Християнската Опитност И Виденията - Духовни Дарби Том I

ПРЕДАВАНЕТО НА ХРИСТОС

Бях пренесена във времето, когато Исус яде пасхалната вечеря с учениците Си. Сатана измами Юда и го накара да мисли, че е един от Христовите ученици; но сърцето му си оставаше плътско. Той видя могъщите дела на Исус, бе заедно с Него през времето на проповедническата Му служба и в резултат на мощните доказателства призна, че Христос е Месия. Но Юда беше алчен и скъперник, обичаше парите. Той с гняв съжаляваше за скъпоценното миро, което бе изляно върху Исус. Мария обичаше своя Господ. Той прости многото й грехове, бе възкресил любимия й брат от мъртвите и тя чувстваше, че нямаше нищо, което да е толкова скъпо, че да не може да го жертва за Него. Колкото по-скъпо беше мирото, толкова по-добре можеше тя да изрази своята благодарност към Спасителя. Като извинение за своята алчност Юда твърдеше, че мирото би могло да бъде продадено и сумата да се раздаде на бедните. Но това бе не защото се грижеше за бедните, а защото беше себелюбив и често непочтено си присвояваше от поверените му суми за подпомагане на бедните. Юда бе невнимателен към удобствата и дори към нуждите на Исус и като извинение за своята алчност често се позоваваше на бедните. Тази щедрост на Мария бе най-острият укор за неговото себелюбие. Пътят за изкушението на Сатана беше проправен и намери готова почва в сърцето на Юда. XOBT 72.3

Свещениците и началниците на юдеите мразеха Исус, но множества се събираха да слушат Неговите пълни с мъдрост слова и да гледат мощните Му дела. Дълбоко заинтригуван, народът Го следваше с желанието да изпълняват поученията на този удивителен Учител. Много от началниците вярваха в Него, но не смееха да изповядат вярата си, да не би да бъдат отлъчени от синагогата. Свещениците и началниците решиха, че трябва да се направи нещо, за да се отклони вниманието на народа от Исус. Те се страхуваха, че всички хора ще повярват в Него, и не виждаха никаква сигурност за себе си. Трябваше или да изгубят положението си, или да убият Исус. Но и след като Го убиеха, щяха да останат онези, които бяха живи паметници на Неговата сила. Исус беше възкресил Лазар от мъртвите и те се страхуваха, че ако убият Спасителя, Лазар щеше да свидетелства за голямата Му мощ. Народът се стичаше да види човека, възкръснал от смъртта. Ето защо началниците решиха да убият и Лазар и да сложат край на това вълнение. Тогава щяха да обърнат вниманието на народа към човешки традиции и учения, да дава десятък от кимиона, гьозума и копъра и отново биха спечелили влияние над него. Те се съгласиха да хванат Исус, когато бъде сам; защото дръзнеха ли да Го хванат всред множеството, докато то Го слушаше с интерес, биха били убити с камъни. XOBT 72.4

Юда знаеше огромното им желание да заловят Учителя и предложи да Го предаде на главните свещеници и старейшините за няколко парчета злато. Любовта му към парите го доведе дотам, че да се съгласи да предаде своя Господ в ръцете на неговите най-свирепи врагове. Сатана действаше пряко чрез Юда и през време на трогателната сцена при последната вечеря предателят съставяше планове как да предаде своя Господ. С горест Исус заяви на учениците Си, че всички те щяха да бъдат измамени същата нощ. Но Петър с голяма ревност заяви, че ако и всички други да се подмамеха поради Него, той нямаше да се подмами. Исус каза на Петър: “...Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” XOBT 73.1

Видях Исус в градината със Своите ученици. С голяма тъга Той им поръча да бдят и да се молят, да не би да бъдат изкушени. Знаеше, че вярата им трябваше да бъде изпитана; а надеждите им - осуетени. Знаеше, че щяха да се нуждаят от всичката сила, която биха получили чрез продължително бдение и усърдна молитва. Със силни викове и с плач Исус се молеше: “Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш!” Божият Син се молеше в душевна агония. Големи кървави капки се появиха на челото Му и падаха по земята. Ангели се носеха над това място и наблюдаваха сцената, но само един получи поръчка да отиде и да подкрепи Божия Син. В небето нямаше радост. Ангелите захвърлиха короните и арфите си и с най-дълбок интерес гледаха мълчаливо Исус. Искаха да обкръжат Божия Син, но заповядващите ангели не им позволиха да не би като гледат предаването Му, да го избавят; защото планът беше съставен и трябваше да бъде изпълнен. XOBT 73.2

След като се помоли, Исус се върна при учениците Си, но те бяха заспали. В онзи ужасен час Той не получи съчувствието и молитвите дори на учениците Си. Ревностният малко преди това Петър спеше дълбоко. Исус му напомни за твърдите му изявления и каза: “Не можахте ли един час да бдите с Мене?” Три пъти се моли Божият Син в предсмъртна душевна борба. Тогава се появи Юда с група въоръжени мъже. Приближи към своя Господ, както обикновено, за да Го поздрави. Тълпата обгради Исус, но Той прояви Своята Божествена сила, като каза: “Кого търсите?” “Аз Съм.” И те паднаха на земята. Исус им беше задал този въпрос, за да видят Неговата сила и да им даде доказателство, че би могъл да се освободи от ръцете им, ако искаше. XOBT 73.3

Учениците започнаха да се надяват, когато видяха тъй бързото падане на тълпата със сопите и ножовете. Когато се вдигнаха и отново обградиха Божия Син, Петър извади ножа си, и отряза едното ухо на слугата на първосвещеника. Но Исус заповяда на Петър да прибере ножа в ножницата, казвайки: “Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си и Той да би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?” Видях, че при изговарянето на тези думи лицата на ангелите се оживиха от нова надежда. Тогава те пожелаха да обкръжат своя Господ и да унищожат тази яростна тълпа. Но мъка ги обзе отново, когато Исус добави: “Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва така да бъде?” Сърцата на учениците също се изпълниха с отчаяние и горчиво разочарование, когато Исус позволи неприятелите му да Го хванат и вържат. XOBT 73.4

Учениците се изплашиха за собствения си живот и всички Го изоставиха и избягаха. Исус остана сам с бандата убийци. О, какъв триумф за Сатана! Но каква печал и каква сърдечна болка причини това на Божиите ангели! Много групи от тях, всяка от които имаше на чело по един командващ ангел, бяха изпратени да присъстват на тази сцена. Те трябваше да докладват всяко оскърбление и всяка жестокост към Божия Син и да отбелязват сърдечната мъка, която Исус трябваше да претърпи; понеже същите тези хора, участвали в тази страшна сцена, ще трябва да видят всичко отново в живи картини. XOBT 74.1