и сега, както, когато на израйлевите синове бяха изречени следните слова: “...това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената...” (Втор. 4:6). ВЪ 119.7

В тези думи се съдържа единствената защита за личната честност, чистотата на дома, благополучието на обществото и стабилността на нацията. Единственото безопасно и сигурно правило сред бъркотиите, опасностите и противоречивите твърдения в живота е да се послушат Божиите съвети. “Повеленията Господни са прави” и “който прави това, няма да се поклати до века” (Пс. 19:8; 15:5). ВЪ 119.8