ХРИСТИЯНСКАТА ОПИТНОСТ И ВИДЕНИЯТА - ДУХОВНИ ДАРБИ ТОМ I

ОПИТНОСТИ И ВИДЕНИЯ

ЖИВОТ И МИРОГЛЕД

По молба на скъпи приятели се съгласих да дам кратко описание на моите духовни преживявания и видения с надеждата, че то ще насърчи и подкрепи скромните деца на Господа, уповаващи се на Него. XOBT 4.1

На единадесетгодишна възраст аз се покаях, а дванадесетгодишна бях кръстена и се присъединих към методистката църква. (Елън Уайт е родена в Горхам, щата Мейн, на 26.11.1827 г.) На тринадесет години чух втората серия сказки, които Уйлям Милър изнесе в Портлънд, Мейн. Тогава чувствах, че не бях свята нито готова да видя Исус. И когато църковни членове и грешници бяха поканени да излязат напред, за да се молят за тях, аз се възползвах от първия случай, защото знаех, че за мене трябваше да се извърши голямо дело, за да бъда приготвена за небето. Душата ми жадуваше за пълно и свободно спасение, но не знаех, как да го постигна. XOBT 4.2

През 1842 г. посещавах редовно събранията в Портлънд, щата Мейн и напълно вярвах, че Господ идва. Гладувах и жадувах за истинско освещение, за пълно съобразяване с Божията воля. Ден и нощ се борех да постигна това безценно съкровище, което всичките богатства на света не могат да откупят. Като стоях преклонена пред Бога, молейки се за това благословение, в мен се открои дългът да се помоля гласно на публично събрание. Никога не бях правила това и се изплаших пред това задължение. Страхувах се, че ще се объркам, щом се опитвам да се помоля гласно. Този неизпълнен дълг изпъкваше пред мене всеки път, когато насаме отправях молба към Господа, докато накрая престанах да се моля и изпаднах в меланхолия, а после — в дълбоко отчаяние. XOBT 4.3

В това душевно състояние останах три седмици, без нито един слънчев лъч да проникне през гъстите облаци на мрак около мене. Тогава сънувах два съня, които ми дадоха слаб лъч светлина и надежда (с.37). Доверих всичко на моята набожна майка. Тя ми каза, че не съм изгубена и ме посъветва да отида при бр. Стокмън, който тогава проповядваше на адвентните вярващи в Портлънд. Имах голямо доверие в него, защото той бе посветен и многообичан Христов служител. Неговите думи ми подействаха добре и ми върнаха надеждата. Вкъщи отново застанах пред Господа и обещах, че ще направя и ще понеса всичко, само да получа отново Исусовото благоволение. Пред мене пак се появи същият дълг. Вечерта щеше да има молитвено събрание, което аз посетих. Когато другите коленичиха за молитва, аз също коленичих трепереща и след като двама-трима се бяха помолили, преди да се осъзная, отворих устата си в молитва. Божиите обещания ми се струваха много скъпоценни бисери, които трябваше да бъдат получени само чрез проста молитва. По време на молитвата бремето и мъката на душата ми, които тъй дълго бях търпяла, ме напуснаха и Божието благословение дойде над мене като нежна роса. Отдадох слава на Бога за това, което почувствах, но копнеех за още. Не можех да се задоволя, докато не получех Божията пълнота. Неизразима любов към Исус изпълни душата ми. Вълна след вълна от слава преминаваха над мене, докато тялото ми се схвана. Не виждах нищо освен Исус и Неговата слава и не разбирах нищо от случващото се около мене. XOBT 4.4

В това състояние на тялото и ума останах дълго време и когато отново започнах да осъзнавам заобикалящите ме неща, всичко ми изглеждаше променено. Всичко ми се виждаше славно и ново, като че ли се усмихваше и славеше Бога. Тогава бях готова да изповядвам Исус навсякъде. Шест месеца никакъв облак не помрачаваше духа ми. Душата ми всеки ден пиеше на големи глътки от блаженството на спасението. Аз мислех, че обичащите Исус ще обичат и Неговото идване и затова отидох в молитвеното събрание на групата и разказах какво бе направил Исус за мен и каква пълнота на радост бях получила чрез вярата в скорошното идване на Господа. Водителят на групата ме прекъсна с думите: “Чрез методизма”, но аз не можех да отдам славата на методизма, след като Христос и надеждата в Неговото скорошно идване ме бяха направили свободна. XOBT 4.5

Повечето от членовете на бащиното ми семейство вярваха напълно в Пришествието и свидетелстваха за това чудесно учение; заради това, седем от нас бяха едновременно изключени от методистката църква. По това време извънредно скъпи за нас бяха думите на пророка: “Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, са рекли: Господ нека прослави Себе Си. Та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят” (Исая 66:5). XOBT 5.1

От тогава до декември 1844 г. моите радости, изпитания и разочарования бяха също като тези на моите мили приятели адвентисти около мене. По това време посетих една от нашите сестри адвентистки и на сутринта преклонихме глави около семейния олтар. Това не бе някакъв изключителен случай, бяхме събрани само пет сестри. Докато се молех, Божията сила дойде над мене, както никога не бях я чувствала да идва преди това. Славата Божия ме обгърна във видение и ми се струваше, че се издигам все по-високо и по-високо над земята. Показано ми бе нещо от пътуването на адвентния народ към светия град, което е разказано по-долу. XOBT 5.2