Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

УЧЕНИЦИТЕ НА ХРИСТОС

С голяма сила учениците проповядваха разпънатия и възкръснал Спасител. Чрез тях ставаха знамения и чудеса в Исусовото име. Болни биваха изцелявани, а здравето на един сакат от рождението си мъж бе възстановено напълно и той влезе с Петър и Йоан в храма, ходейки и скачайки, и славейки Бога пред хорските очи. Тази новина се разпространи и народът започна да се събира около учениците. Мнозина се присъединиха към тях силно учудени от извършеното излекуване. XOBT 85.3

Когато Исус умря, свещениците мислеха, че чудесата ще спрат, че вълнението скоро ще стихне и хората ще се върнат отново към човешките традиции. Но ето! Точно сред тях учениците вършеха чудеса и народът се дивеше. Исус бе разпънат и те се чудеха откъде последователите Му са получили тази сила. Разбираха, че Той им даваше сила, докато бе жив, но след като умря, очакваха, че ще се сложи край на чудесата. Петър видя смущението им и каза: “Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? Или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да го пусне. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вярата в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате. Да! Тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.” XOBT 85.4

Първосвещениците и старейшините не можаха да понесат тази реч и по тяхна заповед Петър и Йоан бяха хванати и хвърлени в затвора. Но хиляди преживяха духовно обръщане и повярваха във възкресението и възнесението на Христос само като чуха една-единствена проповед на учениците. Свещениците и старейшините бяха силно обезпокоени. Бяха убили Исус с надеждата, че умовете на хората ще се насочат пак към тях, но стана по-лошо отпреди — учениците ги обвиниха публично, че са убийците на Божия Син. Те не знаеха докъде можеше да се разрасне това обвинение или как народът щеше да погледне на самите тях. С удоволствие биха отнели живота на Петър и Йоан, но не смееха от страх пред народа. XOBT 85.5

На следващия ден апостолите бяха изведени пред Синедриона. Там присъстваха същите мъже, които с такава ревност бяха викали за кръвта на Праведния. Те бяха чули Петър да се отрича от своя Господ с клетви и ругатни от своя Господ, когато го бяха обвинили, че и той е от Неговите ученици, и се надяваха пак да го сплашат. Но Петър се беше разкаял и сега видя случай да премахне петното от онова страхливо, набързо изговорено отричане и да издигне името, което бе обезславил. Със свято дръзновение и със силата на Духа той им заяви безстрашно: “...чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, Който вие, зидарите, презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” XOBT 86.1

Народът бе удивен от куража на Петър и Йоан и разбра, че са били с Исус, защото благородното им, безстрашно държание приличаше на това на Исус, когато Той стоеше пред враговете Си. Христос бе укорил Петър с един състрадателен и скръбен поглед, след като се бе отрекъл от Него, и сега, когато той дръзновено изповядваше своя Господ, бе одобрен и благословен. В знак на Исусовото одобрение бе изпълнен със Светия Дух. XOBT 86.2

Свещениците не смееха да проявят омразата, която изпитваха към учениците. Те им заповядаха да напуснат Синедриона и след това разискваха помежду си и казваха: “Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.” Страхуваха се, че новината за това добро дело щеше да се разпространява и по-нататък сред народа. Ако това станеше известно на всички, свещениците знаеха, че ще изгубят властта си и на тях щяха да гледат като на Исусови убийци. И все пак единственото, на което се решиха, бе да заплашат апостолите и да им заповядат да не говорят повече в Исусовото име, иначе ще бъдат убити. Но Петър отговори храбро, че те не могат да не говорят за нещата, които са видели и чули. XOBT 86.3

Чрез силата на Исус апостолите продължаваха да лекуват поразените и болните, които им довеждаха. Всеки ден стотици заставаха под знамето на разпънатия, възкръснал и възнесъл се Спасител. Свещениците и старейшините, както и съмишлениците им бяха ужасени. Те отново хвърлиха учениците в затвора с надеждата, че вълнението ще стихне. Сатана и ангелите му ликуваха, но Божиите ангели разтвориха портите на затвора и обратно на заповедта на свещениците и старейшините казаха на учениците: “Идете, застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на тоя живот!” XOBT 86.4

Синедрионът се събра и се разпореди да доведат затворниците. Служителите отвориха вратата на тъмницата, но онези, които търсеха, не бяха там. Върнаха се обратно при свещениците и старейшините и казаха: “Тъмницата намерихме заключена твърде здраво и стражарите — да стоят при вратата; но като отворихме не намерихме никого вътре.” Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете. Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от людете да не би да ги замерват с камъни. И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: Строго ви запретихме да не поучавате в това име, но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.” XOBT 86.5

Тези юдейски водители бяха лицемери. Те обичаха човешката похвала повече от Бога. Сърцата им бяха тъй закоравели, че дори и най-мощните дела на апостолите само ги вбесяваха. Знаеха, че проповядването на учениците на Исус за Неговото разпятие, възкресение и възнесение, би хвърляло само повече вина върху тях като негови убийци. А не им се искаше да оставят Христовата кръв да падне на тях, както тогава, когато в ревността си викаха: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!” XOBT 87.1

Апостолите заявиха храбро, че слушат по-скоро Бога, отколкото човеци. Петър каза: “Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спа-сител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете. И ние сме свидетели Нему за тия неща, както е и Светият Дух, Когото Бог даде на ония, които му се покоряват.” Когато чуха тези безстрашно изговорени думи, убийците се вбесиха и решиха отново да опетнят ръцете си с кръв, като избият апостолите. Те заплануваха убийството, но ангел от Бога подейства в сърцето на Гамалиил да посъветва свещениците и старейшините: “...оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали. Но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.” Зли ангели подбуждаха старейшините и свещениците да убият апостолите. Но Бог изпрати ангела Си да попречи на това, като измежду самите юдейски водители събуди глас в полза на Неговите служители. Делото на апостолите още не бе завършено. Те трябваше да бъдат извеждани пред царе да свидетелстват за Исусовото име и за нещата, които бяха видели и чули. XOBT 87.2

След като ги биха и им забраниха да говорят повече в Исусовото име, свещениците неохотно пуснаха своите затворници. “А те си отидоха от Синедриона възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.” Така Божието слово се проповядваше все повече и повече и се разпространяваше. Учениците смело свидетелстваха за нещата, които бяха видели и чули, и чрез името на Исус извършваха мощни чудеса. Безстрашно обявяваха за виновни в Исусовата кръв онези, които с такава готовност бяха пожелали да поемат вината, когато им бе позволено да властват над Божия Син. XOBT 87.3

Видях, че на Божии ангели бе поръчано да запазят грижливо светите, важни истини, които трябваше да служат като котва на Христовите ученици през всички поколения. Светият Дух по особен начин изпълваше учениците, свидетели на разпъването, възкресението и възнесението на Господа — важни истини, които трябваше да бъдат надеждата на Израил. Всички трябваше да гледат към Спасителя на света като на тяхна единствена надежда, да вървят по пътя, който Той бе отворил чрез пожертването на собствения Си живот, да пазят Божия закон и да живеят. Видях мъдростта и добротата на Исус в това, че даде на учениците Си сила да продължат същото дело, за което Той бе мразен и убит от евреите. В Неговото име те имаха власт над делата на Сатана. Лъчи от светлина и слава бяха излени над Исус във времето на Неговата смърт и възкресение. Така святата истина, че Исус е Спасител на света се обезсмърти. XOBT 87.4